Путин се опитва да сбъдне прогнозата си гражданска война в Украйна

05/04/14 09:20
(http://ivo.bg/)

Путин се опитва да сбъдне прогнозата си гражданска война в Украйна

Със самочувствието на божество, което разполага с достатъчно кал , за да бъде “създател”, Путин обича да сбъдва прогнозите си. Точно това се опитва да направи с провокациите на руски бойни групи в Украйна, които предизвикват ответна реакция и ситуацията започва да прилича на гражданска война. Точно както Путин “прогнозира”.

Бил съм 4 години в епицентъра на може би най-знаменитата гражданска война от втората половина на 20-ти век ( не най-голямата, но определено най-документираната от световните медии). Имам база за сравнение.

И в Ливан, както днес в Украйна, един срещу друг се бяха изправили ненавиждащи се роднини, които нямат нужда от преводач в размяната на обиди, но имат обща вековна история, дори и религия в много от случаите ( доколкото мюсюлмани често воюваха срещу други мюсюлмани, а и християнски милиции се изправяха една срещу друга).

Дотук- нищо ново под украинското слънце. Брат срещу брата воюват понякога по- безмилостно отколкото срещу външен враг. От вътрешния по-страшен няма. Той познава и последното подземие, в което можеш да скриеш.

Новото е близостта, пряката намеса и ангажимента към една от страните в конфликта на огромен съсед като инициатор на събитията, които е превърнал в основа на своята имперска доктрина на самозатварянето и самодосттатъчността срещу целия свят- стига това да е мобилизиращо и стимулиращо за Нацията, обединена в това масово полудявана по начин, който може да се сравни по значение и форма с германското отклонение от нормалността през 30-те години на миналия век.

За ливанските размери подобна роля играеше Сирия, но руската агресия в Украйна е различна не само по своя мащаб, но и поради залога в преследването на егоистичната задача да се постигне усещане за национално величие за сметка на съседни народи без оглед на щетите, които тази агресивна себичност нанася на руския престиж в очите на останалата част от планетата.

Ако този анализ се струва някому прекалено разгърнат и претенциозен в планетарните му измерения, нека тогава се взрем в някои детайли, които го подкрепят. Преди всичко трябва да си зададем въпроса при изясняването на вината кой и защо лъже. Защото опитите истината да се потули чрез лъжи изобличават инициатора на пожара в Украйна.

Солидаризирането с несъществуващи жертви на някакъв украински натиск върху руското малцинство беше първият залп от лъжи на Москва. Намерението на новата власт в Киев да отнеме равенството на руския език като официален, придобито едва през 2012 г. и то под натиска на предприсъединителните преговори с ЕС, се оказа “достатъчен” повод за настъпление на кремълската операция за дестабилизиране на Украйна по всички фронтове- но най-напред на пропагандния.

Няма регистриран нито един случай на репресиран заради руския му произход Иван Иванич, но подозренията ( или направо лъжите), че това наистина се случва, задействаха операцията по превземане на полуостров Крим от руски специални части, за които Путин излъга на 4 март пред телевизионните камери, определяйки ги като “местна самоотбрана”. После си “призна” , но не като форма на разкаяние за лъжата, а като демонстрация на безнаказаност, с която предизвикателно се кичи.

Днес основната опорна точка на руската пропаганда е вменяването на фашистки характер на украинската съпротива срещу руската агресия.Отделни гласове на руски интелектуалци отбелязват справедливо, че бурените на фашизма цъфтят преди всичко в Русия, включително под формата на нашизъм ( “наши” – това са шпицкомандите на властта, които громят недоволните от нея).

Анна Политковская завеща в книгата си “Руски дневник” оценката си, че “руският народ е податлив на фашизъм” , илюстрирайки този факт с документирани от нея събития. Убиха я на 7 октомври 2006 г. и до днес поръчителят остава ” неизвестен”.

Старият нацистко-болшевишки номер да се вменява на врага собствената агресивност като повод за война е видим от много исторически паралели, като съветското нападение срещу Финландия или германското срещу Полша ( когато германската пропаганда тръби, че доблестните части на Вермахта били предизвикани от полската армия).

И ето че “гражданите” федералисти, за каквито се опитват да минат въоръжените до зъби бойни отряди на Русия в Източна Украйна, се издават с действията и въоръженията си като инструмент на руската имперска цел в Украйна. Достатъчно е да вникнем във факта, че въпросните “опълченци” се оказаха въоръжени с противовъздушни ракети.

На муджахидините в Афганистан им отне години, докато получат подобни ракети от САЩ срещу съветските самолети и хеликоптери. Палестинците и до днес са принудени сами да си произвеждат подобия на ракети, но така и не разполагат с модерни средства срещу военовъздушните сили на Израел.Сирийската опозиция се гърчи под ракетно-бомбеното превъзходство на армията на Асад и едва напоследък, според непотвърдени сведения, получават достъп до ракетно противодействие със ( доста закъснялото) съдействие на САЩ.

За руските “опълченци” обаче няма проблем да притежават от самото начало на операцията по създаване на руски плацдарм оръжието, което толкова трудно придобиват навсякъде по света воюващи за какви ле не каузи нередовни части.

Когато операцията, представяна като спонтанен бунт на местни руснаци, постигна ( частично) целта си да предизвика украински контрамерки, на дневен ред вече е въпросът как Путин ще се възползва от създадения от самия него претекст за следващата фаза на плана за дестабилизиране на Украйна, представян като “отговор” на украинското противопоставяне под формата на помощ за изпадналите в беда руски сънародници, барикадирани в няколко града и сгради.