Българска майка се бори във Великобритания да си върне отнетото дете

Преди да прочетете отвореното писмо, в което се призовава България за помощ в самотната битка на една млада българска майка да си върне отнетото дете, ще си позволя да обърна внимание върху един акцент от сложната правна материя в съдебния спор около родителските права във Великобритания.

На пръв поглед става дума едва ли не за някакво противопоставяне между две правни системи, които се разминават достатъчно, за да изправят тъжителите от България пред невъзможност да си възстановят правата над своето дете и внуче. Който има търпението да изчете обаче подробната аргументация,приложена в писмото, вероятно ще забележи, че всъщност британски правници подсказват на българите какво трябва да направят. Но за да се случи щастливата за тъжителите развръзка е необходимо “някой” в България да се заеме със случая на нивото на своята държавно-юридическа отговорност за защитата правата на българските граждани.

За човещина и патриотизъм дори не споменавам…

На практика, с риск да прозвучи пошло на фона на човешката драма, историята прилича малко на онзи виц за пияницата, който до такава степен е обезумял, че заявява на жена си : “тези деца не са от теб”.

 

В ролята на пияницата, уви, е българската държава, която се скъсва да се жалва колко сме зле демографски, но когато трябва да акушира, за да се направи нещо по въпроса, си прави оглушки.

Един блог може да направи малко за разгласяване на случая, но е повече от нищото, което явно досега се “случва” по въпроса.

————————————————————————————-

Меган е почти на две годинки и е дете от смесен брак, от българка и англичанин.

Още докато е бременна Елисавета Попова разбира, че тогавашният й съпруг и баща на детето е любител на детско порно. Тя се допитва до своята акушерка за съвет и получава заплаха от нея, че когато детето се роди, то ще бъде дадено в приемно семейство.
Елисавета се развежда със съпруга си, но нарушава своето обещание да не се вижда повече с бащата на детето(който я заплашва, че ще се самоубие, ако не ги  види).
Тогава съдът в Англия излиза с решение детето да бъде дадено за осиновяване при чужди хора без право на майката и нейните близки да обжалват.
Искам да кажа смело, че по никакъв начин не е доказано, че тя е лоша майка или неспособна да се грижи за детето си. Оказа се, че в Англия хиляди деца се отнемат неправомерно от техните любящи родители с лъжливи и недоказани обвинения. Деца, които впоследствие се дават за осиновяване.

Елисавета има една единствена “вина” и тя е, че се омъжила за човек, когото не познава достатъчно добре и който има минало със социалните служби в Англия. Израснал е без родители и е бил прехвърлян по различни приемни семейства и институции. Ели е една млада, образована жена с много силен дух, която не престава да се бори и да доказва на всички, че няма никакви причини да бъде лишена от правото да отглежда детето си. Детето е отнето като причината, на която са стъпили е:
Евентуален бъдещ риск от емоционално нараняване – едно безумно, според всички нас, твърдение.

Закон от 1986г. на който се основават хилядите незаконно отнети деца в Англия, дадени за насилствено осиновяване!

От последното решение на съда, Ели и нейната майка Мария Попова, с подкрепата на групата (повече от 13000 души) правим всичко възможно да променим тази ситуация.
През октомври се свързахме с две жени, майка и дъщеря от Словакия, които са били жертви на същата тази система за легална кражба на деца. Елеонора Студенкова е баба на две момченца, които са били взети от техните родители в Англия, след като недоказано обвиняват бащата на децата за насилник (педофил), точно както е наречен и бившият съпруг на Ели. Естествено нищо подобно не е доказано и в двата случая, само показва колко безскрупулно действат социалните служби във Великобритания. Словашките Деца са били отделени от майката и бащата за повече от две години, като накрая излиза крайно решение да бъдат дадени за осиновяване от чужди хора при здрави, любящи родители и баба. Бабата Елеонора успява да получи подкрепа от Словашката държава и след тежка борба децата са върнати на бабата и майката в Словакия.
Много време работихме всички заедно и помагахме на Ели и майка и Мария да получи същата подкрепа и от нашата държава, защото ВЯРВАМЕ, че това е начина да върнем едно българче при семейството му. След много разговори, писма и срещи получихме отговор от Дирекция на Закрила на детето с директор г-жа Ева Жечева, че са съгласни да подкрепят Ели и майка и пред съда в Англия и да станат страна по делото, което всъщност би гарантирало на Английските служби, че детето ще бъде отгледано в здравословна среда. Г-жа Милена Дянкова, експерт от агенцията също е показала положително отношение и желание да съдейства. В началото на януари 2014 Елисавета се среща с г-н Раковски Лашев от Дирекция Консулски отношения, който също обещава подкрепа и всичко, което зависи от тях, да бъде направено. Поддържана е връзка и с г-жа Лила Георгиева (Дирекция „Консулски отношения”- от министерството на Външните работи), която също прояви загриженост и желание да помогнат. На 16.01.2014 г., по време на визитата на министър Кристиан Вигенин в посолството ни в Англия, Ели се срещна с него и той също даде съгласието си за подкрепа, да се присъединят като страна по делото . На 31.01.2014г. беше насрочена дата на делото в Англия, където да се реши дали детето да бъде дадено за осиновяване. На 24.0.2014г. в посолството на България в Лондон, беше получена телеграма от Дирекция на Закрила на детето, в която те заявяват че са съгласни да станат страна по делото. Консулът ни г-н Пампулов изпраща на момента писмо до съда с молба делото за бъде отложено,защото Министерски съвет заседава само в сряда, когато трябва да се получи крайното решение държавата да стане страна по делото. Получен е отговор от съдия Грийни , че съдът отлага делото, като се дава време до 10.02.2014 г. на българската държава да попълни документацията за присъединяване към делото. Надеждите на Ели и всички нас бяха много големи и всички видяхме светлина в тунела в тази нелека и продължителна битка, докато на 05.02.2014 беше получен отговор от ДАЗД г-жа Милена Дянкова, че българската държава не може да стане страна по делото, защото нямало законово основание, на което да се обосноват. (Това им твърдение беше опровергано на момента от г-н Соломон Паси, с когото ние поддържаме връзка по казуса) .
Искам само да кажа, че има начини държавата да стане страна до делото, защото ние с нищо не сме по-различни от държавата Словакия, които подкрепиха техните граждани и помогнаха да върнат двете момченца на бабата.
Силно сме възмутени от това действие на нашите институции.
Последствията за Елисавета, Меган и семейство Попови сега могат да бъдат много лоши, защото подобно държавно поведение изпраща само едно съобщение „Не си заслужава” и практически умишлено заблуждава съда в намеренията на държавата да подкрепи ищцата. Това е НЕДОПУСТИМО! Според съдия Торп, завеждащ отдела по Международно Семейно Право в UK, българското правителство е имало до сега пет пъти шанс да стане страна по делото и както е написано в документите даже е било официално поканено да се присъедини от съдия Плумбстед през изминалата 2013 год., което означава че законово основание ИМА.
От българска страна законово основание също има, поради факта че държавата е длъжна да защитава гражданите си и да спазва европейските споразумения за защита висшия интерес на детето. Както сте запознати, европейските Конвенции се поставят като основание НАД всички други български закони при наличие на правно противоречие, което е защитено от Конституцията на България. Съдиите в Великобритания знаят това. Съжаляваме, но Министерството на Правосъдието постъпва некомпетентно и тази некомпетентност ще коства живота на една майка и едно невинно дете, защото съда в Великобритания беше умишлено заблуден, че страната има нужда от повече  време за да подготви документацията и да се присъедини.
Причината е тази:
Българските искания не са равноправни, докато България не се присъедини като равноправна страна. Съдебната система във Великобритания е много стриктна и когато една държава изяви желанието си в съда, че желае незабавно отлагане на дело, свързано с дете, с цел подготовка събиране на доказателства и после откаже, това не само уронва доверието на държавата, но и на страната, (на ищцата).

Последствията от подобни действия са непоправими.
И лошите последствия за Меган и нейното семейство не закъсняха.
На Елисавета й бе отказано да обжалва осиновяването на своето дете и затова на този етап се бори бабата Марийка Попова.
Към този момент за детето има издадена осиновителна заповед, но според адвоката на семейство Попови, ако делото бъде разгледано отново (за което са подадени документи на 03.04.2014г.), шансовете на бабата и дядото се увеличават, като се вземат предвид и позициите на българските институции, (които ние се надяваме да  получим и да са положителни и крайно ангажиращи се). Според него истинската трудност за бабата на Меган е в това, че английското правосъдие до момента я е подвело.
Адвокат Бъроуз обясни, че в Англия има подобна на Агенцията за закрила на детето институция и нейно задължение е да има предвид всички членове на семейството, включително бабата и дядото.
Според конвенцията на ООН за правата на детето (подписана и от България и от Англия):

1.Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват осъществяването на тези права със задълженията си, поети по съответните международни документи в тази област, особено когато в противен случай детето би останало без гражданство.
2.Държавите – страни по Конвенцията, се задължават да зачитат правото на детето да запази своята самоличност, включително своето гражданство, име и семейни връзки, както са признати от закона.
3.Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен в особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите.
4.Държавите – страни по Конвенцията, зачитат правото на детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк контакт с родителите си.
Меган ще остане без българското си гражданство, без българското си  ЕГН, със сменено име, рождена дата и без право да познава своите родители,
близки и национален бит и култура. Меган никога не е изоставена от своето семейство или малтретирана, а напротив била е винаги търсена и желана.
Меган не е виждала майка си от 08. 08.2013г. нито е предоставяна информация за нейното развитие и здравословно състояние!

Ние предполагаме, че Марийка Попова не е отчетена като евентуален осиновител на собственото си внуче, защото в съда са сметнали за реален незаконния доклад за сем. Попови, който е съставен  на територията на България от неоторизиран от българските власти човек (Сю Бах). Човек, който няма право да практикува в България е отишъл в дома на сем. Попови и е направил  покъртителен доклад (за който майката- Елисавета е била предупредена предварително,
че ще бъде негативен), без да познава българските нрави, бит и култура и начин на отглеждане на деца в България! Върху доклад съдържащ в себе си 250 стр. от които на Марийка са били преведени само 23стр.тя е трябвало в последствие в съда да отговаря без предоставена й правна защита и де факто без да знае съдържанието му. Доклад извършен с преводач назначен от английските служби, за който не се знае какво и как е превеждал.
Доклад напълно отхвърлящ Марийка и Ганчо Попови като бъдещи осиновители на собственото си внуче, защото те имали още две деца, за които трябва да се грижат! Също така не са  взети предвид положителното становище на българските социални служби и кмета на гр. Тервел инж. Живко Георгиев, чийто жители са сем. Попови!

В този потресаващ случай за нарушения на човешките права, до последния момент не е визирана Мария Попова като роднина от първо коляно, който може да осинови Меган. Цяла година тя не участваше в този процес, а можеше да се включи за евентуално довеждане на детето в България.
Нека си припомним черната статистика за осиновявания в Англия:

На всеки 20мин. едно дете бива откъснато от родителите си!
15 000 деца са дадени за осиновяване само за 2013г.( два пъти повече от преди пет години)..
Приемния родител получава по  £1,500 на седмица за едно дете.
Експертите обикновено получават £ 28,000 за един прост доклад!(включително и Сю Бах)
Агенции и местна власт получават £13,000 за едно осиновено дете.
Специални детски домове £ 7,000 на седмица за дете.
Адвокати и съдебни разноски обикновено £ 500,000 за всеки случай!(върху, които те плащат данъци на държавата)
Държавата трябва да изплати обезщетение на родителите в размер от £ 500,000 за грешно отнето дете.
В Камарата на общините са гласувани £ 119,5 за периода 2015-2016г.
А най-ужасяващото, е че има и “принудителни” раждания чрез цезарово сечение, както на испанка, която е с лека шизофрения отишла на двуседмичен курс за стюардеси в Англия, принудително затворена в клиника, за да се изчака наближаването на термина й! Бебето е отнето веднага след раждането!
Доста финансови облаги се получават във Великобритания, но за съжаление друг плаща тази кървава цена!

Факт е проблема, който съществува със социалните служби във Великобритания. Социалните служби (СС) извършват злоупотреби, незаконни и неправомерни действия против висшия интерес на детето и родителите, осъдени и критикувани от Съвета на Европа, Европейския парламент, Европейския съд по правата на човека.
Благодарение на подкрепата, която получихме в България от Национална мрежа за децата, Национална мрежа на родителите, българският консул в Англия г-н Пампулов и други неправителствени организации, вярвам, че шансовете за едно добро разрешение на казуса са се увеличили.
Оптимист съм, че гледната точка на България ще бъде отчетена от Апелативния съд във Великобритания, защото сега Мария разполага с помощ, която не е имала преди.
Очакваме смела подкрепа от българската държава и институции за да може Марийка и Ганчо Попови и малката Меган да се завърнат у нас, където им е мястото!
Сърдечно Ви благодаря, че се присъединявате към нашето преследване на българските институции и дано това не бъде просто една битка с вятърни мелници!
Дано скоро заедно се зарадваме на голямото щастие на сем. Попови, а именно да прегърнат своето малко усмихнато детенце!
Оставам на Ваше разположение!
С уважение: Марина Симеонова

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: