Говори Пловдив: БОГ ПРОЩАВА, ИСТИНАТА -НЕ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Христос Воскресе!
И не за себе си, а за всички нас.
Дори за такива като Путин, на когото ще бъде малко да му се прости дор` до 77 пъти, повече пъти ще трябва да му се прощава, защото наистина много яко и много, много раз, е съгрешил, човекът.
Не знам дали изобщо е възможно да се прощава повече от 77 пъти, но, дори да не е, в неговия случай небесните власти ще трябва да направят изключение.
`Щото Путин е готин! И `щото така трябва!
Освен всичко, нали руският православен патриарх Кирил за това е назначен на благата си държавна служба – не за друго, а да прощава на Путин и бандата му от името на Бога, каквито и тежки грехове пред хората да сътворят те. Назначен е да приема бесовете от тях, а после да ги предава нататък, като ги вселява в колкото може повече нормални люде по света и така да превръща всички около себе си в безподобно свинско стадо такова. Тоест, назначен е да служи на КГБ-правдата, като провежда винаги най-правилната партийна линия в живота и играе важен елемент от агресивната руска пропаганда – доколкото нормалните хора по света вярват, че едно духовно извисено лице като самия руски патриарх не може да служи на лъжата, а само на истината.
Наивници.
Но за сметка на това пък добрият православен патриарх Кирил им даде да се разберат на наивниците. Онзи ден, по време на светата великденска литургия в храма „Христос Спасител” в Москва, той не се посвени да заяви, че християните трябва да се молят никой да не може да унищожи Светата Рус, като и отнеме Украйна. И каза още, че всички опити за това в миналото са се проваляли.
Не знам дали този човек е гледал филмът „Покаяние” на съветския грузинец Тенгиз Абуладзе, но дори да го е гледал някога, явно го е забравил, май сега ще трябва да повтори, за да разбере от какво се състои един истински Храм и как изглежда пътят до него.
И доколко вътре е позволено да се говорят толкова големи глупости.
Защото ако погледнем на нещата от църковна гледна точка, работата тук е съвършено обратна на внушението патриаршеско. При това цялата историческа грешка произлиза пак от нас, българите. Под историческа грешка имам предвид факта, че през 988 година изобщо сме покръстили и научили на четмо и писмо руските езичници, а не сме ги оставили да си се развиват натурално.
Тогава може би поне някакво първично чувство за чест все пак щеше да им е останало до наши дни и нямаше да лъжат така безсрамно.
Но всъщност ние не сме чак толкова виновни, защото сме покръстили само хората в тъй наречената Киевска Рус. А Московската патриаршия възниква от Киевската, при това 337 години по-късно. Нещо повече, Московската патриаршия сама по себе си дори никога не е възниквала – тя е същата тази Киевска патриаршия, преместена – само преместена – поради ред исторически причини, първо във Владимир, а после и в Москва. Със сигурност обаче участниците в преместването са имали предвид един ден тя да си се върне в Киев.
Е, това не се случва никога, защото от историята е известно, че каквото прилапа Москва с кривите си зъби, то си остава нейно завинаги, независимо от време-пространство, гравитация, истина, справедливост, законно право на собственост или други демократични глупости. В това отношение Русия е същински булдог с обратна захапка – понякога не може да пусне, дори да иска, защото мускулите на лакомите му челюсти са се схванали.
Ако говорим за историческото развитие на двете държави пък, в интерес на същата света истина, от която Русия бяга като дявол от тамян, трябва да кажем, че не само Киевската патриаршия, но и сама Киевска Рус също е много по-стара от Московската Рус. С други думи, ако патриарх Кирил реши да направи един истински исторически екскурс, а не да стигне само докъдето му е политически удобно и докъдето е изгодно на неговите господари от Кремъл, ще трябва да признае, че всъщност не Украйна е част от Русия, а Русия е част от Украйна.
Друга тема е, че когато исторически аргументи изобщо се използват в текущата политика, то това никога не води до добро, а винаги води до лошо.
Все пак, в светлината едновременно и на историческите факти, и на текущата политика, напълно разбирам гнева на Киевския патриарх Филарет, който във великденското си слово осъди Москва, като заяви: „Страната, която ни гарантираше териториалната цялост, извърши агресия. Бог не може да бъде на страната на злото, ето защо врагът на украинския народ е обречен на провал”.
Мисля си – какво ли от тези думи биха могли да оспорят нашите българо-руски православни комунисти от БСП, Атака и всички останали тути-кванти. Както и онези тути-кванти, които просто сами себе си наричат православни русофили, без да знаят защо.
Според мен единственото нещо, което реално могат да оспорят те, е твърдението, че Бог не може да бъде на страната на злото.
А могат да го оспорят не с думи, защото техните словесни аргументи обикновено се свеждат до два, преведени като – „така са ме учили в килийното училище” или „за това ми плащат”. Не, не с думи, всъщност с цялото си поведение те самите са един от онези тежки фактори, които понякога силно накланят везните на съмнението и карат човек, поне за малко, да допусне еретичната мисъл, че все пак Бог може да бъде на страната на злото.
Карат човек да се уплаши, че Бог може да бъде на страната на злото!
Или че на злодеите може някак да им се размине!
Е, не може, колкото и да им се иска.
Защото Христос не просто воскресе, а Воистина воскресе! – което не значи „наистина възкръсна”, както смятат мнозина, а „в истината възкръсна”, тоест, в Бог.
Пък истината не прощава.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: