Говори Пловдив: ЗА ДЕРТОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУСОФИЛИ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Русия мисли да разположи ядрени ракети в Крим – съобщиха руски издания онзи ден.
Да честитим на мирните граждани на Крим! – вероятно би казал гражданинът Николай Малинов, българският депутат, прочул се с перверзното си желание да честити руските срамотии като руска победа в „третата кримска война” на една измислена етно-религиозна група – „православните славяни по света”.
Нещо повече, горди сме, че сред нас е откърмено таквоз умно чадо, способно веднага да ти разтълкува не само днешните, но и утрешните събития, в частност – да поздрави всинца ни, че „след Крим, идват Балканите по южния път”.
Каква чутовна прозорливост! И какъв неукротим стремеж към разкриване на истината за едрата руска имперска порода и нейния български дребен добитък! Истината и само истината – дори да вреди, както в случая. Защото даже аз, дето напоследък, принуден от събитията, подозирам руския императорски двор във всички земни грехове, честно казано, не съм си и помислил да отида чак дотам, че да провидя анекс на демократична, свободна и европейска България.
А ето, че човекът си е помислил.
Нещо повече, той дава и гаранция, че прогнозата му ще се сбъдне с думите – „аз не си спомням през последните 1 000 години Русия нещо да е решила и то да не се е случило”.
Първо, да поздравим българския гений, който си спомня всичко от последните 1 000 години. Матусалем ряпа да яде, а Ной да си обръсне мустаките от яд при такова дълголетие. И такава безукорна памет.
В този случай гражданинът Малинов ще да си спомня отпечатъка върху крепостния си български задник от ботушите на руските генерали Ернрот, Соболев и Каулбарс. И как комунистите по света подкрепяха Хитлер, защото руското му приятелче Сталин имаше Пакт с него. Спомня си той също и руското нахлуване в Полша две седмици след немското през 39-та. Спомня си „подкрепата”, оказана от Русия на Литва, Латвия и Естония, която продължи 50 години, без те изобщо да я искат. Помни добре и снежната прегръдка, с която Финландия отказа на руските бандити да и дарят една също такава дългосрочна руска подкрепа. Със сигурност не е забравил гражданинът Малинов и как протичаше един обикновен ден на Иван Денисович в сталинския концлагер.
И колко още неща помни, ли помни…..
Второ, много, ама наистина много съм учуден, че в случая с гражданина Малинов прокуратурата не се самосезира и не изпрати ДАНС да го разпита какво точно знае той за предстоящото руско настъпление на Балканите „по Южния път”. Откъде му е известно. Ще ни колят ли всички наред с калъчките или само избирателно ще колят. Такива неща. Защото, все пак, колкото и големи руски подлоги да сме, трябва да имаме поне малко информация какво ни чака – иначе ще потвърдим предположението, че всички българи сме добичета, не само някои от нас.
Трето, аз точно в помощ на прокуратурата през целия си текст наричам въпросния Николай Малинов – „гражданин”. Не защото наистина го имам за такъв, а защото съм чувал, че така компетентните органи назовават хората, които се разследват, но още не са осъдени. Ако пък случайно главният прокурор не знае адреса на гражданина Малинов, това лесно може да се уреди. Всички останали в тази страна знаят, че той може да бъде намерен да теоретизира по темата за величието на Русия на няколко места – освен телевизиите, това е Народното събрание, негово работно място в момента; централата на БСП, като член на техния комунистически Национален съвет; офиса на вестник „Дума”, халал да им е такъв умен и национално-отговорен издател на колегите; както и в централата на тъй нареченото Национално движение „Русофили”.
Няма да питам какво би станало, ако някой в България вземе, та основе Национално движение „Русофоби”, защото това ще е провокация. Само движение „Русофили” може, защото то не е провокация.
Пък и защото в България русофоби няма.
Четвърто – съжалявам, но бая се отплеснах с тоя гражданин Малинов, без той да заслужава чак толкова. Ама така, де, понякога и простотията е поучителна. А иначе започнах с него по аналогия, защото искам от сърце да честитя първите руски подаръци на щастливите руски граждани на Крим.
Ракетите – разбира се, трябваше да се очаква. Русия ги има в излишък – заедно с водката и желанието светът да обича Москва, независимо какво Москва причинява на света, това е сред малкото неща, които Путин наистина има.
Нищо, че като разположи ядрени ракети на полуострова, Русия веднага ще превърне своите новопридобити граждани в мишена за евентуалния ответен ядрен удар. Но няма проблем, защото те пък новопридобитите граждани не знаят това – руската пропаганда мъдро мълчи по въпроса и не им го казва.
Тя, руската пропаганда, самоотвержено не им казва все още, че на полуострова токът спира постоянно, но това вече те си го знаят. Добре го усещат поради честата липса на светлина и топлина. Започнаха да усещат също и липсата на яйца, олио, захар и мляко по магазините. Нещо повече, всички, дори ние в България, знаем какво следва. Ами лесно е – предстои да изчезнат месото и саламите. После на ред са кибрита, свещите, солта, тоалетната партия, салфетките, дамските превръзки и други подобни буржоазни предразсъдъци. Хляб засега ще се кара, но ще трябва да се яде по малко – по много ще ядат само началниците и пряко заслужилите. Последна в Крим ще свърши рибата – не в магазините последна, а в морето, защото то все пак обгръща полуострова почти отвсякъде и хората са свикнали да си ловят.
И така нататък.
За България, в цялата тази иначе трагична кримска история, има няколко добри новини.
Първата е, че едно сериозно подплашено от руската агресивност и задействано на реални обороти НАТО е по-добра гаранция за сигурността на демократичния свят, отколкото заспалото до вчера НАТО, омагьосано от тъпата идеята за Русия като партньор. С предстоящото засилване на напрежението около руската агресия в Украйна, може да се стигне дори до реализация на правилната идея за разполагане на части и техника на алианса на българска територия, за да не сме съвършено беззащитни, каквито сме в момента.
Втората добра новина е, че ако не българските, то поне натовските специални служби ще се задействат по-сериозно в руска посока. Тогава обществото може би по-добре ще оцени реалната стойност на редица обикновени тъпотии, като тези на описания вече Николай Малинов. Има шанс също най-после да излязат на светло разните руски подлоги, които пряко сътрудничат на Русия и нейните служби в ущърб на България и Европа, да станат ясни механизмите, по които това се случва, да разбере обществото вредата, която му се причинява по този начин и да си направи сметка за вредата, която вече му е донесло столетното неистово българско „русофилство”, чиято масовост и постоянно възпроизводство са абсолютно необясними, освен като плод на много голяма простотия.
Третата добра новина е, че покрай руската агресия в Украйна вероятно все повече граждани ще си дават реална сметка за разяждащата роля на тъй наречената БСП в българската история и български духовен живот от сто години насам. Тази партия, освен че продължава да си бъде чисто комунистическа, продължава и да обслужва изцяло руските имперски интереси в България и на Балканите. Видно е това дори само от начина, по който в момента БСП на Станишев и БСП на Първанов се надцакват с все по-неистови и безумни верноподани думи и поклони спрямо Кремъл.
Четвъртата полза за България може да се окаже нуждата Крим да получава руски газ, което би означавало промяна на трасето на „Южен поток” или може би дори цялостно прекратяване на проекта, който Кремъл буквално иска да ни натика в ръцете в израз на братската си любов. Разбира се, това е любов от онзи, единственият познат на руснаците вид, при който обектът на чувствата хем го боли твърде много, хем си плаща скъпо и прескъпо.
А ако някой не знае какво точно представлява този вид любов и проявява любопитство, за радост на всички русофили, призовавам да се направи справка с книгите на великия руски писател Фьодор Михайлович Достоевски. А може и с книгите на великите руски писатели Чехов или Гогол. Те твърде, твърде добре описват нещата.
Е, за мъка на всички „русофили” ги описват – ама те пък, за сметка на това, не ги четат. `Щото ако ги четяха, нямаше да им викат „велики”, а щяха да ги клеймят като истински русофобски „ястреби”.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: