Света гора – Атон (2): Манастирът Ставроникита

Продължавме поклонническото пътуване из Света гора Атон заедно с Цветан. В първата част прекосихме пътя от манастира Великата Лавра до манастира Ставроникита, където днес ще се спрем по–подробно.

Приятно четене:

Света гора – Атон

част втора

Манастирът Ставроникита

Входът на църквата е вдясно. Вляво се вижда тесният коридор, който огражда малката църква от околните сгради.

 

Манастирът „ Ставроникита”е единственият от светогорските манастири без църковен двор!

Пред външния стенопис изпяваме тропара за св. Николай и вратите на черквата се отварят за тримата.

 

Св. Николай спасява трима невинно осъдени от смърт. Драматична картина на Иля Репин за един от подвизите на смелия и благороден мирликийски епископ.

 

Стенописите и иконите са дело на големия майстор Теофан Критски и неговия син Симеон. Те са като древен сториборд описващ възловите сцени от Христовата драма.

 

 

Над царските двери е тройната композиция „Дейсис” (Моление), която включва Богородица, Христос и св.Никола. Съединените три пръста на Христос са символ на вярата в Светата тройца – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Тези три Божествени Лица са едно същество, една воля, една крепост, една сила. Никой не е по-малък, никой не е по-голям, а е равномощен, равносилен, равночестен, Трипостасен. Бог Отец е нероден, Синът е роден от Отца, а Светият Дух изхожда от Отца.
Тази тайна за нас православните е недостижима, но ние вярваме и изповядваме това, което Сам Бог ни е открил в Свещеното Писание. Енигматично сложно е православието, и за това трябва да се положат усилия.

 

 

 

Вдясно е чудотворната икона на св.Николай Стридена.

През 1545г. рибарите извадили от морето тази мозаична икона със залепена мида на челото св. Николай. Според преданието тя е хвърлена в морето от иконоборците през 830г. Когато издърпали стридата от там потекла кръв. От едната половина на раковината патриарх Йеремия направил блюдо за Богородичната просфора, а от другата – панагия (Богородично изображение) обсипана с диаманти, която подарил на московския патриарх Йов. Разбира се диамантеното бижу изчезнало след Октомврийската революция.

Tочното копие (горе) на чудотворната икона получи Руската църква „Св. Николай” в София с помощта на дядо Кирил – Варненският митрополит. За благодарност след смъртта му неговата панагия също изчезна.

 

След тайната вечеря Спасителят взел чашата („Свещеният граал”), подал я на учениците Си и казал:

„Тая чаша е новият завет в Моята кръв!

 Това правете, колчем пиете, за Мой Спомен!”

Вероятно тази чаша, издялана от ахат, е била плячкосана от манастира и е била донесена от кръстоносците в катедралата на Валенция (Валенсия по новия правопис – бел.Ст.) през 1437г.

 

Ангелите изнасят Христовата плащаницата от олтара за да се поклонят вярващите, като минат под нея. Днес тя е трофей на кръстоносците и се пази в катедралата на Торино. Какъв ли нов разследващ роман би написал Дан Браун за кражбите на реликвите от Света гора, извършени от кръстоносците ?

За другите стенописи от Ставроникита дело на Теофан Критски вижте: http://www.pravoslavieto.com/history/16/1559_Theophanes_Cretan/

Под страховитите зъбери на бойната кула се е прилепил

квадратен външен двор,

 

който е ограден с яки каменни стени.

Свидетели сме как един млад монах подкрепя по – възрастния си брат. Подобно послушание тук е имал и стареца Паисий, който също се грижил за своя духовен баща Тихон – руски аскет от 1968 до 1978г.

 

Винаги съм се чудел как някой може да стане светец и коя е отличителната черта на светиите, поради която Бог им е дарувал Своята благодат. Един поклонник е потърсил отговора от стареца Паисий и го попитал:

– Отче, по какво се различават светиите от нас, поради което са получили Божията благодат?

– Нашите светии са имали в себе си Божествената правда, а не човешката – отговорил той.

– Какво е Божествена правда? – попитал го отново.

Тогава Старецът му разказал следното:

– Представи си двама души, които седят на масата и ядат. Пред тях е сложена чиния с десет праскови. Ако единият лакомо изяде седем от тях, а на приятеля си остави три, това е неправда. Вместо това може да каже: “Прасковите са десет, а ние сме двама. На всеки от нас се падат по пет.” Ако изяде пет праскови, а другите пет остави на приятеля си, тогава той прилага човешката правда. Така ние често тичаме по съдилищата, за да търсим човешката правда. Но ако той разбере, че приятелят му много обича праскови, може да се престори, че не му харесват. Ще изяде само една и ще добави: “Изяж другите праскови, аз не ги обичам много, боли ме стомах от тях и не мога да ям повече.” Този човек се ръководи от Божествената правда, той предпочита да бъде ощетен от човешка гледна точка, но за тази своя жертва ще бъде възнаграден от Божията благодат стократно повече. Той ще получи Божия благодат в изобилие.

Сезонът на прасковите беше отминал, но ни предложиха от манастирските портокали.Те бяха с лек лимонен привкус за търсещите Божествената правда в този свят.

Един от железните кръстове (ставрос) изкован от Никифор Никита.

 

 

Каменната подова мозайка в дворчето.

 

 

Манастирската портокалова градина се напоява от аквадукта, построен от влашкият княз Щербан Кантакузин през 1678г.

 

 Зад архирейския джип и параклиса, вдясно е пътеката към манастира Пантократор.

 

 

 

С въздишка се разделяме с това прекрасно кътче, изпълнено с топлота, уют и святост.

 

Във въздуха, след дъжда се носи ароматът на Света гора – свеж бриз, изпълнен със зелени и морски ухания.

 

 

Вятърът събаря есенните листа и носи леки капчици дъжд. Георги е подготвен и нахлузва морският си плащ.

 

 

Крайбрежната горска пътечка е закътана от вятъра и дъжда.

 

 

В тази пещерна килия се е подвизавал някой исихаст отшелник.

 

 

 

Благодарни сме Богу, че посетихме това място и почетохме нашият морски патрон св. Николай Мирликийски. Душите ни са изпълнени с детска Коледна радост.

 

Клоните над главите са се сплели като тунел, за да ни пазят завет.

 

 

Ручеите ромолят надолу към Бялото разпенено море.

 

 

Сутринта 10,30 часа. Сред оределия храсталак от хвойна и мирта се вижда манастира Пантократор. Срещаме поклонници, които казват, че ни остава още половин час до целта.

Слава Богу!

Цветан Димитров, Никулден, 2013

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Атон – на картата:

Атон

 

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: