Путин се сърди на Запада и наказва…Украйна

Авторът на международно известните романи „Добрият Сталин”, „Руска красавица” и др. бестселъри Виктор Ерофеев обясни снощи на една вечеря в София, на която авторът на тези редове присъства, поведението на руския президент Путин спрямо Украйна като реакция на това, че се е обидил на Запада за подкрепата, която е оказал на протестите срещу собственото му управление в Русия през 2011-2012 г.

Световно известният руснак, дисидент от съветско време и открит противник на Путин, наскоро добави нова сол в раната на официално подклажданата омраза на руските националисти към него. Писателят само подписа писмо на руски интелектуалци, в което предизвиква Путин с остра критика на политиката му по украинския въпрос, но и с участието си телевизионно предаване на телевизия „Дождь” на практика даде повод на властите да я закрият, защото си позволи да предположи от нейния екран, че е могло да бъдат спасени милион и половина жертви на германската блокада на Ленинград през втората световна война, ако Сталин беше предпочел да остави града в ръцете на немците.

В резултат на това днес Виктор Ерофеев е прогонен от руските телевизии и радиостанции, казвайки за себе си: „изморих се да бъда дисидент, но се налага”. А по отношение на прогнозирането си признава едновременно няколко неща: че не може да предвиди развитието на кризата с украинските събития, макар, че „ в Русия е лесно да си скептик”, но вярва, че както Германия и Франция са се помирили, така и Русия ще намери общ език с Украйна.

Обяснението на Виктор Ерофеев за мотивацията на Путин се доближава до твърдението, което споделям не веднъж, че всъщност най-големият кошмар на Путин е да не се повтори украинската продемократична т.н. оранжева революция от 2004 г. и в Русия. Разминаването между „обидата” и „превенцията” срещу революционната искра  не е голямо, но и в двата случая се предполага преднамереност на руската намеса в Украйна, а не спонтанна реакция на украинските вълнения.

Обидата, както и страхът от пренасяне на оранжевата зараза в Русия, датират много преди онзи 21 ноември 2013 г., когато под натиска на Москва Янукович се отметна от собствените си обещания пред украинците да подпише в края на месеца споразумението с ЕС за началото на преговорите за асоцииране.

Общото в двата случая е също така, че преднамереността изобличава лъжата за вината. Според трактовката на Кремъл виновни за ескалацията са си самите украинци, докато Москва едва ли не реагирала на пожар. Обаче е видно отвсякъде, че руската власт действа по план, който очевидно е разработен отдавна и е задействан демонстративно с онзи особено голям подкуп от 15 милиарда евро под формата на заем, който Путин предложи на украинския президент Виктор Янукович, за да не положи началото на преговорите с ЕС.

Но нека вземем обидата като отправна точка. Какво излиза? Че Путин се ръководи от ирационални чувства в една толкова голяма геополитическа игра? Ако това е вярно, проблемът, с който светът се е сдобил в лицето на Путин, е още по-стряскащ отколкото, ако властелина на ядрена Русия изповядваше предсказуема идеология.

Малко по-различна, а може би просто допълваща, гледна точка за Путин има друг нашумял познавач на кремълските потайности. В книгата си „Путин: цялата истина за стопанина на Кремъл”, политологът Станислав Белковски смята, че Путин не се интересува от самата власт, а от нейните атрибути, ката злато, камъни, лимузини, яхти, почетна гвардия…

Така или иначе „загадъчната душа” на руснака, персонализиран от Владимир Путин, поставя в момента на изпитание относителния уют на постигнатия след Втората световна война баланс между развития Запад и догонващия, но развит върху една шеста от планетата съветско-руски Изток. На този баланс се крепи небивало дългия в човешката история период на мир между основните конкуренти за световно господство. Това се наричаше „политика на взаимното сдържане”.

След всичко написано дотук е важно да се разбере, какво означава фактът, че лидерите на седемте най-мощни държави в света се споразумяха за санкции срещу Русия. Каквито и да са те, колкото и в Москва да се правят, че плюят на тези списъци с ограничения за пътувания на Запад, истината е доста по-болезнена за Кремъл.

Истината е, че в неофициалната класация на Москва приобщаването на Русия към Г-7 преди 17 години се оценява като най-голямата придобивка за руската имперска гордост.

Западът покани Русия да членува в клуба на най-богатите и влиятелни нации в момент, когато тя беше на колене. Подаде й ръка да стане, да изтупа прахта на унижението от разпада на Съветския съюз „без бой” и да седне като равен сътрапезник в решаването на световните дела в рамките на най-престижния клуб на планетата.

Путин проигра хазартно жеста на силните, които показаха , че не искат да държат пред прага си оклюмалата по онова време Русия. Но силните му показаха снощи, че едностранната му демонстрация на сила няма да бъде толерирана. Направиха го сега, когато Путин е заел позата на покорител, който може да си позволи да не се съобразява с никого, щом това му носи възторга на масите в Русия.

Посланието е, че щом Путин иска да реставрира СССР под нова форма, ще трябва да се сблъска със съответната враждебност, на която се „радваше” съветската империя на Запад. Но този път новият „съюз” ( в който след безцеремонното посегателство срещу Украйна не желаят да участват дори подплашените Беларус и Казахстан) ще трябва да оцелява без съюзниците си от дресираната компания на държавите от  „световната социалистическа система”.

 

 

 

 

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: