Северният енергозавър си проси студената война

Новините от стария континент днес напомнят на военна сводка без бойни действия ( ако не броим истинските боеве на украински сили в Украйна срещу руски сепаратисти).

В Северна Европа изтребители на НАТО бяха предизвикани да излетят по тревога от руски бойни самолети. Подобни руски провокации вече се състояха в Черно море срещу американски кораб и повтарящи се доближавания на руски въздушни разузнавателни мисии край българския морски бряг.

Кадри с пристигащи в Полша по искане на Варшава американски части демонстрират пред света, че САЩ взимат насериозно отприщената руска агресивност и предупрежденията на поляците, както и на балтийските и съседи, че е време да се прояви атлантическата солидарност в противовес на заплахите от Изток.

Някой можеше ли да си представи подобна картина в „нашия европейски дом” преди около година? Не. И това е очевидно от неподготвеността на Запада да респектира Русия независимо от факта, че математическият сбор от натовските армии като огнева мощ, личен състав, техника ( за военноморски сили да не говорим) и съвременни технологии превъзхожда руските възможности приблизително толкова, колкото руският потенциал спрямо украинския.

И все пак мнозина, включително и вашият скромен автор, от години предупреждават, че Путин разбира само езика на силата. Но в отговор получаваме или мълчание, или повтарящата си мантра, че Русия не е врагът, заради който съществува НАТО.

Ако ми позволите да се пошегувам ( повярвайте, самоиронията ми е истинска) със себе си- чувствам се като Чърчил, който е бил доста самотен в предупрежденията си, че Германският реваншизъм изисква незабавно противодействие. Едва блицкригът на Вермахта на Запад и въвличането на Великобритания във война с Германия накарало най-после британците да го чуят и дори да го извикат на кормилото на застрашения остров.

А срещу кого се въоръжаваше трескаво Русия, захранвана с петродоларите от търговията си със същия този Запад?

Ако в годините на големия срив след разпада на СССР Русия беше оприличавана на „Горна Волта с ракети” ( изразът е на известния съветски анализатор Александър Бовин), то днес Русия повече прилича на Саудитска арабия с ракети. Защото забогатя от цените на природните богатства, които продава предимно на Запад. Доволен от милитаристичния уклон на държавното инвестиране в Русияшефът на руския военнопромишлен комплекс Дмитрий Рогозин избива комплексите си на носталгик по съветското „величие”, като публикува снимка на последен модел руска балистична ракета с ядрен заряд като поздравителна коледна картичка, насочена на Запад.

Впрочем , освен че е суровинна база на развития свят и в това отношение е сравнима с някоя от страните от т.н. трети свят, Русия прилича по още нещо на Саудитска арабия. Малко са държавите в света, които харчат ирационално големи суми за износ на идеология. Саудитците финансират ислямисти по света. Русия, вместо да вложи спечелените от петрол и газ милиарди, пръска  за пропаганда и подкупи, като обещаните 15 милиарда на Янукович и като онези 50 милиарда евро, вложени в „потьомнкиския” Путински проект, замислен да впечатли света, като олимпиадата в Сочи.

И защо Западът, пред чиито финансови и материални активи Русия е икономическо джудже, не може да отвърне ефективно? Много „просто”: в демократичния свят не е лесно да разхищаваш еднолично националното богатство без да поискаш подкрепата на народа си.

Да, освен за оръжия, Путин не се скъпи за пропаганда и може да си го позволи като типичен вожд в държава, в която практически отсъства контрола на медиите и на опозицията, които да му зададат неудобния въпрос на какво основание харчи народните милиарди да захранва пропагандни „мероприятия” за и в чужбина. Ето защо му беше важно да смаже опозицията и свободното слово най-напред.

Резултатът от тази щедрост се вижда в България. Поне за ефекта от това руско упражнение върху нас можеха да ни (ми) повярват нашите западни съюзници. Но за пореден път предпочетоха да не си нарушават спокойствието заради някаква си „параноя” на бившите колониални народи в Европа.

Сега, когато Путин им праща самолети да проверяват бойната готовност на военновъздушните им сили, те са принудени да летят по тревога. А трябваше да се тревожат доста по-отдавна.

Трябваше да се разтревожат поне малко от предупрежденията на препатилите от всеки завоевателен порив на сибирски вятър в историята си страни от Вишеградската група в Централна Европа, подкрепяни от балтийските бивши съветски републики, когато се опитаха да се обединят за неравна битка срещу руския енергиен натиск.

Днес полският премиер Доналд Туск подновява призивите си за общи действия под формата на европейски енергиен съюз, който да се противопостави на руския енергозавър.

Енергозавърът гледа на опасността от завръщането на студената война като бяла мечка на първия сняг след непоносимото за нея лято.  Защото енергозавърът вирее най-добре в условията на конфронтация. Неговият метаболизъм се основава на природно присъщия му милитаризъм. Може да му приседне само от противопоставянето на толкова противоестествения за западната демокрация колективизъм. В Москва разчитат това да не се случи и употребяват слаби брънки от западната периферия, като България, за своята тактика на разделението и разколебаването на западната решителност чрез манипулирани маневри на троянски коне в задния двор на НАТО и ЕС.

Но и Хитлер се е надявал на същото, презирайки американците като „бакали”, които нямало да си пожертват буржоазното спокойствие, за да се бият с него.

Дано не се стига до нищо подобно на онова, което Хитлер успя да предизвика, събуждайки грубо борбения дух Америка. Но без мобилизация на десетки пъти превъзхождащите Русия в икономическо отношение западни държави, енергозавърът няма да бъде усмирен скоро.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: