75. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖОРДЖ ОРУЕЛ

 

Пламен Асенов
26. 03. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=78

Един длъгнест, несръчен и леко хаотичен в поведението си човек, един любител на силните цигари, истинската бира и точния изказ, на име Ерик Артър Блеър, мина през живота само за 47 години, но ни остави книги, които безкрайно ще мъчат и утешават съвестта на човечеството. Познаваме го като Джордж Оруел, а, когато го четем, никога не сме сигурни дали годината 1984 вече ни е подминала или все още предстои.

1984, Аудиокнига

Превод: „Беше ясен, студен ден през април. Часовниците биеха 13. Уинстън Смит, с глава между раменете, за да се скрие от адския вятър, се шмугна бързо през стъклените врати на кооперация „Победа”. Но не така бързо, че да попречи на вихрушка прахоляк да нахлуе заедно с него.”

Така започва знаменитият роман на Джордж Оруел „1984”. Преведох пасажа възможно най-близо до оригинала, за да усетите истинската словесна динамика, суровата сила на текста, която в стандартния превод се губи. Той е твърде описателен, а Оруел, както споменах, е маниак на точния изказ. Но важното е друго – че в момента Уинстън Смит бавно се качва по стълбите към апартамента на седмия етаж и на всяка площадка вижда плакат с огромното лице на 45-годишен мъж с гъсти черни мустаци и сурови красиви черти. Портретът е нарисуван така, че очите те следват, когато се движиш.

1984, Аудиокнига

Макар мнозина да смятат, че това е онзи Биг брадър, познат ни от телевизията, това не е онзи Биг брадър. Това е реалният Биг брадър, който не само те гледа, а и те вижда. Онзи, от когото зависи не просто светлото ти бъдеще на тъпа плеймейтка или цицореста фолкпевачка, а целият ти жалък живот. Без лиготии, без компромиси – или обичаш Големия брат и живееш, или не го обичаш и не живееш. Още по-страшно – понякога го обичаш, а не живееш. Това се случва, ако той прецени, че любовта ти не е достатъчна. Или ако задаваш въпроси. Ако помогнеш на някого. Ако ти помогнат на теб. Ако си представиш, че си човек. Изобщо, случва се винаги, когато Големият брат прецени. А той винаги, рано или късно, преценява – и тогава поемаш към прочутия апартамент 101, където се реализират най-големите ти кошмари.

Куинсрайх, Операция „Мисловно престъпление”

Чухте го, героят от албума „Операция Мисловно престъпление” на групата „Куинсрайх” вече е попаднал в апартамент 101. Не помни нищо, освен как прави нещата, които са му казали да прави, са му казали, са му казали, казали…..Е, какво пък чак толкова могат да ти внушат – ще попита някой. Ами лесно е – „Войната е мир”, „Свободата е робство”, „Невежеството е сила”, „Който контролира миналото, контролира бъдещето, който контролира настоящето, контролира миналото”. Повярваш ли само в едно, печелиш голямата победа – победата да победиш себе си и да заобичаш само Големия брат.

Радиотеатър по 1984

Не се смейте, точно в това живяхме по времето на социализма. Или, както го наричаха – развитото социалистическо общество. То, според тогавашния наш Голям брат, беше последен етап на обществено развитие, преди да се премине към най-висшия стадий – комунизма. В това живяхме и неслучайно книгите на Оруел бяха забранени. За радост, само пет години след 1984-та, българският Биг брадър, известен още като Тато или Тодор Живков, най-после призна официално, че социализмът е едно недоносче:

Реч на Тодор Живков от ноември 1989 – Социализмът е едно недоносче

Няма да обяснявам повече за прелестите на социализъма, нито ще навлизам по-дълбоко в „1984” – прочетете си я сами. Важно е, защото е сред най-значимите книги на ХХ век. Но не мога да пропусна друга важна посока от живота и мисълта на Оруел – неговият личен „социализъм”. Неслучайно думата е в кавички, защото той е резултат, първо, от редица житейски обстоятелства и нагласи в характера на Оруел. Семейството му е от аристократично, но твърде обедняло – дотам, че Джордж учи първо в манастирско училище при урсулинките, а в колежа е приет със специална стипендия и на половин такса. Съучениците му се отнасят високомерно към бедняка и после, като журналист, това вероятно кара Оруел да изследва пряко живота на бедните и бездомните. Сега пък се сблъсква с обратната дискриминация – бедните и бездомните, макар да контактуват с него и да ползват помощта му, го смятат за чужд. Така или иначе, оказва се, че интересът на Оруел към живота на низшите класи намира възможност за реализация само в левия печат. Постепенно контактите му там се разширяват, професионалното му развитие, пък и елементарните житейски потребности като покрив и храна, все повече зависят от поръчките на леви вестници и издателства. Ето как стават понякога нещата. Второто за отбелязване е, че говорим за „социализъм” в неговия английски вариант – лейбъризма. Да, по британските стандарти лейбъристите може да са леви, но тук те биха се наредили доста в дясно от центъра. Ще припомня две имена – Тони Блеър и Гордън Браун, последните премиери-лейбъристи от 1997 до 2010 година, те не са леви дори наполовина колкото Станишев и Първанов, нали? Друга особеност на оруеловия „социализъм” е твърдата позиция против неговия съветски вариант. Това отношение е напълно затвърдено след участието му в Испанската гражданска война. Той попада в Барселона и се свързва с ПОУМ, Работническата партия на обединените марксисти, една от трите главни формации в подкрепа на Републиката. Пряко подкрепяната от Сталин ИКП обаче не толкова се бие срещу Франко, колкото води вътрешни битки за власт, при които атакува и ПОУМ. Оруел е отвратен от манипулациите и лъжите, от цялостното поведение и действия на комунистите. Те пък за малко да го осъдят на смърт по измислени обвинения. Добре, че навреме успява да се измъкне и се връща в Англия, за да каже истината в „Почит към Каталуния”, една книга, която не се приема добре сред просталинистките леви интелектуалци на епохата. Следваща особеност на оруеловия социализъм е, че писателят постепенно променя позициите си. Човек със силна индивидуалност, отначало той е с по-анархистични виждания и постепенно върви все по-надясно, за да се стигне до мнението на повечето биографи – че в наши дни Оруел би се наредил сред консерваторите. Така или иначе, ясно е, че той е голям чешит дори по отношение на политическите си позиции, какво остава в личния си живот. Впрочем, нека го чуем какво казва сам за себе си в едно интервю за ВВС:

ВВС, Оруел, интервю

Превод: Аз обичам английската кухня, английската бира, френското червено вино, испанското червено вино, индийския чай, силния тютюн, светлината на свещи и удобните столове. И мразя големите градове, шума, колите, радиото, консервираната храна и централното отопление.

Да, Оруел харесва силния тютюн и пуши много. Харесва английската храна, защото не е претенциозен в това отношение. За бирата обаче е безкомпромисен – твърди, че сериозните хора пият само гъстия, силен, кремав ейл, а светло пиво е за несериозните. В есето си „Луна под водата”, Оруел специално отбелязва, че в най-готиния пъб бирата трябва да се сервира в калаени халби. Любовта към силния индийски чай пък му е останала от ранните младежки години, част от които прекарва като имперски полицай в Бирма – щастливо време, както си спомнят негови колеги, време, в което той отблизо и подробно изучава източните религии и източните красавици. Да, известно е, че Джордж Оруел си пада много по жените, но има задръжки заради своята външност – смята, че е неугледен и жените не го харесват, макар животът му да е пълен с доказателства за обратното. Например случва се той да поддържа връзки с две жени едновременно – една в градчето Саутуолд, където живее около пет години, и друга в Лондон, където ходи често по писателски и журналистически дела. Още по-интересен е епизодът от един санаториум, където той се лекува – една приятелка на жена му идва да го навести, Оруел я кани на разходка в парка и, както е описана цялата работа – „кой знае как, просто след един поглед, се стигна до заемане на неприлични пози”.
Е, в краткия си живот, прекъснат на 47 от туберкулозата, Джордж Оруел преживява много прилични и неприлични неща, но за истински неприлично той самият смята само едно – лъжата, заблудата, манипулацията, желанието да се скрие истината от хората, нежеланието да се каже истината на хората…..Схванахте, нали. А единственото спасение срещу лъжата Оруел вижда в мисленето на истината. В писането на истината. В казването на истината пред целия свят. Защото знае, че иначе годината 1984-та ще се залости завинаги в живота ни.

Куинсрайх, Говори

Прочети цялата новина

Свързани новини: