04/23/14 07:50
(http://patepis.com/)

Украйна на мотор, 2013 (9): Крим: Към Бахчисарай

Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до Одеса, посетихме Катакомбите на Одеса, разгледахме центъра на Одеса, отидохме до Музея за восъчните фигури в Одеса, а така също и на руска баня, после стигнахме до Любимовка на Крим, и Балаклава. За последно стигнахме Ялта, а днес ще тръгнем в посока Бахчисарай

Приятно четене:

Украйна на мотор

част девета

Крим: Към Бахчисарай

След като разгледахме на бързо хванахме пътя за Бахчисарай – около 70 км, много тесен, много лош – с много завои, някои – направо обратни.

Пътят за Бахчисарай

Първо десните ги взимах смело, но след като се разминах на сантиметри с един бус, почнах да спирам да се оглеждам, дали има коли и тогава тръгвам и реално го взимам в насрещното завоя. Много тегава работа дори за човек с повечко опит на мотор, бяха около 10 – 20 бр такива завои:

Колите на долу едвам ги взимаха ако се пада външен по лесно но вътрешните и колите спираха и се оглеждаха дали не идва някой от горе защото реално при пълен навит волан пак си в насрещното:

Пътя си заслужаваше мъката защото се откриваше невероятна

гледка към морето и Ялта:

Голубинка

На един завой бяхме спрели да снимаме и, като ни видяха, спря една кола народ и „стойте с вас ще се снимаме!“ хаха

Стигнахме на върха на планината,

който се извисяваше на 1200 м над морето:

Площадка за наблюдение:

На върха продаваха разни интересни неща, вече бяхме в Татарските райони и нещата станаха доста нестандартни като почнеш от масите в заведенията до хората Smile .

След кратка пауза на върха почнахме да преваляме планината искахме да стигнем до Ханския Дворец.

По пътя на долу Наско реши да спре за кафе което беше най- умната постъпка за момента.

Спряхме в едно Татарско кафе и легнахме на едни маси които са реално направени легнал да ядеш и да пиеш лудница пълна Smile

И няколко минути след като се настанихме като затрещя като се отвори онова ми ти небе порой най- страшен с градушка стана ужас и безумие, аз понеже съм хитър си оставих дъждобрана в бунгалото и бях тръгнал като на плаж по обувки, дънки и кожено яке смърт.

Нямахме голям избор освен да чакаме да спре и да се оттече водата от пътя което отне около 2 часа а вече ставаше доста късно. За мой късмет Наско носеше найлонови торбички които да си вържем на краката носеше си ги от предишно ходене в Гърция та си вързах на обувките от външната част което ме спаси от намокряне и лека по лека тръгнахме към Бахчисарай.

Стигнахме в Бахчисарай към 19:30 ч.