Вместо paradise Путин предлага на поданиците си парад

Съветският съюз, превърнат в ад за милиони репресирани и унищожавани с милиони като врагове на държавата поданици на социалистическата монархия, не само не се превърна в „работническо-селски“ рай, но и направо се разпадна под непоносимата тежест на собствения милитаризъм, подчинил всяка логика на икономическото развитие на безумните идеологеми на комунизма.

От обещанието за този рай ( paradise)днес е останал един парад- едно военно перчене. Путлеризмът предлага парада като заместител на несъстоялия се paradise.

Русия е ресурсен колос на глинени крака, който не влага несметните богатства на империята в модернизация, а гази в калта на прочутата руска безпътица ( бездорожие), подпомогнала най-голямата руска гордост на тази сплотена около собствения милитаризъм нация: победите срещу Наполеон и Хитлер. Армиите на двамата европейски завоеватели се оказали победени от руските простори, затъвайки в калта на руската безкрайна безпътица. И днес да нахлуят чужди дивизии, каквито няма на хоризонта, пак ги очаква същата съдба. Защото Путин се грижи за парадната си армия за пред гордия с нейния параден блясък народи и най-вече, за да впечатли народа си.

Един чужденец е бил дотолкова впечатлен от тази руска показност, в която е вложен приоритетно ресурсът на държавата, че пише през далечната ( но манталитетно все така близка до днешна Русия) 1839 г.:

„Руската империя – това е дисциплината на военния лагер вместо държавно устройство; това е обсадно положение, издигнато в ранг на нормално състояние на обществото“. ( стр. 83)

„Руският човек мисли и живее като войник! Като войник завоевател.“
Истинският войник, независимо в коя страна живее, никога не е гражданин; тук обаче той е по-малко гражданин от където и да било другаде- той е затворник, осъден пожизнено да пази други затворници“( стр. 174 )

„Русия се превърнала в един шестдесетмилионен полк“( стр. 215)

Пътуващият из Русия френски благодорник Астолф дьо Кюстин констатира в писмата си по отношение на видяното и преживяното от него също толкова актуалната в наши дни истина:

„Каквото и да говорят или да правят руснаците, обективният наблюдателен би съзрял в тях само едни византийци, овладели съвременната стратегическа наука под ръководството на прусаците от 18 век и на французите от 19 век“ ( стр. 177 )

“Истината е насъщна потребност само за извисените духове или за най-развитите нации; простолюдието се задоволява с лъжите, които поощряват неговите страсти и пороци. Тук да се лъже означава да защити обществото, а да се казва истината е равносилно на държавен преврат“ ( стр. 184 )

„Роби има и другаде, но толкова много роби-придворни има само в Русия“. ( стр. 169 )

„Тук народът и правителството са единни; дори да можеха с това да възкресят всички загинали роби, русите пак нямаше да се отрекат от чудесата, извършени по волята на техните монарси- чудеса, на които те се явяват свидетели, съучастници и жертви“. ( стр. 78)

„Руснаците почитат върховната власт като религия, чиито авторитет не зависи от личните достойнства на един или друг свещеник.“( стр. 121)

„Що се отнася до цивилизоваността, досега те са се задоволявал с нейната външна страна, но на практика са безнадежно изостанали изостанали по отношение на нас- но възникне ли подходящ случай, те жестоко ще отмъстят за нашето превъзходство“.( стр.115)

„От памтивека в Русия никой освен императора не е изпълнявал своите задължения към нацията – нито дворянството, нито духовенството, нито което и да било обществено съсловие. А за народа, който живее в окови, винаги казваме, че си заслужава своята участ – защото тиранията е дело на самите нации. Или най-късно след петдесет години цивилизованият свят отново ще се покори на варварите, или в Русия ще се извърши революция, много по-страшна от тази, чиито последици Европейският запад продължава да изпитва и до днес“. ( стр. 108 )

„Тайната пружина на руската политика е религиозната нетърпимост“(стр. 41)

„Колкото и да е безгранична властта на руските монарси, те извънредно се плашат от всяко неодобрение или дори проява на откровеност. Потисникът повече от всеки друг се страхува от истината“. (стр. 106 )

„..и си спомням страшната фраза на Волтер или на Дидро, която във Франция е отдавна забравена: „Русите са изгнил преди да узреят“( стр. 104 )

„…руският народ се е превърнал в абсолютно негоден за нищо друго народ, освен за завоюване на света“. (стр. 217)

„А един народ, който няма какво да научи народите, които се опитва да подчини, не може задълго да запази превъзходството си над тях“.( (стр. 218 )

„Русия е страна, където се творят най-великите дела в името на най-жалките резултати“. ( стр. 62)

„Само на народите, които сляпо се подчиняват на властелина си, може да им се заповяда да извършат огромни жертви заради нищожни резултати“( стр. 61 )

„В РУСИЯ ЛЮБОВТА КЪМ ПАРАДА СЕ Е ИЗРОДИЛА В МАНИЯ“. (стр. 61)

Астолф дьо Кюстин, „Русия и русите“изд. Изток-Запад, София, 2004 г.

Дали нещо съществено се е променило по отношение на преобладаващия в Русия манталитет на преклонението пред държавата (за сметка на свободата на личността)?

Ето днешният отговор на един руски автор със световна известност:

„ За руснака истинската жизнена опора, крайъгълният камък на социалното битие ПО ТРАДИЦИЯ ( курсивът-мой, бел. авт.) си остава не семейството, а именно държавата с всичките й атрибути и инструменти на властта“.

Станислав Белковски, „Путин:цялата истина за стопанина на Кремъл“, Сиела, София, 2013 г. , стр. 167 ).

Така че,уважаеми читатели, предстои на 9 май да ни демонстрират поредния руски парад – заместител на несъстоялия се съветско-руски paradise. Какво сме научили или можем тепърва да научим от уроците на историята, които Русия ни „преподава“ от близо век и половина, е въпрос на европейски зрелостен изпит за нас като народ, който няма какво научи от своя завоевател.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: