Рекламата на лявата пропаганда тук е задължителна, безплатна и платена от Москва

1 май е ден за реклама на левия печат и българските телевизии никога не пропускат да му отделят ( извън времето за реклама) в централните си информационни емисии от безценното си време. Никое друго българско печатно издание не е така задължително абонирано за тази безплатна услуга, включително в държавната телевизия, както преименуваният „Работническо дело”, заграбил през пролетта на партийното преименуване на 1990-та година най-безцеремонно наименованието на Ботевата „Дума”.

Година след година, при всички политически перипетии, това правило няма изключение: на 1 май , при цялата си нищожност като относителна тежест на медийния пазар, откраднатият от Ботев „Дума” има запазено място в емисиите на телевизиите в България. Награждаван е автоматично за някакви особени заслуги- може би като косвено признание, че който и официално да е на власт, над всичко и всички тегне сянката на партията на прехода БСП, която много обича да кълне прехода с цел разграничаване от себе си.

Ясно е, че реверансът към вестника е поклон пред влиянието на соцпартията с която шега не бива ( „шегаджиите” рано или късно ги застига безработицата – „системата” ги изхвърля за назидание на останалите, които си пазят пазят хляба до пенсия, че и отвъд възрастта за нея).

Точно както във вица „ русо гладно нема”, същото се отнася и за рус(к)ото в нашите медии.

Не е случайно, че по повод 1 май 2014 г. шефовете на вестника ( стопанисван от яростния русофил Николай Малинов, прочул се с поздрава от екрана на БНТ към православните и славяните по света по случай руската анексия на Крим) дават думата със задна дата на покойния главен редактор на „Дума” Стефан Продев, избирайки за акцент неговите заклинания срещу НАТО и призивите му да не си разваляме дружбата с Русия. Така те „елегантно” се скриват зад гърба му за нов поклон пред Русия в момент, когато руското външно министерство ръмжи срещу невъзможността България да приеме шефа на руската Дума Сергей Наришкин, който е в забранителния списък на ЕС като част от санкциите на Брюксел срещу Москва заради руската агресия срещу Украйна.

Закодираният днешен реверанс на БСП към Кремъл, с който поднасят извинението си за неудобството, причинено на Наришкин и Кремъл, е в още по-голяма степен другарско намигване към червените избиратели. Те четат официоза и им е важно да знаят, че Партията не е напуснала нито на милиметър руската орбита и продължава да е спутник на Путин- нищо, че той бива определян като „десен”.

Същевременно в Брюксел няма как да издърпат ушите на Станишев за проявата на двойния стандарт спрямо европейската солидарност и антинатовската пропаганда. Мнението на Продев е просто едно „пророчество” на популярен сред червените покойник- да ходят да му дърпат ушите на него, ако могат!

Тези военни хитрости минават у нас защото няма кой да им се противопостави- десните или не ги забелязват, или „ не им се занимава” с такива „дреболии”. А дреболиите се трупат, пълнят урните с червени бюлетини и вече напълно изгониха от тях сините.

Точно като героят на Илф и Петров ( „помощ, бият Паниковски”), червените пищят театрално срещу уж страшния антикомунизъм и русофобията в България. Но сред тези вопли България е докарана дотам днес да нямат политическо представителство в парламента хората, които гласуваха за прозападната ориентация на страната и дадоха мандат да бъде извършена реформата, създавайки  предпоставките за приемането на страната в НАТО и ЕС да нямат днес.

Днес тук властват русофилски парламент и русофилско правителство, което се оправдава, че му се налага да спазва съюзническите си задължения в общата политика на ЕС и НАТО по отношение на Русия (не и по въпроса за корупционната златна мина „Южен поток”- там лакомията не познава ограничения и партийни граници между властта и парламентарната опозиция).

За сведение на желаещите да се противопоставят на тази политическа монологичност в днешна България, припомням как Русия финансира българския социалистически официоз. Може пък на някой в тази държава да му се стори интересно това малко българско блогърско разследване!

КАК ДЕЙСТВА РУСКАТА КОРУПЦИОННА БЕНЗИНОСТАНЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Иво Инджев ⋅ април 10, 2014 ⋅

Ако Русия е „ бензиностанция, маскирана като държава” ( по израза на американския сенатор Джон Маккейн), то нека проследим у нас миризмата на нейните пари ( ударението върху „а” или „и” можете да сложите сами- и в двата случая ще сте прави). Московските потайности в зареждането с „бензин” на петата й колона у нас са видими от крайния резултат: управлява ни тройна проруска коалиция, подсигурена с парламентарна проруска опозиция, зад която „дебне” уж алтернативната, но също толкова проруска „България без цензура”.

Макар и старателно забулени, най-вече чрез пълната незаинтересованост на разследващите органи и медии, следите на парите обаче миришат. Колкото и да е нищожно за масовата публика влиянието на официоза на управляващата партия БСП в. „Дума”, все пак е показателно как е обгрижван от Кремъл чрез схема за финансиране, която ни дава представа как действат руските държавни подкупи за пазаруване на влияние в България ( и по света, където обаче поне това се върши открито за пред публиката, за да знае тя, че става дума за платена от Москва реклама, маскирана като „средство за информация”).

Можем само да си представим какво се случва с потока от руски подкупи в наистина приоритетните за Кремъл области в българската енергетика, външната и вътрешната политика, заразени от руски агенти, за чието съществуване в България тази седмица за първи път пое инициативата да предупреди толкова отговорен политик, като председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. Ето как работи московската схема за инжектиране на необявени пред публиката субсидии в българския соцофициоз „Дума”.

Това става чрез проекта Russia Beyond The Headlines RBTH ( Русия отвъд заглавията). Изписвам го на английски, защото той съществува под тази форма- предназначен е за пропаганда в чужбина. Проектът е изцяло държавен и е спонсориран от руския вариант на българския „Държавен вестник”, чиито еквавилент в Русия е „Российская газета”. Финансира се от държавния бюджет, от „собствени приходи, спонсори и реклами”.

Официално обявената цел на проекта е да събира и публикува теми за руската политика, обществен живот, култура, бизнес, наука и др., които „обикновено не се отразяват от чуждите медии за техните местни аудитории”, както се отбелязва в сайта на RBTH.

Един поглед във въпросния сайт е достатъчен, за да стане ясно, че краткото описание на всичко това се побира в една дума : пропаганда. Партньори на RBTH са вестници с международна репутация, като Ню Йорк Таймс, Вашингтон пост, Дейли телеграф, Зюддойче цайтунг, Ел Паис ( общо 22 влиятелни вестника,списвани на 16 езика- размахът на начинанието е направо като финансирането на комунистическите органи по света от времето на СССР). Изданията нямат нищо против да вземат щедро предлаганите им руски пари, но при едно условие: че оповестяват пропагандата като платена реклама.

Това по-скоро я прави смешна, отколкото достоверна информация, в очите на западния читател. От българска страна партньор обаче е…в. „Дума” Вижте как е вмъкнат сред големите издания със световна слава този местен партиен официоз: Duma is one of the ten most influential Bulgarian newspapers currently shaping public opinion. The paper focuses on culture, education, and social policy, while devoting special attention to international politics. Circulation – 15 000. Readership – 62 000.

Оказва се, че „Дума” не само бил сред „най-влиятелните български вестници в момента”, но и „оформял общественото мнение”. Как ли горчиво се кискат в самата маргинална редакция на тази великодушна руска лъжа, нареждаща вестничето до световните колоси по нареждане на Кремъл!

Освен това „Дума” посвещавал специално внимание на външната политика- как да не го превърнеш в партньор на кремълската пропаганда, за която този всекидневник свенливо не осведомява читателите си, а я таксува на страниците си като собствен продукт.

Подчертавам, че проектът RBTH поддържа собствени редакции с платени за целта щатни служители и поема всичките разходи по изготвянето на рекламните листовки, претендиращи да за журналистически продукт. В България са оповестени двама души, но те не се „издават” , когато се подписват под материалите, които подписват в „Дума”.

Веднъж месечно RBTH отпечатва брошурките си с рекламата на руската политика в партньорските си вестници, плащайки десетки хиляди на брой за тази обозначена реклама. Българският партньор „Дума” обаче си прави оглушки и с нищо не дава да се разбере, че е партньор по това луксозно сътрудничество и сервира на читателите си големи порции пропаганда под редовната рубрика РУСКИ ДНЕВНИК, където българските шарани могат да се насладят на обилната кремълска пропагандна стръв.

Колко точно прибира „Дума” , чиито издател е членът на ВС на БСП и лидер на социалистическото движение “Русофили” Николай Малинов (който наскоро поздрави „всички православни славяни” за т.н. победа на Русия в Крим от екрана на БНТ), това си знаят само съзаклятниците.

Не се иска обаче голямо въображение, за да си представим какво се случва по аналогия в разни канцеларии, от които зависи придвижването на други, несравнимо по-големи като финансиране и геополитическа важност руски корупционни проекти, като „Южен поток”. Заради него продажният български парламент се реши да финтира европейското законодателство в явен сговор с Москва, с което предизвика репликата на Барозу, че в България има руски агенти.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: