Пукнатини в руския лед, сковал България

          Световният български рекорд по продължителност на граждански протести  открои въпроса „кой”. Той се отнася за задкулисието, за вината, която- ако перифразирам…Ленин за революцията, се „търкаля по улиците”, но никой не иска да поеме в България.

 

Протестите не успяха да отместят ни най-малко цинизма на управляващите от набелязания (им от задкулисието и руските му покровители) път.

 

Задават се избори- планирани почти като плановото соцстопанство, загинало под тежестта на закодираната в това планиране предсказуема смърт.

 

Украинската криза и руската агресия обаче са на път да развалят идилията на усилията да ни се обясни, че нищо не можем да променим. Защото светът около нас се променя и дори проруските български управляващи днес заговориха за зависимостта ни Русия, която ТРЯБВА да бъде прекъсната.

 

Цели трима министри от същия този проруски кабинет вече изплюха това камъче,заседнало в ресорната им обувка. Първи беше принуден да признае абсурдът бойната ни авиация да зависи от изцяло от Русия военният министър Ангел Найденов. След него се произнесе и за прекалената ни обвързаност в енергетиката министър Драгомир Стойнев.

 

Днес, направо не е за вярване!- министърът на външните работи Кристиян Вигенин не само продължи темата за необходимостта да се отървем от руската зависимост по отношеине на руското оръжие, но употреби думата „заплаха” по адрес на Русия.

 

В интервю за БНТ Вигенин направи и друго (само)признание: че руската намеса в Украйна е повторение на случилото се в Грузия през 2008-ма ( когато водената от БСП тройна коалиция позорно запази мълчание за руската агресия и се задоволи само с лаконично еднократно присъединяване към осъдителната позиция на Брюксел след края на петдневната война на Москва в Кавказ).

 

За автора на този блог, който описваше ден след мълчанието на София и следеше как в българските медии месеци наред не се появи нето един български критичен коментаторски ред срещу руското анексиране на Абхазия и Южна Осетия през 2008-ма година, днешното признание на Вигенин е нещо като закъсняла награда за журналистическа позиция- уви, доста самотна по онова време.

 

И още нещо: идва времето да се отговаря „пред строя” на въпроса „кой”. На едро, не на дребно, какъвто е случаят с „дреболията Пеевски”.

 

Плановете да бъдем манипулирани, водени за юздите като троянски кон с наведена глава, се объркаха.

 

Ако питате „кой” може да допринесе за това, ето един отговор с днешна дата: за евродепутат се кандидатира Алекс Алексиев. В обръщение по този повод той информира, че тъкмо „капката Украйна” е преляла чашата на неговото решение да стане кандидат за български евродепутат, подкрепен от инициативен комитет в България.

 

          Ето и биографичния му отговор с обратен знак на въпроса „кой”:

Биография

Александър Алексиев е роден на  11.20.1941 в София в семейството на бележития български  писател, художник и карикатурист Райко Алексиев. Потомък е на известни  български революционери, възрожденци и родолюбци. От бащина страна, дядо му Никола Алексиев , българин от Солун, е всеотдаен деец и покровител на Македонското Освободително Движение. Баба му Стоянка Белопитова,от Панагюрище, е сестра на Тодор Белопитов, секретар на Бенковски, загинал в сражение с турците през Априлското Въстание в 1876 г. Баба му Евгения  от майчина страна е сестра на големия български актьор Константин Кисимов и внучка на забележителната българка възрожденка Евгения Кисимова, която организира първата „Женска Община” и десетилетия наред работи неуморно за образованието на българската жена в Търново и в цяла България. Братът на Евгения, Пандели Кисимов, революционер, писател  и виден общественик е също така светла личност в Българската история

След идването на власт на комунистическия режим на 9.9.1944г. Райко Алексиев е арестуван, жестоко изтезаван и убит в затвора.  Цялото му имущество и банкови сметки са конфискувани и майката на Алекс, Весела Алексиева ,  остава на улицата с три невръстни деца. Следват години на нищета и политически тормоз..

Алекс  Алексиев завършва гимназия в София и след като отбива военната си служба в трудови войски, следва английска филология в Софийския Държавен Университет от 1962 година. В началото на май 1966 година  успява да избяга от България  и потърсва политическо убежище в Западна Германия.  След шест месечен престой в лагер за бежанци, получава политическо убежище   и записва английска филология в Кьолнския Университет докато чака да получи разрешение за емиграция в САЩ. Емигрира в Съединените Щати през януари  1969 година.

От 1970 година започва да следва политически науки  в Калифорнийския Университет в Лос Анжелис ( UCLA ) .  През  1973 година получава магистърска степен  и  е назначен за асистент в Центъра за Руски и Източно Европейски Изследвания ( CREES) в UCLA .  Две години по късно получава предложение за работа като анализатор  в отдела за национална сигурност на Корпорация Ранд ( Rand Corporation) , най – реномирания американски институт за стратегически и геополитически анализи по това време, 1978 година е повишен на старши анализатор и директор на проекти (project director) и започва да ръководи изследователски проекти за Пентагона и други правителствени агенции. За кратко време става един от известните американски съветолози и покрай научната работа развива широка публицистична дейност в американските и международни медии. Явява се в качеството си на експерт в  прослушвания на Американския Конгрес  и в продължение на години изнася лекции по цял свят под егидата на Американската  Информационна Агенция (American Information Agency). Автор е на десетина книги , десетки монографии и стотици статии.

През цялата си кариера в Rand Corporation, Алексиев не престава живо да се интересува от родината си и редовно дава интервюта на Радио Свободна Европа и пише в емигрантската преса . От самото начало се включва в работата на Български Свободен Център (БСЦ) , организация която за щ и т ава българската национална кауза и култура в чужбина и подържа тесни приятелски отношения с  н e й ните организатори,  известните български интелектуалци и патриоти като  Дими Паница в Париж, Стефан Груев в Ню Йорк, Христо Бояджиев в Рио де Жанейро и Панайот Панайотов в Каракас.

Към края на 1980-те години, когато признаците на приближаващия колапс на комунизма стават все по очебийни, Алекс  Алексиев приема предложението на Джиин Пел (Gene Pell) генерален директор на  Радио Свобода /Радио Свободна Европа/ да поеме ръководството на българската  емисия за известно време, за да извърши остро необходими реформи и се оказва директор на радиото точно когато комунистическия режим рухва. Връща се в България  за първи път от 25 години и отваря  бюро на Свободна Европа  в София под ръководството на талантливата журналистка Румяна Узунова.

В края на 1991 година Филип Димитров и СДС печелят първите демократични парламентарни избори  и по молба на Филип Димитров,  Алекс става негов pro bono съветник. За съжаление, много бързо  се оказва, че макар и България де юре вече да е демократична, де факто тя все още е контролирана от комунистите и техните подмолни структури.  Правителството на Димитров пада в края на 1992 и Алексиев се връща в Америка  и по точно в Института Хувър ( Hoover Institution) в Станфордския Университет където е поканен като учен гост ( guest scholar).

След  разпадането на Съветската империя и края на Студената война,  Алексиев основава консултантска фирма и заедно с колеги  почва да съветва  инвестиционни банки за Източна Европа и Русия, Турция, Индонезия, Тайланд и др.

Връща се отново в геополитиката след  атентатите на 11 септември 2001 година. Запознат е с радикалния Ислям и тероризма  още от 1980-те години когато е съветник на Пентагона  за войната в Афганистан и прекарва дълго време в Южна Азия и Близкия Изток.  След 11.9.2001 работи във Вашингтон като вицепрезидент на Центъра за Политика на Сигурността (Center for Secuity Policy) и научен сътрудник  в Института  Хъдсън (Hudson Institute).  От  2005 година прекарва все повече време в България и установява постоянно местожителство в София. През 2011 година заедно с български колеги основава Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания ( CBBSS ) в София и става неговият пръв председател.

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: