КоМформизма в културата

От няколко петилетки насам на българската култура не й върви на министри, както на политиците ни не им върви на народ, който упорито гласува тях, макар да осъзнава много скоро грешката си.

При социалистическия „симбиоз” между руско мислещия Станишев (изобретил по тази причина думата”симбиоз”) и руско докарания тук Сакскобугготски, културата беше дадена на русофилска концесия.

Среид най-видните концесионери беше Стефан Данаилов, обичан от времето на тато му Тошо като  бате Серго ( какво съвпадение  на имената между героя от „На всеки километър” и партийния му лидер Серго Станишев!). Той отчете като най-голям успех на българската култура през 2008-ма година годината на Русия в България- отчете това културно извисяване чрез бройката на руски културни изяви в България и бройката на бройлерите, които са се възхитили от тях.

Батета в България бяха няколко, един дори се ожени за щерката на царя ни Тато.Бате Серго е сред най-видните.

Имахме в „царския”период министър(ка) на културата Нина Чилова, която бъркаше  имена на композитори и писатели, известни на учениците в България. С което беше адекватна на началника си, доведения ни от съветофилите пастрок  Симеон, за когото Пенчо и Петко Славейков били братя.

 

След това (физ)културата – в периода на мускулестото управление на Бойко Борисов, беше поверена на логичен продължител на тази дебелашка тънка чревна червена нишка.

Вежди Рашидов ще бъде запомнен като уж голям противник на тоталитаризма, който обаче на своя глава спретна възродителен процес на обявения като Музей на тоталитарното изкуство, преименувайки жизнеутвърждаващо в последния момент в Музей на социалистическото изкуство.

 

Същият самоходен паметник на коМформизма по отношение на комунизма нарече „вандали” българите, дръзнали да оцветяват любимия му стоманено сив ( стомана- сталь на руски) Монумент на окупационната червена армия ( МОЧА) в София.

Като стана дума за фамилията Славейкови, вижте как в сайта „Площад Славейков” е описано продължаващото бягството от културата и в днешно време

МИНИСТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА НЯМА ВРЕМЕ И ЗА ТЕАТЪР

Диляна ДИМИТРОВА |

29 март 2014

Текстът е публикуван в блога на журналистката Диляна Димитрова “Площад Славейков”.

На министъра на културата пак не му остана време да се занимава с култура. Залисан, Петър Стоянович пропусна Международния ден на театъра. А дори да се е сетил за артистите, може би не е сметнал за важно да им ходи на крака на наградите “Икар”. Въпросът тази година не беше кой е най-достойният за определена награда, а къде е министърът. Вместо Стоянович, в салона беше Владо Пенев – министър на културата в служебното правителство. Той получи “Икар” за главна мъжка роля.

Ложата в Народния театър в четвъртък вечерта зееше от липсата на държавни мъже. А в други години министърът на културата (и Вежди Рашидов, и Стефан Данаилов…) дори водеше колеги от правителството, макар и с риск да ги освиркат. Този път освирквания нямаше. Стоянович ги избегна поради заетост с нещо по-важно от културата, както се оплака преди дни, когато намери време да се отбие в Би Ти Ви: “За 10 месеца, откакто съм на поста министър на културата, работата ми, свързана с култура се събира най-много в 1 месец. Не съм си представял, че министърът на културата се занимава толкова малко с култура”. Зает бил да защитава престижа на министерството… – може би по начина, по който “защити” честта на Класическата гимназия!

Стоянович може би е решил да избегне челен сблъсък с въпроса “Кой?”, използван като слоган на наградите “Икар”. Известно е, че и председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев, и режисьорът на церемонията на “Икар” Стоян Радев, бяха част от фронта на протестиращите срещу правителството.

Има и друго – фактът, че театърът е най-посещаваното сценично изкуство у нас, че носи най-много приходи от билети, че пълни салоните, за този министър е по-скоро проблем, отколкото успех. Защото Реформата, въведена от предишния министър, обвърза посещенията в културата с приходите им. И сега Стоянович се чуди как да се отърве от публиката, за да не плаща на театрите.

Липсата на министъра вероятно прикрива и конфликт със Съюза на артистите. Мутафчиев със сигурност ще направи всичко, за да не бъде отменена Реформата в сценичните изкуства, да не бъде отнета извоюваната територия, да не бъде върната културата в позиция партер спрямо държавата.

Защото именно това мътят в Министерството.

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: