НАТО трябва да помогне да бъдат обезвредени руските мини в България

Вторият ръководител в йерархията на НАТО заяви в четвъртък, че действията на Русия в Крим и Източна Украйна принуждават алианса да започне да се отнася към Русия по-скоро като към враг, отколкото като към партньор, съобщи “Асошиейтед прес”.

Това е повратна точка след двете десетилетия, в които се опитвахме да се сближим с Москва, каза Александър Вършбау, зам.-генерален секретар на НАТО в коментар пред група журналисти.

Поради това алиансът обсъжда нови мерки, целящи да възпрат руска агресия срещу която и да е от страните в НАТО, особено балтийските републики.

“Очевидно руснаците са обявили НАТО за противник, така че ще трябва да започнем да гледаме на Русия вече не като на партньор, а по-скоро като враг”, казва Вършбау.

Той обяснява, че анексирането на Крим и предполагаемото манипулиране на безредиците в Източна Украйна фундаментално са променили отношенията НАТО-Русия.

“В Централна Европа очевидно имаме две различни визии за това как трябва да изглежда европейската сигурност”, добавя Вършбау, който е бивш американски дипломат и служител на Пентагона.

“Ние все още сме готови да защитим суверенитета и свободата на избор на руските съседи, докато Русия очевидно се опитва да наложи отново своята хегемония и да ограничи техния суверенитет под прикритието на защита на “руския свят”, казва още той.

През април НАТО замрази всякакво “практическо гражданско и военно сътрудничество” с Русия и драстично ограничи до четирима души хората от съществуващото от 1998г. дипломатическо представителство на страната в алианса, които ще бъдат допускани в централата в Брюксел.

По повод засилването на активността на НАТО в Източна Европа Вършбау каза: “Искаме да сме сигурни, че ще можем много бързо да се притечем на помощ на тези държави, ако има някаква, дори косвена, заплаха и преди да са създадени на терен нови реалности”. За целта НАТО ще трябва да съкрати времето за реагиране на своите военни части, добави той.

Зам.-генералният секретар на НАТО обяснява, че сред възможните ответни действия на алианса са разполагането на по-значителен брой бойни части в Източна Европа – било постоянно, било на ротационен принцип.

За известно време, по думите му, такива отбранителни мерки ще бъдат предприети без да се нарушава политическият ангажимент, поет от НАТО през 1997г., когато са договаряни отношенията с Русия. Става дума за обещание да няма постоянно базирани ядрено оръжие и значителни чужди части и въоръжение на територията на държавите от бившия съветски блок, приети в НАТО. Така се смяташе, че се отговаря на притесненията на Москва, че алиансът наближава границите й, а в замяна тя обещава да уважава териториалния интегритет на други държави.

Според Вършбау руснаците са нарушили с действията си в Украйна своята част от тази сделка.

В този смисъл, добавя той, “сега ще е наше право” да се откажем от ангажимента от 1997г. за постоянно базиране на значителни бойни части в Полша или друга страна в НАТО от Източна Европа. Как ще се постъпи, ще се обсъжда от лидерите от НАТО през лятото преди срещата им в Уелс на  4-5 септември, когато ще се дискутира и положението на 4 потенциални нови членове – Грузия и бившите югорепублики Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина.

 

 

Също в четвъртък висш представител на НАТО заяви, че се търсят начини за сближаване с Грузия, която води кратка война с Русия през 2008г. по повод отцепили се Абхазия и Южна Осетия, равняващи се на около 20% от територията на страната.

Джеймс Апатурай, специален представител на НАТО за района на Кавказ, каза, че няма да остави думите или действията на Русия да повлияят на окончателното решение дали Грузия да бъде приета като пълноправен член на НАТО. Москва е категорично против това още бивши съветски републики да влизат в алианса.

“Ще оценим Грузия според собствените й постижения и независимо от това какво се случва на друго място или се коментира в Кремъл или другаде”, каза Апатурай в Тбилиси. “Засега мога да ви кажа, че общата оценка на НАТО е положителна. Година след година Грузия продължава да се подобрява и това е заради усилената работа, която вършите тук.”

“Ройтерс” припомня, че малката кавказка република има стратегическо значение, защото се намира на пътя на тръбопроводи за пренос на петрол и газ от Каспийско море, на които мнозина гледат като на основна алтернатива на руските доставки за Европа. Миналата седмица Франция и Германия увериха Грузия, че скоро ще бъде подписано споразумение за асоцииране на страната в Европейския съюз.( Дневник)

Добре е, че от НАТО предлагат да помагат на една малка, православна, черноморска и доста пострадала от Русия европейска Грузия. Обаче и България има нужда от подобна помощ- за да се отърве от заложените руски мини.

“Българският посланик в Москва Бойко Коцев е съобщил, че изявлението на говорителя на МВнР на България за визитата на председателя на Държавната дума Сергей Наришкин съдържа предпоставки за некоректни тълкувания. Това изявление не съответства на реалната ситуация. За тази позиция на посланика съобщи зам.-ръководителят на администрацията на Думата Юрий Шувалов”.

Това се казва в съобщение на руската информационна агенция РБК от 30 април вечерта. По-нататък съобщението продължава с коментара на Шувалов:

“Във връзка с неотдавнашното изявление от името на МВнР на България аз поканих в Думата посланика на България в Руската федерация. По време на разговора посланикът се съгласи, че съобщението на говорителя на МВнР на България дава основание за некоректни тълкувания и не съответства на реалния преговорен процес между председателите на парламентите на двете страни”. Шувалов е казал това пред РИА Новости, отбелязва РБК.

Шувалов е добавил, че е чул от посланика висока оценка за дейността на председателя на Думата. Според българския посланик дружбата между руския и българския народ продължава да е в основата на развитието на отношенията между двете страни.

Планираната за 6-8 май визита на Сергей Наришкин в София бе отменена след като името на председателя на Думата влезе в списъка на ЕС на руските официални лица със забрана да влизат на територията на общността, а финансовите им сметки се замразяват. За отмяната на посещението бе съобщено във вторник с нарочно изявление на говорителя на българското външно министерство.

В сряда Юрий Шувалов в качеството му и на ръководител на звеното за връзки с обществеността на Думата направи коментар пред журналисти, че “позицията на българското външно министерство относно посещението на председателя на Държавната дума Сергей Евгениевич Наришкин удивлява”. Тогава той поясни, че действително е била планирана визита на Наришкин в началото на май, но след това “по взаимно съгласие на страните посещението е било отложено за по-късна дата”.

“Въпреки това днес виждаме ултимативно заявление, което не съответства на партньорските отношения между нашите страни”, заяви още Шувалов и допълни, че “в това изявление звучат тези, които представляват недостоверна информация, по същество има подмяна на фактите, информацията се поднася по такъв начин, като че ли са закрити някакви сметки, които Сергей Евгениевич никога не е имал”.

Ето какво е написал по този повод във фейсбук бившият посланик на България в Русия Илиян Василев ( цитиран от Стамбо в ivo.bg).

По повод на срещата на посланик Коцев с зам.-ръководителя на администрацията на Думата Наришкин и как Коцев е коментирал официалното изявление на българското външно министерство за отменената визита бившият първи дипломат в Москва Илиян Василев написа във Фейсбук:

“Не бих искал да критикувам колегата, но има принцип в дипломацията и той изключва негативен или двусмислен коментар на изявление на МВнР говорителя. Последният изразява официалната позиция на страната и всеки посланик на България има само една възможност да комуникира официалната позиция и я аргументира съгласно дадените му инструкции. Ако не е съгласен, подава оставка. Така направих през 2006 година – помолих да не ми се удължава командировката, защото бях несъгласен с подготвящия се завой и енергиен шлем”.

“Няма проблем или недостиг с посланиците на Русия в България – неформални и формални – недостигът е на истинските посланици на България в Русия, които да се държат като посланици на страна членка на ЕС и НАТО”, казва още Илиян Василев.

Бойко Коцев бе изпратен посланик в Москва в началото на 2012 г. с указ на президента Росен Плевнелиев по предложение на правителството на Бойко Борисов.

Когато го предлага за посланик в Руската федерация, тогавашният външен министър Николай Младенов се аргументира така: “Той (Коцев) работи от дълги години в Министерството на външните работи като посланик на страната ни в ЕС, добре познава дебата между Европа и Русия, добре познава обширния дневен ред, който имаме като Европейски съюз с Русия, ръководил е голяма дипломатическа мисия – нашата в Брюксел, и съм сигурен, че може да се справи успешно със задълженията си в Москва

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: