България е минирана с даровете на задунайците

Ние не знаем какво точно си е говорил два дни в София с българските си събеседници генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, но можем да си представим, след като публично заяви пред БТВ достатъчно откровената истина, че Русия очевидно има амбицията да възстанови своята сфера на влияние в постсъветско пространство.

 

Станишев на практика му отговори, че за България това няма значение, защото тя не е излизала от постсъветското пространство поради спецификата да сме различни от своите бивши сълагерници в съветския лагер.

 

Оставям настрана нахалството на Станишев да говори от името на всички българи ( както се вижда от цитата по-долу). В това няма нищо ново, нахалството на тоталитарния рефлекс е основна характеристика на рожбите на вълците в червени овчи кожи- проблемът е на овцете, които продължават да благогоблееят пред тях.

 

По-интересно е друго: Станишев с едно изречение потвърждава моите дългогодишни твърдения, че тъкмо отношението към Русия е разделителната линия между нас и откъсналите се от руската котва народи на континента.

 

“Ако поляците, унгарците и прибалтийците имат основания да се притесняват от Русия, за нас тя носи друга символика, защото Освобождението на България идва с цената на много руски войни”. Така коментира случващото се в Украйна лидерът на БСП Сергей Станишев, на среща с партийния актив в Белоградчик, предаде БГНЕС.

 

Макар да е брутално ясно какво съобщава Станишев, нека все пак да си преведем още малко дълбокият подтекст на плиткото обобщение за въпросното освобождение като генератор на безкритично отношение към каквото и да било безобразие, извършвано близо век и половина по-късно от руския режим. Защото не става дума само липсата на солидарност с Украйна, която в по-голям мащаб напомня на България като енергийно зависима и шантажирана от агресивната Русия „славянска” и (частично поне) православна държава ( нали така- не Украйна праща войски на руска територия, за да ги анексира, а обратното, все пак!).

 

Става дума за самата България, на която руският посланик в София Исаков вече публично предлага да се присъедини към маниакалната мечта на Путин да възстанови СССР под формата на евразийски съюз. Това е интервю, в което  руският посланик ругае българския президент, единствения управляващ фактор в България, който очевидно оказва съпротива срещу руската мечешка прегръдка, но после превъзходителството Исаков решава да „спести” тази част от истината за неговия начин на мислене на слушателите, обажда се в радиото и то удовлетворява искането му, вместо да излъчи записа в автентичния му вид и да помогне на българите да прогледнат!

 

Междувременно самото радио мълчи- би могло да ме нарече лъжец, защото информацията за цензурирането на „неудобната” част от интервюто е моя и засега отлежава единствено в ivo.bg.

 

Втори ден от Дарик отказват да ме нарекат лъжец, но ако ме познават поне малко, не бива да се заблуждават- няма да ме накарат да млъкна ( като тях).

 

Колеги от Дарик, ами ако моят източник реши да проговори?

 

В крайна сметка Станишев е прав да обобщава, че сме различни от останалите сълагерници от времето на съветския лагер, подклаждайки концлагеристката носталгия. Той е достатъчно циничен да си го каже публично.

 

Тук става това, което нареди руският посланик- това не би могло да се случи нито в прибалтийските републики, нито в Полша и Чехия. У нас стана пак така през 1993-та, когато едно обаждане  на тогавашния наместник на Кремъл в София Авдеев спря в последния момент на подготовката за демонтирането на главния пилон на съветското монументално напомняне за принадлежността на България към постсъветската сфера на влияние. И България се примири.

 

Въпросният паметник в центъра на София по дефиниция също е обобщение и не случайно така яростно го бранят от нас, българите, пожелали той да отиде в музея на колониализма ( както би трябвало да се нарича Музеят на социалистическото изкуство).

 

Защото това не паметник- каква памет съхранява, че да се нарича така?

Паметта за избитите хиляди българи с ръцете ( и с краката- има и такива случаи) на местните надзиратели на съветския концлагер?

Или паметта за убити от българи червеноармейци- каквито просто няма?

Или паметта за една война, в която има близо 40 000 загинали български войници и офицери, но за тях няма паметник, докато такъв изниква цели 10 години след войната в прослава на държавата, пледирала България да си остане със статут на победена и унизена страна под крилото на СССР?

Или паметта за скулптора професор Любомир Дачев, който избяга в САЩ и оттам нарече подобен род паметници „жалони на окупацията”, създавани с участието му на голям творец под натиска на онова време, настоявайки те да бъдат „преместени някъде другаде”?

Или дори паметта за самата Червена армия, която в благодарствения надпис в основата му е наречена „съветска”,  макар тя да възниква под това име доста по-късно?

 

Не, това е маркировката на границите н една империя. Това е паметник на безпаметността, който цели да я увековечи, за да може и днес мандатоносителят на властта Станишев да говори от името на всички българи по същия начин, по който със златни букви са изписани благодарности към „съветската армия” от името на целия български народ.

 

Същата тази армия, която днес се нарича руска, се прояви в Крим и дрънка оръжие по границата на Украйна. Но Станишев не намира думи за грам съчувствие към по-слабия, към застрашената Украйна, а намира индулгенции за руската агресия в освобождаването на България от 19-ти век.

 

Нека Расмуен е спокоен в чисто военния аспект на проблема. Едва ли, дори и Станишев и компания официално да пожелаят руската армия да заповяда отново да ни освобождава, този път от НАТО, ще приеме подобна покана. Защото целта на Кремъл в България друга.

 

За Москва България е по-важна не като поредното парче земя, което да погълне след Абхазия, Южна Осетия и Крим ( макар че тук, както подсказва на Путин и Станишев, също се е ляла руска кръв- чудесно основание да станем втори Крим).

 

България е по-важна за Путин като верен диверсант срещу западния му враг, който да бъде активиран в критични моменти, като сегашния, когато една малка държава в рамките на НАТО и ЕС може да блокира големите си съюзници с демократичното си право на вето, за каквото и дума не можеше да става в рамките на СИВ или Варшавския договор.

 

И както виждаме диверсантът си върши работата съвестно. Русия се позовава на „правото” си върху Крим от последните 200 години, а местният й адвокат Сакскобургготски , доведен от Мадрид да разбива непокорните на Москва сини управници ( нещо като оранжевите в Украйна) уточнява в България във вестникарско интервю, че това право датира от Екатерина Велика. Какво да кажем по тази логика за България и „правото” на Русия да я притежава на същите права, базирани на силата на оръжието от 19-ти век?

 

Ето какви подаръци ни завеща доведеният син ( не на Борис Трети) на Кремъл.

 

Преди всичко Сакскобургогготски разчисти терена на БСП и ДПС, а после и на ГЕРБ, от зловредните „русофоби”. Днес единствената издънка на онази синя „русофобия”, бившият министър на външните работи в „русофобското управление” на България (1997-12001 г.) Надежда Нейнски, се бори самотно за доверието на ( казват социолозите) около процент от българските граждани. Но след като из България русофилите се разходиха с подкованите ботуши върху кълновете на онова „русофобско” синьо управление, доверието в окаляното минало е трудно за реанимиране.

 

За начало през 2001-ва руският гастрольор Сакскобургготски, представян в афиша на спектакъла за повече престиж като мадридски, свали от власт напълно демократично политиците, които напълно патриотично вбесиха Русия с отказа си да предоставят въздушен коридор на руските десантни самолети за Косово през юни 1999 г. и по този начин предопределиха две неща: приемането на България в НАТО и ЕС и мобилизирането на руската пета колона за превръщането на този факт в предимство за Русия, сдобила се със свой шпионин и саботьор в двата западни съюза.

 

България току-що беше прогонила трима руски шпиони, маскирани като дипломати. Това уникално събитие се случи през март 2001-ва. След това на зелената морава пред двореца във Врана на 6 април поникна Сакскобургготски, който ни обеща да ни оправи (  да ни вкара в правия път след безобразието да се заяждаме с Русия) за 800 дни. Спази обещанието си за по-малко време дори – дойде времето за реванша срещу „русофобска” дързост на предшествениците му във властта. Един от руските шпиони беше заловен с доказателства, че създава прототипа на „Атака” , обикаляйки България почти като руски поп от 19-ти век, градейки структури за влияние.

 

При Сакскобургготски, който се напъваше да похлупи всички тайни служби с прогонения от предишното пробългарско управление Бриго Аспарухов ( и бе спрян в това упорито намерение само след публичната намеса на западните държави), руската агентура не просто си отдъхна- тя разцъфна. От цъфтежа се роди „Атака”, която нахлу триумфално с крясъците на своя фюрер в парламента в края на мандата на Сакскобургготски през 2005-та , изникнала уж от нищото с цели 8 процента добре организирана електорална подкрепа.

 

Следващият подарък, който Сакскобургготски ни завеща е реанимираният на партиен конгрес на НДСВ АЕЦ „Белене”. Този стратегически поклон беше висшата му публична форма на изразяване на благодарност към онези, на които днес адвокатства за агресивната им политика с позоваване на своята далечна роднина Екатерина Велика и с абсурдното ( доказано абсурдно от разгрома на Германия и разпада на СССР! ) известно твърдение на баща му за парадигмата на българската карма „Винаги с Германия, никога против Русия”.

 

Малък, сравнимо с другите големи подаръци, но също от сърце, е издигането на Меглена Кунева за министър, еврокомисар и кандидат за евродепутат днес.

 

Сред подаръците на задунайците, довели тук троянския кон Сакскобургготски, има и по-замаскирани. Като финансовият му министър Милен Вълчев, който върти местните дела на руската Външотърговска банка- майка и покровителка на най-едрата българска олигархично-корпоративна структура.

 

И да не забравим- самият Бойко Борисов е негова (тяхна) рожба също.

 

Защо да се чудим, че той вдъхна живот на любимия проект на Путин „Южен поток”, замислен като примка за Украйна и примамка за лакомите търбуси на корумпираните адепти на руската корупционна щедрост, каквито има не само в България?

 

Не се чудим. Но се маем. Защото май друго не ни остава.

 

Не ни остава друго,освен да се надяваме бащицата Путин така да загази в блатото, в което вече е нагазил, че да се задави и това да отслаби най-после въпросната примка от нашия врат, както вече веднъж се случи през първите години в периода на разпадането на СССР в началото на 90-те години на миналия век. Тогава всеки българин беше свободен да отиде и да изрази отношението си към съветската окупация върху главния жалон на съветския колониализъм без страх да бъде арестуван и заплашван от прокурори, както се случва днес.

 

 

 

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: