Съд на ЕС: независимост за органа за защита на личните данни

По дело C‑288/12 ЕК срещу Унгария с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС,  Съдът – за втори път за деня – се произнася в областта на защитата на личния живот и личните данни, в частност за независимостта на надзорния орган за защита на личните данни в Унгария.

В Унгария е приет закон в областта на личнте данни , който влиза в сила на 1 януари 2012 г. Според този закон „независим орган, създаден с устройствен закон, следи за спазването на правата относно защитата на личните данни и достъпа до данните от обществен интерес“. В преходни разпоредби, приети от Парламента, се казва:  С влизането в сила на   закона  се прекратява мандатът на действащия комисар.

Факт:  когато със закон се прекрати предсрочно мандатът на независим (и по правото на ЕС)  орган или негов член, това е нарушение на правото на ЕС.

Съдът:

Учредяването на независими надзорни органи в държавите членки е съществен елемент от осигуряването на защита на лицата при обработването на лични данни (решения Комисия/Германия, C‑518/07, EU:C:2010:125, точка 23 и Комисия/Австрия, C‑614/10, EU:C:2012:631, точка 37), както впрочем е посочено в съображение 62 от Директива 95/46.

Съдът вече е имал възможност да подчертае, че надзорните органи, компетентни да наблюдават обработването на лични данни, трябва да се ползват с независимост, която да им дава възможност да изпълняват функциите си без външно влияние. Тази независимост изключва по-специално всяко предписание и всяко друго външно влияние под каквато и да е форма, независимо дали последното е пряко или косвено, които биха могли да насочат решенията им и по този начин биха могли да застрашат изпълнението на задачата на посочените органи, състояща се в постигането на справедлив баланс между защитата на правото на личен живот и свободното движение на личните данни (вж. в този смисъл решения Комисия/Германия, EU:C:2010:125, точка 30 и Комисия/Австрия, EU:C:2012:631, точки 41 и 43).

Съдът вече е постановявал, че самата опасност органите, упражняващи държавен контрол, да могат да упражняват политическо влияние върху решенията на надзорните органи, е достатъчна, за да попречи на независимостта при изпълнението на техните функции. Всъщност, от една страна, би могло да има „изпреварващо послушание“ на тези органи с оглед на практиката на контролиращия орган при взимане на решения. От друга страна, имайки предвид ролята на пазители на правото на личен живот, която надзорните органи изпълняват, член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46 изисква по отношение на техните решения, и следователно на самите тях, да бъде изключено всякакво подозрение за пристрастност (решения Комисия/Германия, EU:C:2010:125, точка 36 и Комисия/Австрия, EU:C:2012:631, точка 52).

Безспорно установено е, че мандатът на комисаря не е бил прекратен на основание, предвидено в закона, и че официално не е подавал оставка.

В отговор на твърдението на Унгария, че се сменял институционалният модел,  Съдът казва:

обстоятелството, че това предсрочно прекратяване е резултат от промяната на институционалния модел, не може да го приведе в съответствие с изискваната от тази разпоредба независимост на надзорните органи.

Държавите  несъмнено са свободни да приемат и изменят институционалния модел, който считат за най-подходящ за техните надзорни органи. В това отношение обаче те трябва да гарантират, че няма да се наруши независимостта на надзорния орган, произтичаща от член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46, която включва задължението да се спазва продължителността на мандата на този орган съгласно изложеното в точка 54 от настоящото решение.

 Освен това, макар че както поддържа Унгария, комисарят и Националният орган се различават съществено по своята организация и устройство, на тези две образувания по същество са възложени идентични задачи, а именно тези, които следва да изпълняват националните надзорни органи по силата на Директива 95/46, което личи от възложените им съответни функции и от приемствеността в работата им по преписките, гарантирана от член 75, параграфи 1 и 2 от Закона от 2011 г. Поради това единствено тази промяна в институционалния модел не би могла обективно да обоснове прекратяването на мандата на лицето, на което са възложени функциите на комисар, без да има предвидени преходни мерки, позволяващи да се гарантира спазването на продължителността на мандата му.

Проверено е как действа Съдът, когато със закон се прекрати предсрочно мандат на   независим орган или негов член. Важно  решение.

Решенията за Германия  и  Австрия.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: