Преди всичко искам да благодаря на невероятните приятели, които имам. Имам навика да отлагам и да оставям важни неща за последния момент и този път имаше съвсем реален риск да пропусна TEDxBG, когато се сетих, че е време да си купя билет. Малко след последната възможност, така че от сайта не ми се получи. Но имаше някой, който бдеше над мен и успя да ми помогне с малко вълшебство.

Нямам идея колко от вас помнят първия ми репортаж от TEDxBG 2010. Тогава просто не можех да се нарадвам, че успяхме да доживеем TED в България и че се появиха хора, които се навиха да го организират. Отдавна гледах клиповете на оригиналната конференция и съм имал цели вечери, които до ранни зори съм прекарвал в гледане на този клип, хайде и онзи клип, хайде и още този звучи интересно, айде поне и този от същия лектор и тн. От 2010г. почти никога не съм свалял и гривната от TEDxBG 2010 - нито на официални събития, нито на сватби, нито на други събития, нито в банята, нито на плажа. Толкова съм я носил, че почти са се изтрили буквичките по нея. Тези, които ме познават, знаят това, а и можете да я видите по всичките ми снимки, видеа и медийни участия.

Защо TED ми харесва толкова много?

Защото дълбоко и искрено вярвам в това, че именно просветителското усилие, именно докарването на света в България, именно отварянето на българския кръгозор надалеко и нашироко е това, от което имаме нужда у нас, днес. Именно усилието да покажем колко светът е шарен, голям, колко много вдъхновяващи неща има по него, за мен е от най-важните неща, които ни липсват в България, за да получим като народ правилен поглед и критерий къде се намираме, накъде се движим и какво ни липсва.

След дългия увод нека кажа, че тазгодишното издание на TEDxBG много ми хареса в някои отношения. Зала „България“ се оказа изключително подходяща за целта. Добра акустика и достатъчно места, а каквото не се събираше вътре, спокойно можеше да се разположи отвън на улицата.

Тази година конференцията беше изключително политизирана, но това е напълно логично. След седмица следват избори, а последната година беше наситена с политически драми и превратности. Голяма част от хората, които бяхме в залата, бяхме активни участници в летните протести, започнали миналата година и отделихме огромна част от личните си време и усилия, за да постигнем промяната, която все още не е факт. Но събитието беше заредено с енергия и това се чувстваше силно в залата.



Как да се постигне промяна? Какво да се прави? Каква е ситуацията в момента? Изключително се радвам, че цяло ново поколение мислители расте и разсъждава активно по темата, както и се радвам, че организаторите им дадоха думата.

Сегашната ситуация в страната много добре пасва на тазгодишния слоган (лозунг) „Modern absurdity“ (модерна абсурдност) и както знаем, радикалните ситуации изискват радикални мерки.

Самуил Петканов от „Неновините“ говори за това как ли биха изглеждали медиите в човешката история, ако биха съществували още тогава и ако бяха приличали на сегашните български медии. Някои примерни заглавия:
 - „СКАНДАЛ: Създадоха изкуствен огън. Докъде ли ще стигнем така?“ с подзаглавие „Ако природата е искала да палим, е щяла да ни направи огнедишащи“.
- „Цар Ивайло: Вдигам кон от лежанка!“ „Царят показа във Фейсбук какви са резултатите от тренировката за гръб“
- „ЕКСКЛУЗИВНО! Вижте кой стои зад Паисий и неговата история!!!!“

Даниела Папанчева е психолог. Тя говори за това, как средата формира човешката личност и колко много средата влияе, особено на децата. За това, че ако „голямото“ общество живее в лъжа или в абсурд, то този абсурд се просмуква навсякъде, дори в семействата и уврежда най-крехките души  - тези на децата.



Емил Джасим е историк и учител със сериозни амбиции в реформата на образованието. Той разказа за популярните митове в българската история (за трите морета, за това как е изглеждал Паисий Хилендарски, за „нетолерантната“ Османска империя и Васил Левски - супергерой)

Към този момент бях абсолютно грабнат от събитието и бях готов да раздавам суперлативи на когото срещна.

След този летящ старт дойде удара, от който още не съм се освестил. Изглежда че голямата реформа в TEDxBG, освен смяната на месеца (януари -->> май), смяната на залата (Операта -->> Зала „България“) има и трета смяна, която не успях да забележа навреме - на езика.

Когато си търсех билет, не обърнах достатъчно внимание, че не успявам да открия българската версия на сайта. То и нямах много време да търся.

Днес разбрах защо – налице е радикална промяна в езиковата политика на TEDxBG. Предполагам, че е взето решение (нямам идея от кого) поне половината съдържание да е на английски, а за българския – каквото остане. Например, на сайта единствения текст на български е, че за хората със „специални нужди“ (като че ли тези, които говорим на български, сме с увреждания), е осигурен превод от английски на български.

Досега никога не съм имал проблеми с английския – чета, слушам и мисля еднакво добре и на английски и на български и смятам, че е нормално всеки да води лекцията си на езика, с който може най-адекватно да общува с публиката. Нормално, за българските лектори това означава български, а за останалите – английски, като най-разпространен международен език и оригинален език на TED.

Малко е да кажа колко бях вбесен, когато трябваше да изслушам няколко лекции от българи на английски, който можеше да е по-добър. Целият треперех, което не ми се случва често.

Сигурно има и връзка с това, че си припомних споровете отпреди 15-тина години и повече, когато тъкмо навлизах в интернет бизнеса – дали трябва да има сайтове на български език и на кирилица, а не, да речем, навигацията ни в сайта да е на английски, защото нямаме българска терминология за „home“ (начало) и „about us“ (за нас). Тогава имаше масово сайтове на шльокавица, да. Масово в мейли и чатове се пишеше на латиница, а за SMS-ите на кирилица да не говорим, те са направо продукт на новия век. Колко усилия тогава употребих, за да убеждавам, че сме в състояние да направим равностойни интернет продукти за българска публика, която заслужава нормално отношение на собствения си език и до която големите достижения ще стигнат най-добре именно през собствения ѝ език и азбука.

Страхотна презентация направиха Христо Станкушев и Ангел Спасов, които сляха в едно стартап клишетата (тоест тези, свързани с културата на новостартираните фирми, най-вече в областта на информационните технологии) с политическата сатира и се получи убийствено добре . Накратко, предложиха чрез краудфандинг (тоест, чрез набиране на дребни средства от много хора едновременно) да се събере един милион лева, с които да се купи депутат, който ще изпълнява желанията на „акционерите“ си.


Росен Босев разказа за нещо, което използва във всекидневната си работа, а именно – искането на информация от държавните институции по Закона за достъп до обществена информация. С няколко прости примера показа първо как с няколко запитвания могат да се постигнат чудеса и второ – как този мощен инструмент на гражданското общество.


Весела Данчева е направила школа за комикси в едно от софийските гета. Децата разказват за преживяванията си, понякога тъжни и ужасни, чрез комикси, но им се получава много добре!


Честно казано, не знам дали да ви разказвам за останалите лекции.
Но да се върна на езика. Въпреки че, предполагам, са наети много добри преводачи, които да разказват на български лекциите на българските лектори, говорещи на английски, за мен това е недопустимо неуважение към публиката.

За мен идеята е просвещенска – лекторите трябва да се стремят да се приближат към публиката, да ѝ разкажат на нейния език за страхотните неща, които знаят, за които мечтаят и които са научили. Излишното поставяне на две бариери между тях и тяхната публика - като първата е тяхното умение да се изразяват на английски и втората е умението на публиката (или съответно на преводачите) да ги разбират и да усетят максимално добре случващото се на сцената, само разваля до непоносимост преживяването.

Разбрах, че лекторите е трябвало да дадат текста на лекциите си на преводачите, които просто да ги прочетат (евентуално със съответните корекции в движение), но пак – ограбването на публиката от най-непосредственото общуване с лекторите ми се стори предателство към основната идея на събитието – Ideas worth spreading (идеи, които си заслужава да се разпространят).

От англоезичните лекции на българите харесах най-много тази на Йордан Жечев, на когото това му е второ участие като лектор и който разказа на безупречен английски как баща му го е подготвял постепенно за деня на смъртта си.

Предполагам, че идеята за увеличеното съдържание на английски в конференцията е да се направи някаква политическа декларация, че и ний сме част от света и ний можем нещо да му дадем, а втората причина е идеята – лекциите, изнесени в България да станат „конвертируеми“ - тоест да бъдат достъпни за изключително по-широк кръг публика, от дребосъчните седем милиона българоезични, защото имаме идеи и лектори, които могат да завладеят света.

Аз лично се почувствах ужасно. Имах чувството, че участвам като статист в театър, който трябва да бъде гледан от някой в чужбина, а аз като публика второ качество да преглътна този унизителен факт и да си взема слушалки, в които ще получа някакво преживяване, но в никакъв случай не същото. Кажете, ако целта е да изпратим някой лектор в чужбина, да се постараем малко с аплодисментите.

Да цитирам и от сайта на TED за взелите решението (няма да им го превеждам):

The TEDx Program is designed to help communities, organizations and individuals to spark conversation and connection through local TED-like experiences.

Може би ще ви разкажа и за останалите лекции и съпътстващи нещица, когато намеря време/желание. Имаше такива, които си заслужават.

Свалям TEDxBG гривната.


По-старите репортажи:
TEDxBG 2010
TEDxBG 2011
TEDxBG 2012
TEDxBG 2013 - 1. част, 2. част