КАТО НЕ ХОДИМ ПРИ НАТО, НАТО ЩЕ ДОЙДЕ ПРИ НАС

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Диана/ След като президентът Росен Плевнелиев се застъпи за „повече НАТО” в България, а председателят на Европейската комисия Жозе Барозу предупреди София да не пречи на по-тежки европейски санкции срещу Русия, на изненадващо посещение в страната дойде и генералният секретар на НАТО Андрес Фог Расмусен. Накъде сочи тази поредица от събития – слушаме Пламен Асенов.

На фона на растящите заплахи от Русия за мира в региона, призивът на президента Росен Плевнелиев за „повече НАТО” в България изглежда правилен и съобразен с реалностите. Конкретни стъпки в тази посока вече предприеха ред други източно европейски страни, които се чувстват пряко заплашени от агресивното поведение на Москва.
Тук, в България обаче, центристкият президент е в изолация от лявото управление и призивът му не бе приет добре. Последва недоволно мърморене на депутатите от ляво, а Михаил Миков, председател на Парламента от БСП излезе и обобщи нагласите сред мнозинството, като каза – „не смятам, че повече военни сили на НАТО трябва да присъстват в България”. Подкрепи го и военният министър Ангел Найденов с думите – „не виждаме необходимост в този момент да искаме допълнително разполагане на личен състав и техника на нашите партньори от НАТО”. Капак на цялата работа сложи Михо Михов, бивш началник на Генералния щаб на армията и съветник на левия президент Георги Първанов. По повод зачестилите руски провокации с разузнавателни полети по черноморската ни граница, той заяви най-патриотично – „ами защо Русия да не ни разузнава, та ние сме външна граница на НАТО?”.
Имам предвид, че го заяви най-патриотично от гледна точка на Русия и руските интереси, разбира се. Подобни, а и много по-драстични, примери за вече откритата антиевропейска и проруска ориентация на управляващите в София идват през последните седмици откъм висши представители на тройната етно-национал-социалистическа коалиция БСП, ДПС и Атака. Точно те вероятно дадоха повод на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу преди дни да заяви директно, не по европейски дипломатично, две неща. Първо, той каза – „има хора в България, които са агенти на Русия”. Барозу уточни, че тези хора не са от ЕНП, тоест от европейската десница, с което ясно фокусира вниманието към управляващите отляво. За първи път от времето на промените, тоест, от 25 години насам, чувам толкова еднозначно и категорично изказване от толкова високопоставен европейски представител по отношение на българската левица. Вече няколко дни опитвам да си представя каква ли точно информация имат европейските специални служби, за да си позволи председателят на Европейската комисия да каже това. И не само да го каже, но руските агенти в България да не реагират остро и да го похулят до бога, както биха сторили в други случаи. Чудя се също дали тази информация е добита в сътрудничество и дали изобщо е достояние и на българските спецслужби или те проспиват онова, което става под носа им. Третото, което се чудя, е защо българската общественост не получи поне част от тази информация, за да започнат да се изясняват най-важните неща за развитието на страната и да се разруши изградената в българския обществен организъм отровна система от натрупани лъжи и манипулации с руско-български адрес.
София да не пречи на европейското единство при налагането на нови, по-тежки санкции срещу Русия, каза също Жозе Барозу. Това открито предупреждение от една страна се отнася до развитието на ситуацията с конкретен проект. В случая Барозу, чиито пост, преведено, е шеф на изпълнителната власт или нещо като министър-председател на Европейския съюз, има предвид възможността Европа да спре завинаги руския газов проект „Южен поток” като част от евентуалния нов пакет санкции срещу Кремъл. „България трябва да бъде много предпазлива например при реализирането на газовите връзки с Русия за сметка на други връзки, които могат да осигурят диверсификация на българската енергетика” – заяви Барозу. Казаното обаче е не само заради факта, че страната е сто процента енергийно зависима от Русия и неистово се нуждае от нови доставчици. Подтекстът е свързан с един опит за измама на ЕС, който управляващите в София опитаха да реализират, при това чрез закон.
Тъй като цялата дейност, свързана с „Южен поток”, подлежи на контрол и санкция от Европейската комисия, управляващите тук решиха да променят Закона за енергетиката, като представят морската част от проекта на българска територия за интерконекторна връзка. Направиха го, защото по този начин „Южен поток” излиза от европейската юрисдикция и остава въпрос на двустранни отношения с Русия. Направиха го, въпреки абсурда на това да правиш интерконектор, нещо, изцяло насочено към диверсификация на доставките, за да се свържеш със същия доставчик, с който и без това си свързан тотално. Направиха го, въпреки че ЕК предварително видя измамата и изпрати писмо, с което поиска обяснения и даде да се разбере, че няма да си затвори очите пред тази откровена и нагла лъжа.
От друга страна обаче, за предупреждението си спрямо официална София Жозе Барозу има предвид и откровените заявки през последните седмици на управляващите тук, че България няма да подкрепи нови, по-тежки европейски санкции срещу Русия. Такива изявления направи не само маргиналната вече партия Атака, но и БСП, включително председателят Сергей Станишев, който е шеф и на ПЕС. На фона на предстоящите европейски избори, подобно поведение е много тревожно заради възможността да се внесе разкол в европейското единство спрямо Русия, каквато е руската цел всъщност.
По всичко личи обаче, че, освен европейското единство за санкциите срещу Русия, позицията на официална София по време на сегашната тежка руско-украинска криза, заплашва и нещо по-важно – отбранителната способност на Европа. НАТО не може да няма притеснения, че точно при най-горещия си сблъсък с Русия от Студената война насам, алиансът е принуден да работи с едно изцяло проруско управление в България, сред което дори има откровени руски агенти. Тези притеснения са поне в две посоки. Първата е, че важна оперативна военна информация на алианса може да изтече към Москва, втората – че в най-неподходящия момент България може да възпрепятства ефективността на отбранителната система на НАТО. Може например да откаже пристанище за американския ескадрен миноносец „Доналд Кук”, който вече влиза за по-дълго в Черно море. Или да откаже разполагането на допълнителни самолети, радарни системи за противоракетната отбрана, изобщо – ред бели. Затова никак не е случайно, че генералният секретар на НАТО Андрес Фог Расмусен вчера изненадващо започна двудневно посещение тук, в опит поне да тушира откровените проруски действия на официална София. Като се имат предвид обаче силните обвързаности на управляващата в България левица, нейните десетилетни сериозни зависимости от Москва, изгледите за успех дори на Расмусен в това отношение не изглеждат особено големи.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: