Говори Пловдив: ОБИЛНО СТРУПВАНЕ НА ИДИОТИ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Обилно струпване на идиоти пак е имало онази нощ и онзи ден пред тъй нареченият паметник на съветската армия в София.
Както научаваме, една част от тях цяла нощ развявали пред призраците от паметника транспарант със сдружените българско и руско знаме, плюс надпис – „На съветската армия освободителка от признателния български народ”.
Паметникът ги гледал с мъртви очи и мълчал като пукал. Нормално е, защото се знае, че той, както всеки друг паметник, нищичко не разбира от история. Но добре, че някой умен историк като Драго Драганов не е минал пиян да види въпросната банда серсеми – щяха да си отнесат те боя заради изкривяване на историческата истина.
Защото всъщност съветската армия – и това дори най-патриотично настроените български историци го знаят – влиза през 1944 година в България като окупатор, а не като освободител. Просто е нямало кого и от какво да освобождава тук, освен ако не броим желанието на хищния руски комунизъм да освободи българския и много други мирни народи от свободата им.
Самите руски войници, изобразени сега на паметника пък, са имали доста по-скромни желания от политическите си началници. Те са искали просто да видят как живеят нормалните хора извън гадния сталинов комунистически свят и да сътворят в техния нормален свят колкото може повече магарии.
От първа ръка, от баба ми и майка ми, знам един епизод, свързан с братската дейност на съветските ни освободители в България. Есен е, дядо ми е купил дърва за зимата, нарязал ги е съвестно и ги е складирал под навеса на къщичката им в пловдивския квартал „Кършияка”. Една нощ спящото семейство се разбужда от руска реч и силен тропот в дворчето. Ясно е като бял ден – някой краде дървата. Децата питат „какво става”, дядо ми скача и навлича панталона, за да отиде и да попита „не ви ли е срам”, но баба ми го въздържа – не иска да и го застрелят заради една каруца дърва.
На сутринта липсата на дървата наистина лъсва. А по-късно следобед в къщата идва група руснаци от частта, разквартирувана в близкото училище, с ремарке, пълно с дърва и искат да го продадат на дядо ми. Нали се сещате, като всеки добър стопанин, той си познава дървата, които е нарязал със собствените си ръце. Но ги купува, къде ще ходи – онези се оказват доста настойчиви в желанието си именно на него да ги продадат по братски евтино.
Та идиотите с транспаранта сега ми дължат финансово обезщетение за дървата, които техните любими братя-освободители някога са откраднали.
С натрупаните за 70 години лихви, сумата ще бъде доста сериозна и имам намерение да я даря. Ще я даря на знаменитото българско сдружение „Русофили”, защото подозирам, че, покрай финансовите грижи, които създава на Путин наскоро анексираният Крим, Кремъл бави техните заплати и децата им гладуват в къщи. А, като погледат децата си гладни месец-два, току-виж русофилите се откажат от цялата си братска любов към Русия. Тогава нашата европейска България наистина ще се плъзне по опасната плоскост на русофобството – защото нали знаете, че според русофилските малоумници в България, пък и навсякъде по света, който не е искрен и всеотдаен русофил, е чисто и просто откровен, гаден русофоб.
Но да се върнем пред паметника на съветската армия, където онези, първите идиоти – или някои други съвършено тям подобни – след прекараната тежка нощ, сътворяват нови безумия. В Деня на Европа, който те, по примера на Кремъл, наричат Ден на победата, въпросните руски хлебарки палят знамето на Обединена Европа и издигат съдържателния лозунг „Не на НАТО! Не на робията!”
В добавка, чрез лозунги те настояват България да напусне Европейския съюз и НАТО, та да може спокойно да се прегърне с Русия в онова, което Путин нарича Евразийски съюз.
Е, тука вече ми падна пердето.
Какъв Евразийски съюз, бе, моркови спаружени? Че кога Русия е била в Европа, освен когато е влизала там със силата на оръжието, за да носи беди на всички и да руши всичко здраво и нормално, до което се докосне? Че кой благоразумен европеец ще иска да живее в деспотичната сатрапия, която ни предлага любимецът на прогресивното човечество Путин, Владимир Владимирович? Че кой идиот, освен онези, обилно струпани пред паметника на съветската армия в София, ще предпочете руската рубла пред еврото, живота сред корупция, бандитизъм и политическо насилие в Москва, пред живота сред демократичните принципи, реда и спокойствието в Брюксел?
Е, имам точни отговори на тези три въпроси.
Първо, Русия е била в Европа не само чрез армията си, а и когато големите европейски и американски писатели четат Толстой, Чехов и Достоевски – защото виждат, че и те са големи писатели. Само че Толстой, Чехов и Достоевски нямат нищо общо с Русия на Путин, Русия на Сталин, Русия на Хитлер и всякакви други такива Русии, които нашите тукашни пръцкотикви ни убеждават, че трябва да обичаме. В тези Русии въпросните големи писатели щяха да бъдат натикани в концлагери или направо застреляни за по-лесно.
А, от друга страна, ненормалниците, които се заканват да разкажат играта на нормалните хора тук, като ни извадят от ЕС и ни присъединят към Кремъл, не са чели нито Толстой, нито Чехов, нито Достоевски.
Много са им трудни.
Затова те всъщност ги мразят и в червата – дотам, че ако въпросните писателски гадове им паднат в ръчичките, ще ги изпратят в концлагер или направо ще ги застрелят.
Второ, Сергей Станишев се казва европеецът, който очевидно предпочита да живее в деспотичната сатрапия на Путин. Е, да, точно заради това си желание той трудно може да бъде определен като „благоразумен”, по-скоро обратното. Но, както знаем, никой не е съвършен. Дори подозирам, че ако разгледаме екземпляра Станишев по-отблизо, той ще се окаже точно толкова далеч от съвършенството, колкото несъществуващият Евразийски съюз, в който иска да ни вкара, е далеч от съществуващия Европейски.
Като казвам това, имам предвид поведението му в Деня на Европа, когато, бидейки начело на проведената край паметника соцрусофилска манифестация, той дори не е направил забележка на развилнелите се подпалвачи на европейското знаме и издигачи на лозунги за напускане на ЕС и НАТО. Ами поне да се беше опитал, освен като шеф на БСП и като българска руска подлога, веднъж поне да се представи и като шеф на Партията на европейските социалисти, горката.
Изводът е, че, за всеобща радост на нормалните хора в Европа, на предстоящите избори за Европарламент нищо добро не очаква тази партия с такива шефове.
Както и с такива членове, простете за неприличната дума.
По третия въпрос, за това кой би предпочел рублата и Москва пред еврото и Брюксел, щях да ви дам пример с един известен тип на име Сергей Хрушчов. Въпросният екземпляр е син на Никита Хрушчов, велик съветски лидер, познат на прогресивното човечество с това, че на запоите си в Кремъл великият съветски лидер Сталин го кара да танцува смешни танци за забава на гостуващата пияна свинска банда.
Та, въпросният Сергей сега се заел да дава акъл на българските политици за това как да се държат по отношение на Русия и нейната агресия в Украйна. Както може да се очаква, акълът се състои в следното – не се месете изобщо, защото и без това имате проблеми, а ако се месите, ще имате още по-големи; не се месете, защото това не е ваша работа, а плод на натиск от страна на мръсните американци, с които Европа трябва да скъса и да се прегърне с добрата Русия.
Трябва да скъса сега по лесния начин, за да не скъса по-късно по трудния – чете се отзад, на смисловия фон в изявлението.
Обаче не, граждани, оказва се, че не мога да ви дам този принципен човек Сергей Хрушчов като светъл пример за истинска синовна любов към Русия. Най-малкото, защото се оказва, че той живее…..е, не в Европа, а в Щатите.
Да! Преподава там. Децата му се изучили там. Внуците му са вече истински американци. А сам той мрази капитализма и в червата, въпреки че с готовност продължава да се ползва от всичките възможности, права и привилегии, които той му предоставя.
Обаче не иска да се върне в Русия. Не иска и да чуе за това. Както сам казва – „вече е лесно, без да преставаш да си патриот за своята родина, да живееш на друго място”.
Ха, че то така наистина е много лесно, бе, гражданино Хрушчов.
Всички знаем, че демокрацията нищо не ти прави, ако я плюеш, докато живееш в нея и я ползваш – само те изслушва.
Ама я питай Навални и другите дисиденти в Русия – дали там е също толкова лесно да наплюеш евразийската демокрация на императора Путин.
Не се пръкват, граждани, само по нашите земи подобни идиоти.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: