Какво празнуват на 9 май българските съветофили

Днес за европейците е Ден на Европа, а за Русия е Ден на победата- основната опорна точка на осъвременения руски шовинизъм.

Какъв е 9 май за най-видния български “европеец”?

В Деня на Европа лидерът на европейските социалисти Сергей Станишев води поклонението на съветофилите именно пред опорната точка на Путин- пред Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА), който официално продължава да се нарича Паметник на съветската армия ( каквато не е имало през онази 1945-та на 9 май, защото се е казвала именно Червена армия и е преименувана в съветска през 1946-та).

Символиката на приоритетите е повече от ясна, но тази година тя е по-ярка от когато и да било през последния четвърт век, защото спекулирането със съветофилството в България има също така и откровен предизборен характер в битката за повече проруски гласове с български паспорти в Европейския парламент н фона на международната изолация на Русия.

Това се случва след поредната руска „ Кримска война”, както членът на ВС на БСП и лидер на движение „Русофили” Николай Малинов нарече от екрана на държавната БНТ руската диверсия по превземането на черноморския полуостров, представена от Путин (и Малинов) като победа за всички славяни и православни.

Аналогията, като знаем как е приключила предишната война в Крим през 1856-та, звучи доста малоумно от устата на русфили, които намират нещо славно в повторението на въпросната война, завършила с поражение на Русия. Само че другарите съветофили имат на ум нещо друго, което споменава писателят Георги Марков в един от европейските си задочни репортажи :”Легендата за християнина дядо Иван, който би се притекъл на помощ на поробения си християнски брат, се създава миналия век и укрепва особено след Кримската война”. На такова повторение на историята залагат адептите на Кремъл у нас.

Откакто другарите замениха по заповед от Москва режима на Тодор Живков с контролирания от тях капитализъм самата дума „капитализъм” отпадна от абревиатурата АБПФК ( Активен борец против фашизма и капитализма). Единият фашизъм им остана да се „борят” с него, при това със задна дата, иначе би трябвало да си признаят, че заиграват с него парламентарно.

А що е то фашизъм?

Макар и формулировката да е непълна, (почти) напълно съм съгласен с прозрението, че „бездарието е фашизъм”.

По този начин водещата на ТВ 7 Ива Николова отговори тази сутрин на риторичния си въпрос дали в България е имало фашизъм.

Цитатът е по Любомир Левчев, надарен поет, който беше формулирал любовта си към Тодор Живков по следния начин: „Другарю Живков, никой не може да ми забрани да Ви обичам”.

По-кратко и точно признание на роднинството между болшевизма, издигнал хиляди бездария на върха на своя тоталитарен строй и националсоциализма, не бях чувал. Макар че човек няма нужда да е нацист, за да признае неудобната от днешна демократична гледна точка историческа истина, че поне в областта на науката и техниката германският националсоциализъм е постигнал смайващи успехи за краткия период на своето съществуване.

Без да влизам в някакъв задочен диалог по безспорната тема за Втората световна война като огромна травма за руския народ ( експлоатирана за великоруски цели от режима на Путин ), мога също да разкажа първото си лично травматично впечатление от травмирани съветски граждани.

Като казвам, че бяха травмирани, имам предвид това в най-буквалния смисъл на думата. Защото бяха инвалиди.

Беше краят на горещото лято на 1975-та. Влакът с поредната голяма група български студенти пътуваше към Москва – метрополията на васална България, която пращаше хиляди свои чеда за обучение по съветски образец. Ние, 18-20 годишните българчета, в огромната си част не бяхме напускали нашия земен рай и очаквахме да видим превъзходната му степен, СССР. Панорамата на бедните селца по пътя към столицата на първата в света държава на работниците и селяните не сломи нашите оптимистични очаквания. Те обаче бяха брутално прекършени от човешката трагедия, с която се сблъскахме в движение…

Така и не разбрахме как хора с липсващи крайници успяха да „превземат” на абордаж в движение вагоните. Но инвалидите се появиха изведнъж в купето ни на подстъпите към Москва. Подобно нещо ни се беше случило преди това на гарата на братския Букурещ, където нахлуха купувачи на всичко, което бихме им продали. Румънските братя по комунизъм обаче питаха най-вече за цигари и дънки ( както у нас наричаме джинсите). Тук обаче ставаше дума за съвсем друго нещо…

Коридорът се изпълни с инвалиди от войната, някои от тях с опърпани остатъци от военни униформи. Просеха на тълпи. За да удостоверят, че са именно военни инвалиди, държаха в ръце разтворени военните си книжки и сочеха енергично мизерните суми, които са им отпуснати като пенсия.

Такова „посрещане” в метрополията не бяхме очаквали. Не си спомням кой от нас какво е дал, но в нашето купе събрахме в пликове цялата налична българска храна, с която ни бяха изпроводили нашите близки за двудневното пътуване и я връчихме смутено на тези жалки подобия на човешки същества.

Ако този малък детайл звучи някому като субективно мнение, ето още едно наблюдение за шока на българите, „открили” лично истината за СССР.

„ Спомням си добре твърде неочаквания шок, който получиха мой приятели – комунисти и ремсисти, при първата им среща със съветската армия. Външният вид на червеноармейците, техните обноски, цялото им отношение говореха за груба, полуграмотна войнишка маса, безкрайно далече от идеализираните представи за високосъзнателни борци за социализъм. Както и на друго място в тези репортажи разказах, нашите комунисти не можеха да повярват, че това беше Червената армия, и ни обясняваха, че това били татарски, узбекски и азербайджански части.

…

По много линии партийните функционери в България са започнали да долавят доста ясно истината за комунистическия рай, но те, поставени между два огъня, не са имали никакъв избор, освен да продължат да бъдат това, което са били.

…

Думата „съветско” в в края на 40-те години и началото на 50-те беше синоним на „ужасно”, „отвратително”, „омразно”, „долнокачествено”, „грубо”, „срещу ръжен не се рита”, „тиранично”, „цинично”, „блюдолизническо” и т.н.

Струва ми се, че мога да твърдя, че единственото масово чувство, изразено от българския народ към друга държава, е това спрямо СССР, и то, най-меко казано, е чувството на неприязън. В своето вътрешно отрицание на всичко съветско българските граждани проявиха неприсъща тям пристрастност. Дориш интересни явления в съветското кино през петдесетте години биваха отминавани от българския зрител с ненавист и презрение. Българските читатели показаха пълно пренебрежение към съветската литература. При много мои срещи с читатели почти непрестанно, било открито, било езоповски, ми беше подхвърляно неинтересна, долнокачествена била съветската литература. Стигна се до нихилистично отричане дори на безспорни крупни постижения на съветската класика. Българските власти прикриваха това чувства с отчети за организирани мероприятия, като колективно четене на съветски книги или колективно ходене на съветски филми. В маса училища учениците не искаха да учат руски език. Отношението към съветската наука също бе предубедено презрително. За това много допринесе развилнелият руски шовинизъм при Сталин, когато узнахме, че не Гутенберг бе измислил печатането, че не Лавоазие бе измислил закона за съхранение на веществото, че не Стивънсън бе измислил локомотива, че не Маркони бе направил радиото, а цяла галерия от неизвестни дотогава руски учени бе свършила тая работа много по-рано. Всичко значително на този свят бе измислено от руснаци. И хората в София казваха, че Адам и Ева сигурно са били руснаци. Великоруският шовинизъм в онези години променяше историческите факти най-произволно, сякаш да докаже някакво расово превъзходство на съветските хора.

Трябва да кажа, че в своите антисъветски чувства мнозина граждани в България отказваха да повярват, че Гагарин наистина е летял в космоса.

…

В производствата, според мен съвсем заслужено, лошата слава съветските машини идваше от тяхното качество.

- Тоя съветски боклук го хвърли в реката!- викаха работниците един през друг и сякаш бяха щастливи , че долнокачествената съветска бормашина или преса им даваше основание да изразят презрението си към СССР. С течение навремето огромното мнозинство от българските специалисти писнаха срещу съветското оборудване на предприятията и до голяма степен наложиха внедряването на западна технология. Присъствието на съветски съветници в разни области също беше повод за ирония.

- Ако искаш съвет, иди да се посъветваш със съветския съветник!- тази тавтология беше израз на твърде определено чувство.

…

Особено силно беше раздразнението на млади комунисти идеалисти, които заминаха да се учат в СССР веднага след войната. Мнозина от тях по-късно ( когато можеше да се говори срещу Сталин), изведнъж изляха дълго напластеното чувство на горчивина и разочарование. Няма да забравя, колко смаян бях, когато видна партизанка ми декларира, че е била ужасена и потресена от онова, което е видяла в Москва.

…

Българските запалянковци особено ненавиждаха съветските отбори, защото вярваха, че резултатите от мачовете с тях са предварително нагласени. В София дълго се разказваше, че загубите на българските спортисти на две последователни олимпиади са били „по заповед”. Поради яркото антисъветско отношение на българската публика се стигна до период, когато гостуванията на съветски отбори бяха напълно прекратени.

…

Движещите в стадно единство съветски туристи из България биваха по-скоро със съчувствие и жал.

-         Те са по-големи нещастници и от нас!-казваха хората.

…

Постепенно антисъветската вълна стихна и чувството на ненавист премина в апатия. За огромното мнозинство от хората България е „продадена” на СССР и докато съветската държава съществува, нищо не може да бъде променено”.

Георги Марков, „Задочни репортажи от България”, „Любовта към големия брат”, изд. Гутенберг, София 2005 г. стр. 481-490 )

Ето това примирение пред насилствената съветизация на България празнуват днес българските съветофили с поклонението си пред любимия им паметник на лъжата за „освобождението на България от „фашизма”.

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: