Света гора Атон (4): Манастир Св.Георги Зограф

Завършваме поклонническото пътуване на Цветан из Света гора Атон . В първата част прекосихме пътя от манастира Великата Лавра до манастира Ставроникита, разгледахме го подробно, а за последно бяхме в манастира Пантократор. Днешният финал ще бъде посветен на вчераш ния Гергьовден и българския манастир Свети Георги Зограф Приятно четене:  

Света гора Атон

четвърта част

Манастир Св.Георги Зограф

 Пристанището на Зограф (арсаната). Акварел на Патерсън.

 

Пекна слънцето  и тримата радостни слязохме на нашето пристанище.

Потен поглед назад към арсаната.     С бодра стъпка крачим нагоре по пътеката за Зограф. След малко тя излезе на пътя , когато за наш късмет спря един зографски джип, който ни хвърли до Зограф. Чудеса стават  на Света гора!

 

Българският манастир  Зограф. Акварел на Патерсън.

 

15 ноември 2013г. Следобед 16.00 часа  снимка пред портата на Зограф. Фото финиш на тройката поклонници от Варна- Георги, Цветан и Валери.

Зографски манастир, Agio Oros 603 86, Гърция

 

След  дългия светогорски преход от Великата Лавра, Ставроникита и Пантократор, Карея и Дафни ние сме щастливи, че сме успели за

празника на Св. Георги

Вторият  храмов празник се отбелязва от  българския Зографски манастир на Света Гора на 03/16 ноември, когато се чества Пренасяне мощите на свети великомъченик Георги Победоносец в град Лида.

 

Игуменът Амвросий посреща в архондарика Знеполския епископ Йоан (вдясно), който за наша радост стана Варненски митрополит през 2013. Снимката е от миналата година 2012 за празника.

 

Снимката е от тази година 2013. Варненската група  е налягала на пода пред архондарика. Аз се уредих вляво на couchsurfing

 

С умиление ни гледат обновителите на тази обител от България и Молдова и се радват, че потокът от поклонници не секва. Някога само монасите тук са били над 800. Май се чака нов ктитор, който да обнови изгорялото крило. Хапваме в 17 часа на три смени. В черквата палим свещи и записваме имена за помени за здраве или упокой на  починали близки.  След това заемам  стратегическо место в една свободна стасидия в очакване на кулминацията на Всенощното бдение.Това е висок дървен трон с подвижна седалка и стабилни опори под лактите   на монаха за да  издържа на дългите молитви.

 

Освещаване на празничното коливо. На другия ден на обяда освен жито, орехи и стафиди ми се паднаха и няколко бисера от ореола на св.Георги!

 

Хорусът е голямо златно колело с икони и щраусови яйца.Той бавно се завърта от един монах с дълъг прът. Венецът от свещи ярко пламва и величествено се полита в кръг  над главите ни. Всичко блести, сияе, искри и се върти в хармония с останалите полилеи. Космическият хоровод ме запленява и омагьосва. Тържествено душата ми политва нагоре в небесата към Бога. Ангелските гласове подемат: Ти-ри- ри- рем!

Всенощното бдение бе уверено водено от  млад и елегантен епископ – Серафим Мелнишки. Той стана достоен заместник на починалия на следващия ден Неврокопския митрополит дядо Натанаил.

 

Сутринта  8 часа на 16 ноември.

Литийното шествие с Аравийската икона

потегли под ритмични удари на дървените клепала и разветите хорувги.Забързаните удари на чуковете сякаш ни напомниха за изграждането на  кораба от Ной преди потопа. Според молитвите на светогорските монаси, ние също нямаме много време за  покаяние и  промяна за да спасим дребните си душици. След научен експеримент бе доказано,че душата ни тежи 22 грама

 

Така шествието стигна до крайната си цел,

параклиса св.Георги

на хълма, където някога е дошла самата икона на гърба на едно магаре. По време на иконоборческия метеж в провинция Сирия на Византия, иконата била изхвърлена в морето. Тя доплувала до източния бряг на Света гора, до пристанището на манастира Ватопед. Нашите монаси я извадили, но  възникнал лют спор в кой от близките манастири да я отнесат. Накрая решили да я натоварят на едно  магаре и там където то я отнесе, това да бъде мястото. Магарето не се чудило дълго като Буридановото магаре и поело по пътеката покрай  Хилендарския манастир и прехвърлило билото и се отзовало пред Зографския манастир.Тук на хълма нашето магаре издъхнало,  а ние  сме му вечно благодарни  за чудотворната икона

 

Софийският хор  пее неуморно пред параклиса.   Зарадвали се зографските монаси и занесли иконата в съборния храм, но на следващата сутрин я намерили там, където я оставило магарето. Това се случило няколко пъти. Накрая свети Георги се явил насън пред един от монасите и казал, че ще остави иконата, ако му построятпараклис и два пъти в годината правят литийно шествие до него - на 6 май и на 16 ноември.

 

Според поверието св. Георги казал, че който носи по време на литията иконата с вяра и молитва, той самият лично ще му помага. На всеки се падат по няколко крачки, за да се помоли на светеца. Иконата на св. Георги също помогна при избора за митрополити на Варна и Неврокоп. Тя е главен герой в новия руски филм ,,Икона” http://www.youtube.com/watch?v=1msrRJftU-8

Паметникът е издигнат на мястото на съборената Зографска кула, където 26 монаси са изгорени  от кръстоносците на 10 октомври 1276г. Тук се отслужи панахида или заупокойна ектения . Снимката е от 2012г.

Мъчениците за православието са изобразени вляво в  притвора на главната църква на Зограф.

 

Сутринта 10:30 часа. На тържествен обяд заедно  с Огнян, верен спътник през последните две поклонения. Рибата тон е в бял сос с лимон, зелева салата, вино и крем. Благодат за гостите и главоболие за домакините, които успешно се справиха с наплива от 840 души тази година. Следваше дълго чакане на арсаната, докато бъдем извозени някой по-скъпо с византийските бързи лодки или по-спокойно и  сигурно с ферибота до Уранополис. Слава Богу! Цветан Димитров, 15-16 ноември, 2013 Край Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът  Други разкази свързани със Атон – на картата:

Атон

Прочети цялата новина

Свързани новини: