По земите на Балканите св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец, живял през ІІІ век в Солун, е особено тачен. Смел войн и справедлив военачалник, той загинал мъченически, прободен с копия докато се молел с вярата си в Христа. Християните, които покровителствал, въпреки заповедта на императора да ги преследва, погребали тайно своя тачен градоначалник. Когато гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун.

Предания разказват, че с неговото име е започнала и историята на Второто българско царство. В Търнов град двамата братя боляри Асен и Петър вдигнали храм в прослава на св. Димитър, след като славата му вече столетия се носела по Балканите. През 1185 г. на храмовия празник – 26 октомври, Асен и Петър обявили, че не признават повече двувековната византийската власт. Закриляни от светията, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край. През пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Много военачалници и пълководци са почитали св. Димитър, смятайки, че той ги води в битките.

Прието е по иконите свети Димитър Солунски да бъде изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий. В житието на светията се разказва, как късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун и той решил да принуди градоначалника да се откаже от Христовата вяра.

Димитрий, като узнал, че идва този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт. Пред императора той смело се обявил за християнин и изобличил езическото многобожие. В резултат бил хвърлен в тъмницата. Докато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт. Галерий имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните. На тези борби срещу Лий добродолно се изправил младият християнен от Солун Нестор, който преди това изпросил разрешение от господаря си да иде на борбите. По Божия промисъл и по молитвите на Димитрий, Нестор хвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие. На тази история се отдава утвърдената през средните векове традиция в иконите св. Димитър задължително да язди червен кон, да е със зелен или син плащ и да убива човек.