Островите Кук и руския кукиш за нас

Само Островите Кук отмират по-бързо от България, а страните, които губят население си са само от бившия соцлагер плюс няколко екзотични островчета.

Това показва демографска карта, направена от икономиста на “Блумбърг” Майкъл МакДоноу. В нея са извадени страните, които отбелязват спад в броя на населението си от 1990 г. насам.

Населението на Островите Кук е намаляло с драстичните 44%. Втора в негативната класация е България, чието население през последните години е спаднало с 21%.

На трето място е Естония (-19%), следвана от Латвия(-18%), Молдова (-17%) и Украйна (-14%). В челната десетка се нареждат и Босна и Херцеговина, Армения, Грузия и Албания.

Западната ни съседка Сърбия е наредена на 11-о място в класацията, като според статистиката, нейното население е спаднало с 7%. (OFFNews)

Такава е оптимистичната за нас статистика- има поне една негативна класация в света, в която не водим. Защо обаче затихваме като нация чак на второ място след тихоокеанските острови Кук?

Това е почти куриоз. Защото островите са заобиколени на хиляди километри вода и тамошните туземци няма накъде да бягат. Докато у нас изтичането става по суша. Улеснено е от факта, сме заобиколени от Европа, а тя неудържимо привлича българите. Би трябвало да водим пред островите Кук.

Но да оставим дреболиите по въпроси, по които имаме всички шансове да наваксаме изоставането.

По-важното е, че именно бившите лагерници от соцлагера линеят и западат демографски.

Оказва се, че Путин е напълно прав да се бори с всички (ядрени) сили да възстанови под нова форма лагера. Защото по времето на лагера лагерниците са се размножавали по-добре в човешката люпилня. Оставени без грижите на звездочели човековъди и мъдрите указания на Кремъл, бившите лагерници боледуват.

Освен това самите руснаци се топят като сняг на кримското крайбрежие и е време да им върнем услугата с двойното ни освобождаване, като не само се присъединим към тях доброволно, но и от русофили да се напишем за статистиката направо руснаци.

В Русия обаче, както е видно, не приемат бежанци ( а и никой не се натиска да бяга там). Ето защо ще трябва да се присъединим заедно със земята си, както се полага на крепостни селяни по традиция.

Основания за подобна просба е нашата бедност и изостаналост, за която в Русия са не просто загрижени, а са направо покрусени. Желаещите да се убедят в искреността на тази тяхна мъка могат да намерят лесно в интернет филмчето „Българска чушка”, в която липсата на такава в България се обяснява с европейското колониално робство.

Авторът на филма Аркадий Мамонтов не случайно започва тъжния си разказ „ с имало едно време” ( погребва ни, демек) на фона на пустеещата днес сграда на някогашния Съвет за икономическа взаимопомощ ( СИВ), създаден по думите му да служи на такива като нас, на които СССР изливал блага почти безплатно, а пък ние сме се отблагодарявали с чушки.

Българската чушка днес не била като едно време, а е станала и тя жертва на европейското иго, страда Мамонтов, който е наснимал в клетата малка България де що види пустееща фабрика, клошари край кофи за боклук ( с които разговаря на руски), благодарни за освобожденията ни от Русия пенсионери, неблагодарни за еврофондовете кметове ( като перничанката Росица Янакиева, която съжалява за еврочленството ни) и всякакви други недоволни българи, каквито наистина има в изобилие у нас.

Но да ги събереш в едно филмче като представителна извадка (без каквато и да било друга гледна точка) е като да направиш документален филм за едно семейство със скрита камера в клозета му. Ще бъди ли вярно онова, което ще покаже? Разбира се!

Мамонтов не пропуска на вплете исторически „истини”, като твърдението за дадени от Русия 200 000 жертви във войната с Турция за нашата свобода ( при общо 178 000 офицери и войници руска армия на Балканите). За повече обективност авторът прави рядкото за един руснак признание, че в двете световни войни България е била срещу Русия. Но ние след това въпреки това обичаме българите, послъгва Мамонтов, който споменава включването на България на страната на Германия през 1914 г. , но „пропуска да спомене”, че две години по-късно руски войски падат Добруджа и биват разбити от българската армия.

Хайде пред Първата световна ни обичат само с някоя и друга дивизия в Добруджа, но през Втората направи пристигат при нас с половин милион обичливи червеноармейци и остават като окупатори ( на българска издръжка) цели три годи, а след себе си оставят продукта на любовта си- толкова влюбен в СССР режим, че час се самопредлага като 16-та република.

Пак ще кажа: не е въпросът за съревнованието с островите Кук, а за руския кукиш.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: