Гьонсуратите повтарят Гьобелс за руската гьостерица

Един анонимен читател, каквито са обикновено поклониците на руския диктатор Путин, коментира със зададени отговори в ivo.bg.

Kumchp:

“Всъщност злият Путин направи нещо, което добрия и демократичен ЕС и НАТО никога не са правили. Превзе 193 военни обекта в Крим, както и намиращия се там флот без нито една жертва. В коя държава, където са минали ЕС и САЩ се е случвало това и може ли това да се случи ако нямаш подкрепата и уважението на местното население”?

Обикновено подминавам невежите коментари, защото да се спори с тях е най-малкото загуба на време. В интернет гъмжи от желаещи да се заяждат и да величаят Путин с помощта на оправдателни аналогии от рода на „ има по-лоши от него”.

Доколкото обаче изразеното мнение е типично и задава отговорите, ето няколко варианта.

Единият, макар и косвено, дава читателят Филип Филипов (забележете, хората с демократична позиция, си имат име!):

„…основната ни слабост,която ни пречи да станем част от свободния свят-страхът.25 г.след края на комунистическата диктатура ние все още се страхуваме от нашите палачи.От какво се страхуваме,да не загубим живота,парите,работата си? Вярно, Орешарски се опита да ни сплаши с уволнение по време на протестите,но бързо даде заден ход след като Европа му показа жълт картон и му напомни,че сме в Европа,а не в Азия. Страхът,най-дълбокото и атавистично чувство в човешката психика е основния закон и хранителна среда на диктаторите.Разпалването му ни връща обратно в първобитния строй, където право на живот и да води стадото има най-силният.Законът на джунглата,силният изяжда слабия. Такова общество искаха да осъществят Ленин,Сталин (и техния последовател),диктатура на пролетариата,основано на страха и унижение на човешкото достойнство. Пред очите на света украинците извършиха подвиг като показаха, че не се страхуват от диктаторите. Киев успя да направи това, което не можаха Будапеща, Прага, Варшава заради руските танкове. За Путиновата пропаганда всеки народ, който се бори за независимост, е “фашистки” и “националистичен”.Украинският пример е заразителен и показва на руснаците как да се действа с диктаторите. Разликата между западния и руския манталитет е тази,  че цивилизованият свят се основава на свободата и правото на човешко достойнство, докато руският признава грубата сила и страха. Такъв модел на съществуване се опитваше да наложи на света СССР и не успя, естествено.Дупка в морето не се прави. Нека да покажем с поведението си, че не се страхуваме, с което подписваме заповедта за уволнение на диктаторите, където и да са те”.

 

А сега малко по-конкретно да отговоря на питащия анонимник Kumchp ( и подобните му), който иска да знае колко по-лоши са американците, за да не се занимаваме с Путин:

Понеже няма случай омразните американци да са анексирали нечия земя през целия 20-ти век при цялото свое растящо, а после и доминиращо военно могъщество, бягате от темата, като го удряте на “уважение” на руския принцип “бий, за да те уважават”.

Фактът, че Хитлер и Путин ги посрещат с уважение в Австрия или Крим, не отменя истината, че става дума за брутална употреба на сила за целите на явна анексия.

Колкото до въпроса за това коя друга държава Русия (СССР) е превзела без един изстрел ( благодарение на “уважението” на местното население, както гласи комунистическата легенда): бинго! Таза “друга страна” се казва България, която съветофилите слагат в графата “друга”, защото най-важна им е империята на злото!

Изобщо, бягството от въпроса за легитимността на изолирания в цял свят- повече и от Хитлер навремето при подобна ситуация- Путин, с опити да се дискутират чужди грехове, е признак на безсилие, на неосъзнато признание за него.

Този рефлекс на всяка гадост, извършена от Путин, с моменталното пускане на плочата за това как в Америка бият негрите, е стар болшевишки номер. То е все едно подсъдим за убийство да изтъква в своя защита – и дори като предимство- деянията на друг убиец, по-кръвожаден от него, на чийто фон се надява да изглежда като кротко агънце.

Направо не е за вярване, че българин може толкова да се радва, че неговият кумир Путин бил “превзел” несъпротивяващи се чужди военни бази, които са получили заповед да не му дават  повод да война, казус бели, за да не извърши още по-големи бели!

Именно поради тази радост на българска почва, която илюстрира истината за робското раболепие пред нашите колонизатори, си правя изобщо труда да отговарям на брътвежите за “победителя” Путин, чиято агресивна политика тепърва ще носи изолация, стагнация и пълна излагация на неговата нация.

Но всичко написано по-горе бледнее вероятно в очите на фанатиците, които се просълзяват от умиление пред изригванията на руския шовинизъм, в сравнение с онова, което има да им каже по въпроса за гьобелсовата пропаганда на Путин едни руснак.

На какво вярва Русия

27 Март 2014

Дмитрий Чернишов

Митологическото съзнание на телевизионния зрител

От няколко дни гледам телевизионни програми, посветени на Крим. За да разбера по аплодисментите на какво публиката реагира най-силно. Установих няколко аргумента, които прескачат от една програма в друга и предизвикват бурен възторг в масовката.

1. Ние за това кръв сме проливали.

Пролятата кръв притежава в съзнанието на зрителя някакви мистични свойства, които правят земята наша. И, което е странно – веднъж пролятата кръв постоянно изисква нови жертви – трябва да сме готови да проливаме кръв отново и отново. Да залеем всичко с кръв.

Да проливаме кръв умеем. Вярно е. Проливали сме навсякъде от Вердюн до Порт Артур. Воювали сме с всички наши съседи. Превземали сме Берлин, Виена, Прага, Варшава, Будапеща, София, Париж и Пекин. Много пъти сме спасявали нашите съюзници. Маршал Фош: “​​Ако Франция не е изтрита от картата на Европа, то е най-вече благодарение на смелостта на руските войници”.
Само при Будапещенската операция ние загубихме 80 000 убити и 240 000 ранени.

Ние сме потушавали  десетки чужди въстания и стотици собствени. Нашите войници воюваха в Корея, Китай, Иран, Испания, Афганистан, Китай, Виетнам, Куба, Египет, Алжир, Ангола, Конго, Сомалия, Судан, Етиопия, Индонезия, Лаос, Либия, Мозамбик, Нигерия, Йемен…

Но дава ли пролятата кръв право да смятаме тези земи за наши?

2. Знамената на Бандера  и СС дивизията “Галиция”.

В СС дивизията  са служили около 22 000 души. А в Руската освободителна армия на Власов са служили пет пъти повече руснаци. Носили са нашивки с трикольора.

Но освен това е имало 29-а гренадирска дивизия на СС “Рона” (Първа руска), която воюва срещу нас на Курската дъга, бори се с партизаните в Беларус и потушава Варшавското въстание. Герб на дивизията е бил Георгиевският кръст. Имало е 15-и казашки кавалерийски корпус на СС, първа казашка кавалерийска дивизия, Казашки стан, Руски корпус и дивизия “Русланд”.

А освен това е имало 75 “азиатски” батальона (кавказци, турци и татари ),  93 балтийски полицейски батальона, 34 беларуски полицейски батальона.

Може би стига сме се укорявали едни други за срамното минало? Може би не си струва да показваме през цялото време по телевизията филмчета “който не скача, е москал”?

В Русия можем да наснимаме такива фашисти, че всички ще се изпоплашат.

3. Единодушното одобрение.

Това е едно от най-ужасните неща. Хората не могат да мислят еднакво. Това е възможно само в две ситуации – или хората не мислят. Или ги е страх да мислят. Единодушното одобрение – е Чечения или Северна Корея. Там вместо хората мислят проверени и надеждни другари.

Има една поговорка: “Ако двама души в бизнеса мислят еднакво, един от тях  е излишен.”

Единодушната подкрепа в Държавната дума и Съвета на федерацията по такъв невероятно сложен въпрос говори, че тези органи на властта са напълно излишни.

Двама души, които се обичат, цяла седмица не могат да решат какви тапети да купят. А тук се решава съдбата на десетки милиони хора. И поне един гад да се беше замислил малко.

Преди една година направих допитване:
В Шестата държавна дума са представени четири партии. Коя от тях представлява и защитава вашите интереси? Вижте резултатите.

Но най-лошото дори не е това. Добре си спомням Съветския съюз. Тогава нямаше интернет. Нямаше опозиционни вестници и радиостанции. Но хората гледаха телевизия и знаеха, че постоянно ги лъжат. И Съветският съюз се разпадна. Днес хората гледат телевизия и искрено вярват на това, което им показват.

4. Повече – по-добре.

Щом територията на страната се е увеличила, значи Русия се изправя от колене. Извършва се подмяна на понятията. Повече – е количеството, а по-добре – качество. И те не са свързани пряко.

Русия ще започне да се изправя от коленете си, когато имаме честни съдилища, достъпна качествена медицина, професионално работеща полиция, прекрасно образование, минимална корупция…

A Крим е опит с външни средства да се отклони вниманието от вътрешните проблеми.
Сега за всеки неуспех може да бъде обвинен Западът, който се страхува от Русия, изправила се от коленете си, и Петата колона, решим ли проблема с която, можем да стигнем до желаното единодушие.

5. Руснаците не изоставят своите.

Изоставихме своите навсякъде, където наистина нещо ги застрашаваше. В Туркменистан, Киргизстан, Узбекистан, Казахстан. Предадохме ги на местните царчета. Колко руснаци живеят днес в руския град Грозни?

А само Крим, където руснаците всъщност нищо не ги заплашваше, ние решихме да отмъкнем в суматохата. Докато на съседа къщата му гори – ние да му свием плевнята.

Това не е ли мародерство? Имахме стотици възможности да помогнем, ако е необходимо, на руснаците в Крим. Ние избрахме най-лошия вариант.

Защото там е пролята наша кръв. От фашистите го отнехме. Нали повече – значи по-добре. Нали руснаците не изоставят своите. Единодушно.

Слава Богу, Русия се изправи от коленете си.

От блога на mi3ch. Дмитрий Чернишов (1966) е фотограф и публицист, един от десетте най-популярни блогъри в Русия.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: