На мотор из Щатите (до Блек хилс и обратно) (1): Към Айова

Идва лятото – по моторите! Днес започваме едно мотоцикленто пътешествие и Съединените щати. Димитър ще ни води до Блек хилс, Южна Дакота. Е, днес ще стигнем само до Айова, може би за да разберем, че Щатите са огрооомна равна страна ;) 

Приятно четене и да знаете, че накрая ще се припитваме кои са щатите и техните столици!

На мотор из Щатите

От Чикаго до Блек Хилс, Южна Дакота и обратно

част първа

От Чикаго към Айова

Събота, 22 Юли, 7:00 сутринта.

След няколкодневни приготовления и вълнения най-сетне се метнах на мотора и тръгнах към Веско. Планът беше да го взема и след това да се съберем с останалите у Стоян, за да пием по кафе и в пълен състав да поемем към Южна Дакота.

Чакаха ни около 1000 мили, които трябваше да минем за 3 дни – по 300 и няколко на ден. Нямахме планове къде ще спим по пътя, но предположихме, че ще има достатъчно къмпинги и не направихме резервации.

 

Веско ме чакаше готов и тръгнаме веднага. След 10-15 мин каране, обаче се наложи да се върнем обратно за неговият портфейл . Половин час по-късно вече бяхме у Стоян. Там ни чакаше останалата част от групата -  пиеха кафе, ядяха кроасани и в никакъв случай не бързаха да тръгнат.

След още 45 мин суетене най-сетне тръгнахме. Бяхме решили да не караме по магистралите, а да хванем път 20, който държи само на запад в продължение на 700-800 мили.

Групата се състоеше от 6 човека. С изключение на Павката, който беше ново попълнение, всички бяхме карали и други години, така, че си знаехме спатиите и не трябваше да има изненади.

Стоян

 

Пепи

 

Павката

Веско

 

Ванката

И аз

Карахме през сравнително слабо населени райони, с малко движение, прекрасно време, слънце – около 25 градуса С.

След около 150 мили цивилизацията свърши и започнаха безкрйни полета с царевица. Спирахме през около 100 мили за бензин, почивка и лафче.

 

 

По пътя не се случваше абсолютно нищо – безкрайни царевични ниви, много слабо движение, прекрасен път, прав като конец.

Разрешената скорост беше 70 мили/час,а ние се движехме с около 85 и на моменти се улавях, че карам дори с над 95-100.

Тъкмо ми стана скучно и бе решено да се спи в

Pine Lake State Park, някъде в нищото, базиран в Iowa

Отбихме се и след около 10 мили се озовахме в къмпинга.

Pine Lake State Park, 22620 County Road S56, Eldora, Айова 50627, Съединени щати

Първото ми впечатление беше, че е пренаселен – прекалено много кемпъри, деца с колела, „ред неци” с бири се разхождаха насам, натам.

Спряхме пред  ОФИСА, което трябваше да е мястото за регистрация,но за наша изненада на мястото имаше само един цилиндър, а върху него, кутия с пликове. Върху плик се попълва името, номера на колата/мотора, номер на къмпинг място, слагат се парите и се пуска в цилиндъра, който играе роля на пощенска кутия.

Ние платихме за 2 места общо 22$.

 

Носехме кебапчета, домати, краставици и пиене. Стоян, Пепи и Ванката разтовариха и заминаха към първото село за дърва, лед, бира и вода.

Останалите започнахме да опъваме катуна.

 

Времето беше доста топло. Аз се радвах, че съм тръгнал с летния екип, за което само след 2  дни щях горчиво да съжалявам. Скоро всички се събрахме, опънахме палатките, наляхме чашите и запалихме скарата.

 

 

Към 11 се появи един горски и започна да обяснява, че не можем да пием твърд алкохол. Настана лек спор на висок глас, но като забелязахме, че от половинката Джони е останал само един пръст му я дадохме с уговорката да ни я върне на сутринта… без да го пие

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Г.Иванов

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с САЩ - Общо – на картата:

САЩ - Общо

Прочети цялата новина

Свързани новини: