КАТАСТРОФАТА ОТ НЕГЛАСУВАНЕТО Е ПО-ГОЛЯМА, ОТКОЛКОТО БОЛКАТА ОТ ГЛАСУВАНЕТО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Между три и пет български партии ще имат представители в Европарламента след изборите на 25 май – сочат социологическите проучвания. Каква е реалната стойност на тези избори обаче и какви идеи носят – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, ясно е, че трите основни партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, имат гарантирани места в Европейски парламент. Какви са шансовете на другите, по-малки формации?

- Социологическите проучвания, Фили, сочат вече трайна тенденция в електоралните нагласи. Оказва се, че съотношението на силите в България е подобно на онова в Европа като цяло. С други думи, и тук десницата, в лицето на ГЕРБ, води с малко, между два и четири на сто, пред лявата БСП. Разликата е, че на глобалното ниво това означава европейската десница да има най-много места в Брюксел, докато в София се очаква двете основни конкурентни партии да излъчат еднакъв брой евродепутати, по 6. Всяко място по-малко би се възприело за катастрофа от съответната партия, пък и от обществото като цяло. Всяко място в повече би се възприело като триумф, най-вече от съответната партийна върхушка. Най-вероятно други три места ще получи ДПС, а останалите два мандата от българската квота може да се разпределят между по-малки партии. Според последното известно проучване на Центъра за анализи и маркетинг например, проведено в края на април, тези две места ще вземат десният Реформаторски блок и новата, силно популистка и отиваща към все по-крайно ляво формация „България без цензура”. Други агенции сочат като възможни кандидати за поне едно от тези места АБВ на бившия президент Първанов и други партии. Така или иначе, ясно е, че все още са възможни известни флуктуации в очертания резултат, но това зависи най-вече от нивото на избирателната активност.

- А каква избирателната активност се очаква?

- Социолозите напоследък не сочат проценти, Фили, защото има много неясноти. Отново се говори дори не за хиляди, а за стотици хиляди мъртви души в избирателните списъци, предварителната регистрация за вота в чужбина е твърде слаба, но може да се промени изведнъж, изобщо – налице са доста подобни фактори. Затова и агенциите предпочитат да говорят не с проценти, а с цифри, като се смята, че на 25 май до урните ще отидат между 2. 5 и 2.8 милиона души. Условно казано, това би трябвало да прави над 50 процента активност, което, поне на мен, ми се струва доста прилично участие. Нещо друго интересно по темата обаче. Онзи ден Юри Асланов от агенция АФИС направи портрет на негласуващия българин. Оказа се, че той е „млад, красив, образован и доволен от живота”. Профилът има и други характеристики, например негласуващият като правило е непушач, сутрин става след 8 часа, а вечер не си ляга преди полунощ. „Негласуващият не вярва, че чрез участие в политиката може да доведе до промяна. Смята, че политиката е занимание за различни от него хора” – каза още Юрий Асланов.

- Пламен, това не е ли тревожна тенденция – точно младите и успели българи да оставят важните обществени решения в нечии други ръце?

- Тревожна си е тенденцията, Фили, но какво може да се прави. Остава ни само да очакваме, че в даден момент тези млади и успели ще прогледнат и ще разберат, че – да, политиката може и да е гадна работа, в която нормалният човек не иска да се замесва, за да не се оцапа, но ако в нея не участват умните и инициативните, оцапването става още по-голямо, защото съдбата на обществото попада в ръцете на глупавите и некадърните. Обобщавам прекалено много в случая, разбира се, но то е, за да подчертая проблема. От друга страна обаче, Фили, тази тенденция за неучастие на младите и успелите, освен тревожна, е и напълно разбираема.

- Защо, какво им пречи между другото да хвърлят по едно око на политиката?

- Да, права си, този тип хора обикновено са умни и гъвкави, те могат бързо да се ориентират в ситуацията и умеят да правят избор, затова не е необходимо чак толкова дълбоко да се заравят в политическия боклук. Но това си е теоретично разсъждение. На практика те очевидно не искат дори едно око да хвърлят, защото са наистина отвратени от властващата сред тъй наречения политически елит простотия, от грозните манипулации, които се извършват, от безсмисленото публично дрънкане на безполезни неща, което обикновено прикрива задкулисното вършене на конкретни дела само в лична и партийна изгода. Младите искат да виждат резултати от това, което правят и то бързо – а българският политически живот е така устроен, че, както стана ясно през последните 25 години, в него конкретните резултати се постигат твърде, твърде бавно. И често, когато нещо се постигне, първоначално заложената в него идея е така изкривена, че не можеш да я познаеш. Примерите са много, но това, което искам да отбележа специално за тази еврокампания, Фили, е, че тя е с тотално сбъркани – или съзнателно изместени – акценти. Голяма част от лозунгите на партиите, както и целият дебат, са ориентирани навътре, към самата България, при това на едно доста повърхностно ниво. На практика никой не разговаря по реалните европейски въпроси, а когато това става, дебатът е някак изкривен, не точно европейски. Примерно големият въпрос в момента за Европа е напрежението в отношенията с Русия заради руската агресия в Украйна. Но докато и десницата, и социалистите в Брюксел са за налагане на санкции срещу Русия, то българските социалисти са открито против, а десните са мълчаливо против – доколкото изобщо е възможна такава позиция. Докато Европа обсъжда необходимостта вече не просто от обща енергийна политика, която съществено да намали зависимостите от Русия, а и конкретни въпроси за спешното изграждане на съоръжения за алтернативни доставки, то в България и леви, и десни декларират, че държат да бъде изграден точно руският газопровод „Южен поток”, който всъщност е антиевропейски инструмент на руската политика. Да не говорим изобщо за продължаващите изцепки на фашизоидния и откровено продал се на Русия уж български националист Волен Сидеров. Да не говорим за „обещанията” на популиста Николай Бареков да бъде новият вожд на работническата класа, да възстанови България като народна република и да върне наборната служба в армията, за да стане тя най-добрата армия в света. Да не говорим за дебата около второто, напълно избираемо място, което заема в листата на ДПС скандално известният Делян Пеевски. От подобни примери цялата кампания за евроизборите през тази година в България изглежда толкова жалка, че ако не беше налице истински важният въпрос – ще оцелее ли Европейския съюз или ще се разпадне, то процентът на умните негласуващи тук щеше да се увеличи наистина застрашително много.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: