Шлиферът на Леонардо

Лято е! Птички пеят, грее юлското слънце, децата играят безгрижно, без да си дават сметка, че един ден ще пораснат, ще почнат да плащат парно и ток. В такова време едни се женят, други отиват на ешафода, което е същото. А на мен ми се пие. Някой звъни. Кирчо е, приятел от детинство. С бутилка гроздова. Сякаш сам Господ го праща. Спретвам бързо салатка, прехвърляйки наум поводите за тост. - Наздраве! Да пием за нашето истинско приятелство! - Не съм ти никакъв приятел – изфъфля Кирчо. - Как така? – опитвам да спечеля време и мисля наум. Не му дължа пари, с жена му… Не, с нея не съм! Приятел е, все пак. - Какво става бе, Кирчо? - Не съм Кирчо, викай ми поп Кръстьо! Време е да ти кажа цялата истина, защото вече не издържам. И без това ще отворят и моето досие, по-добре е от мен да научиш. .. - Какво да науча? – недоумявам аз. - Аз съм твоят информатор! Осем дебели папки съм напълнил с доноси срещу теб. С двайсет и три страници повече от “Война и мир”… - Много бе, братко. Не беше такъв отличник! - Много-малко, това е. Ето служебния ми пистолет, вземи и ме застреляй! Но искам да знаеш защо навремето не замина с фолклорния ансамбъл в твоята любима Италия… - Ти ли беше? - Аз… Писах, че готвиш атентат срещу папата. Те пък после взеха, че наистина стреляха. И стана една… Мен, естествено, ме наградиха. Орден “Зорки очи”, втора степен. Дори колегата Николай няма такъв. А срещу теб започна тайно и трайно разследване. Затова те съкратиха от работа, взеха те запас в медения месец, първата ти стихосбирка излезе чак след десет години. Помниш ли провалената ти дисертация? - Помня, разбира се, как мога да забравя такъв провал! - Моя е заслугата! И жилищния ти проблем, и диабета, и изпращането ти кореспондент в Каспичан, вместо в Париж… - И Париж?! - Да. В годините на демокрацията също донасях. Писах например, че не харесваш поезията на Сугарев, че не отиде да скачаш пред “Александър Невски”… Хайде, вземи пистолета и ме застреляй! Да кажем “не” на страха. Слушам го втрещен, очарован и леко замаян. А той се смее. - И ако ти кажа защо – ще паднеш от смях! Помниш ли ония съученички от десети клас. Мими и Цецка, дето ходехме с тях? Ти свали Цецка, която имаше страхотни гърди! Ей това не можах да преглътна… Взех пистолета и вместо в най-добрия си приятел, го опрях в слепоочието си. Господи, каква ирония! Заради едни цици да провалиш целия си живот! И гръмнах.

Прочети цялата новина

Свързани новини: