Нагломерът на един опиянен от безнаказаност ментор на прехода

Като победител се държа героят на телевизионния репортаж, излъчен тази вечер по Би Ти Ви по повод, който е доста срамен за всеки човек, способен да изпитва срам.

 

Ако можех, бих избегнал споменаването му поименно, за да не захраня отново с фалшиви основания адвокатите на пияницата, които определят възмущението от поведението му като „донос”.

 

Но няма как: става дума за прославения вече, трижди пияния професор Драгомир Драганов: университетски историк, войнстващ русофил, бивш червен депутат и социалдемократстващ малко по-късно неуспял инициатор БСП да бъде дублирана с нещо подобно, назоваващо се „Евролевица”.

 

Същият беше виден сътрапезник на всесилната проруска корпорация „Мултигруп”, а по време на (и след ) разпада й- чест коментатор в най-тиражните български издания ( като в. 24 часа”) по всякакви въпроси.

 

Изобщо- ментор от онези ментета, които изментиха доста народ, за да не кажа-целия.

 

Същият е сред бащите на законодателния ни преход към демокрация, сделана по калъпа на своите бащи.

 

Вече трети път Драганов п(р)опада с алкохолен публичен „подвиг” в полезрението на масовата публика- два пъти по линия на КАТ и веднъж с документални кадри, разпространени от студенти като видеозапис на безпаметното му пиянство насред Алма матер в София.

 

Гледах просълзения му от обида поглед в предишното негово  телевизионно интервю, в което той заклейми изобличителите си като доносници, които искали да го дискредитират ( все едно, че те са се натряскали като свини в университета, а не той!). В онзи поглед сякаш се отразяваше цялата перверзия на т.н. преход, през който фашизоидните болшевики заклеймяват като фашисти своите опоненти при всеки остър публичен спор.

Този път погледът му имаше друг нюанс- нямаше и сянка от самосъжаление вече. Успя в няколко изречения да счупи нагломера!

 

Не бил шофирал пиян, а ( бидейки пиян) само паркирал.

 

Паркирал на някакви си няколко стотин метра и „веднага” бил спрян.

 

От паркирането му нямало да произтече заплаха за никого, освен за кучката на задната седалка.

 

Една жена ( като репортерката насреща) разбира, че му се полага точно той да паркира, щом жена му го е помолила- щото от другия пол не го могат паркирането ( за разлика от пияните професори).

 

Не си е броил питиетата преди да седне пред волана, но ги определя сумарно на 100 грама водка.

 

Ял таратор, а той без водка не бил таратор ( интересно, ако беше хапнал и салатка?!).

 

Нямало как да е имал 2,4 промила в кръвта, защото с толкова много алкохол би трябвало да пълзи ( а той напълно легитимно, защото имал само акт за предишно пиянство и имал законно право да шофира) си паркирал без да пълзи.

 

За финал гордият с правотата си професор обобщи, че срещу него държавата води война на унижение, защото бил „критикар” на МВР.

 

Да беше каруцар, а той виден другар!

 

Учи младите на своята интерпретация за историята, а всички останали образова как да наглеят дори и в момент, когато би трябвало поне за миг да сведат виновно глава.

 

За пореден път декларирам, че не ритам падналия- а и той се държи като всички ние да сме паднали от небето.

 

В случая не ритам, а питам как е възможна такава наглост- не е ли тя еманация на цялата безнаказаност, царяща в нашето общество по отношение на демонстративната безотговорност за вината, която другарите не пожелаха да поемат „без мезета”?

 

 

 

 

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: