Защо се налага спешният десант на Расмусен в София

От доста време акцентирам, че разделението между българите от гледна точка на техния мироглед не минава по стандартната за демократичния свят линия на дясното и лявото, а по отношението към Изтока и Запада.

 

Да повторя схематично: на Запад, повече по прагматични причини ( защото там вирее очевидния просперитет, за който „гласуват с краката си” близо 2 милиона български емигранти), гледат все пак мнозинството българи.

 

Те обаче нямат свое политическо представителство, колкото и ГЕРБ да претендират да запълват тази ниша, защото редица поклони към Путин и Русия ( срещу която и Бойко Борисов не иска санкции)  доказват, че става дума за граждани за евразийско, а не за европейско развитие на България.

 

От другата страна на разлома стои едно сплотено малцинство от носталгици по миналото, общото между които е, че мразят Запада, защото ги пришпорва да се променят непоносимо бързо, докато Русия им предлага познатия уют на застоялото блатото, в което крякането в хор се дирижира от „силна”, бащинска ръка.

 

Голямата измама идва от това, че малцинството изглежда като мнозинство. То е гласовито, компактно, с добре охранен от Москва подкупен туземен „елит”, който се е подсигурил с няколко ешелона за гарантиране на водещата си роля в страната.

Подкупите, които Путин не жали ( 15 милиарда за Янукович в Украйна, 10 милиарда за Орбан в Унгария, някой друг милиард преди това и за проруска Сърбия…), са добра илюстрация на онова, което не знаем с точност по отношение на размера, но виждаме като резултат: че и тук си текат подводните потоци на руската корупция.

 

Нима Путин ще се „цигани” само и точно в България, в която толкова дълго е инвестирано от Москва?

 

В България в момента имаме президент, който заема ясна евроатлантическа позиция на осъждане на руската агресия в Украйна ( различна дори от тази на ГЕРБ, към която непрекъснато го причисляват и днес), поради което е обсаден от всички страни.

 

Има например и бивш министър на външните работи, доказала принципното отстояване на принадлежността си към западната ориентация на България, като Надежда Нейнски, която на среща със студенти в Благоевград вчера поиска строги и безапелационни санкции срещу Русия.

 

Да сте чули медиите да отразяват това ехо от времето, когато българското правителство отказа достъп на руски военни самолети до българското въздушно пространство през юни 1999-та? Няма как- това „не е важно” у нас. По-важно е да бъде дискредитирана в очите на еснафите Нейнски, която е сред малцината български политици, заемаща ясна и категорична прозападна позиция в изострената конфронтация с Русия.

 

БТВ, телевизията, която напуснах принудително през 2006-та  заради обвинение, че съм бил нарушил етиката чрез позоваване на анонимен източник, сега разпространява клюки по анонимни източници срещу Нейнски и праща екип да изчака края на нейния отчет за парламентарния й мандат в Европа. Но не, за да отрази събитието, а за да „разработи” с допълнително човъркане темата за начина, по който искала да си разпродаде ненужната вече покъщнина в Брюксел.

 

Впрочем разделението по остта Изток-Запад, като вътрешна специфика на България, днес е проблем от европейски мащаб и това се вижда ясно от статията на един румънски журналист за това как негова страна е изпаднала в положение на изолация в резултат на руските подкупи и интриги в тази част от света( нещо като Плевнелиев в София).

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: