Откровенията на затворника сочат пътя на някои политици към искреността

Днес разбрах защо разни западни институции и лидери непрекъснато ни призовават да вкараме в затвора видни политици. Мислех си, че го правят заради принципа. Или с превантивна цел, за да се види, че няма недосегаеми за закона, пред който всички са равни. Но вече прозрях колко съм се заблуждавал!

Помогнаха ми двете конкуриращи се големи телевизии в България, които по едно и също време излъчиха в ранната сутрин интервю от затворения Бисер Миланов-Петното, който се направи на много отворен. Похвали се, че е е бил арестуван 35 пъти и обеща да ни оправи всички за 12 часа, ако има тази власт.

Прозрението ми дойде, когато осъзнах, че този човек е напълно искрен. Друг път, когато е бил на свобода, може и да е лъгал, но в момента беше искрен.

Вярвам му. Вярвам, че Бареков му е давал няколко пъти по 10 000 лева и веднъж ( май) 20 000, макар да не можа да обсни за какво точно му е плащал новият политик. И как да не вярвам, като виждам колко известни лица си е напазарувал фронтменът на корпоративния капитал? Защо да не си купи и един провокатор, който се е доказал като добър професионалист до степен, че беше приет за легитимен събеседник пред телевизионните камери от самия премиер Орешарски?

И не ми казвайте, моля, че Петното някак случайно се е промъкнал в Министерския съвет със себеподобните си. Защото все пак виси въпросът защо Орешарски го възприе като достоен за неговото внимание участник в диалога с гражданите, какъвто той имитираше в разгара на протестите миналото лято.

Вярвам на днешните телевизионни показания на Бисер Миланов за пачките от Бареков , защото дори и моя милост беше на път да получи някаво предложение от същия преди някоя и друга година, когато го направиха началник на ТВ7. Съгласих на среща, за да разбера на колко ме е оценил. Арогантността му да отмени срещата на два пъти с цел да ме унижи с репликата „Иво Инджев има нужда, ще чака” ( пред цяла стая с журналисти и служители на телевизията му) провали моя ход на разследващ журналист- гнусливостта ми взе връх и поради проявената от мен слабост така и не чух от първа ръка каква му е тарифата.

Но това с пачките и Бареков е банална и досадна подробност, която едва ли ще активира някоя инстанция, задължена да бди за чистота ( на нравите в политиката). Въпросните институции не се трогват от трогателните глупости за милионите, които журналистът и мениджърът Бареков бил спечелил за няколко години, за да финансира най-скъпо струващата и най-продължителната предизборна кампания в извънпредизборна обстановка, каквато е кампанията „България без цензура” от самото й начало от година насам. Какво остава за показанията на някакав си арестант!

 

И все пак съм впечатлен какво прави затвора с хората- започват да говорят истината. Ето защо е важно там да пребивават някои важни клечки от управлението на страната- за да започнат и те да говорят истината!

Но такава опасност ( за тях) няма. Тук опетнените управници са на свобода и имат свободата да лъжат на воля, а правоохранителните, правосъдните и медийните усилия стигат само до споделената от Петното истина.

Жалко, защото си представям какви чудесни интервюта с откровения и споделени истини биха се получили от затвора!

Не знам за българската демокрация, но за мен днес се предполага да е „голям ден”: след седем години и половина забрана съм поканен в публицистично предаване в телевизията, която напуснах през октомври 2006-та под натиска на президента Първанов. Сигурно изглежда „неблагодарно” от моя страна да се заяждам именно в такъв тържествен миг, но все пак ми е интересно как така едно Петно си урежда едновременно две интервюта в двете най-гледани телевизии. Моя милост трябваше да си гризе ноктите в трепетно очакване седем години и половина, а този щраква с пръсти и съкровеното му желание се сбъдва на мига.

Тази разлика във възможностите между мен и Петното сигурно идва от прекалената ми свобода, която май е пречка, докато лишаването от свобода прави Петното интересен събеседник. Така де, на кого му е важно в днешно време да чуе гледната точка на един (прекалено) свободен човек? Нещо повече, тя може да се окаже направо вредна за обществото, за което свободата е преоценена стока с изтекъл срок на годност.

Това го знам и от други случки- когато съм бил предложен за член на един обществен съвет към една новосформирана група от партии, един от аргументите да не бъда допускан опасно близо ( без да съм се натискал, подчертавам), е че съм прекалено “вироглав” ( или нещо подобно- твърде своенравно независим, ще рече).

Междувременно технологиката на телевизионната кухня се е развила много за времето, в което съм изпаднал от нея и не разбирам как едно Петно може да си организира рекламата зад решетките. Но вече разбирам защо са му плащали – направо си го бива този (де)зорганизатор на масите.

Най-голямата заплаха, която отправи, беше, че вече се замислял да стане политик. И защо не? Ще имаме един нов политик, който поне веднъж ни е казал истината, макар и от затвора!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: