Говори Пловдив: ЛЕКАРСТВА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ МАХМУРЛУК

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Никога няма да спра да повтарям, граждани, че такава гениалност, която се ражда по нашите земи, никога и никъде другаде по света не е възможно да се пръкне. Тя си е наш патент, напълно достойна си е само за нас, древното и величаво население на тези земи и очевидно много ни краси.
Един вид – не могат да ни отнемат гордостта от подобни постижения, дори да ни бият с летва по врата оттук до Карлуково.
В същото време – неистово обичам предизборните кампании, защото при тях само за някакъв си жалък месец споменатата вече гениалност обикновено се извисява до истински творчески висини. А сегашната кампания за Европейски парламент изобщо не прави изключение.
Ах, как не прави!
Не знам с кое да започна, защото ще помислите, че то е най-доброто от всичко, а няма да е така – в публичното пространство цари истинска надпревара коя простотия да е по-горе и да лъсне над останалите, за да я запомнят по-лесно несвестните.
Все пак мисля за начало да изтъкна творческия подход, проявен от любимото на целия български народ ДПС в оборване на задължителното предизборно предупреждение, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Докато ЦИК спи и сънува фалшиви бюлетини, ДПС, според предизборния плакат за откриването на кампанията си в Бяла Слатина, организира там „митинг-концерт с почерпка”.
Няма майтап – с почерпка! Официално.
Т`ва представяте ли си к`ви кебапчета и кифтета се е яло там, к`ва бира се е пило, к`ви уши са плющяли от дъвкане и преглъщане. Със сигурност изключително творческа политическа атмосфера се е създала на фона на цялото това неистово плюскане, атмосфера, напълно достойна не само за чисто европейския си повод, но и за чисто българския мизансцен, в който се развива действието. Защото събитието става в Културния дом на Бала Слатина, а в него участват най-великите културни дейци на България, следователно – и едни от най-великите на Европа.
Само изброявам за сведение – Тони Стораро, Джамайката, Роксана, Емо Крокодила, Феката и оркестър „Фантазия”.
Така са изброени в плаката, не си измислям. А-а-а, щях да забравя, към тях е добавен и самият Делян Пеевски като гвоздей. `Ма не, че е отслабнал като гвоздей, човекът, пази, Боже, да се загуби туй величие. Има се предвид, че е гвоздей на програмата.
Признавам си, граждани, бедна се оказа фантазията ми, за да си представя в цялата и пълнота европейската стойност на подобно предизборно събитие. Но все пак се сетих, че явно това е начинът, по който ДПС смята да реализира втората част от основния си предизборен лозунг, който тази година гласи „ДПС в Европа, Европа в България”.
Явно концепцията е – първо в Бяла Слатина за проба.
Втората част – добре. Но как точно би изглеждала реализацията на първата част от лозунга, как великите телесни части и мисловни процеси на лицето Делян Пеевски, евродепутат, ще огреят отвътре самото ЕС и ще го поведат към светли бъднини, не искам и да мисля. Не за друго, а защото знам, че няма да мога да го измисля.
Освен всичко казано обаче, искам да напомня и лично на приятеля ми Лютви Местан, че повереното му ДПС ми дължи някакви пари – било като авторски права, било като обезщетение за неумела интелектуална кражба, осъществена от ПР отдела им. В техния предизборен лозунг явно е използвана основната конструкция на един мой слоган, който преди време спечели награда в конкурса на европейската оперативна програма „Транспорт” към Министерството на транспорта. Та този слоган гласеше: „Европа trans България, Bulgaria транс Europe”.
Взели са, както казах, основната конструкция, но много нетворчески са я използвали, защото са махнали от нея чувството за хумор, намигането към публиката, играта на думите и езиците. Оставили са само тъпата част, която сигурно и един Делян Пеевски може да ти измисли. С други думи, развалили са хубавата работа, както правят често и с политиката в мащабите на цяла България.
Затова трябва да си платят, но да видим кога.
Освен ДПС, забелязвам също, че много творчески подхожда към европейските избори и движението АБВ на бившия президент Георги Първанов. С основния си лозунг той ни призовава „Да съхраним българското, да възродим България”. Съветска България – явно се има предвид, ако се съди по всички останали приказки, които азбучните политици изприказваха досега в тази кампания.
Добре, де, руска.
`Ма тия хора не са ли чули, че Московията още не е влязла в Европа. Сега за пореден път се мъчи да го направи, този път през Украйна, обаче пак не успява.
Вторият проблем с този лозунг е, че той е предназначен изцяло за вътрешна, българска предизборна кампания, не за европейска. Това донякъде може да се разбере, защото тази година всички партии така правят. Но, както и на останалите – не може да се прости, защото е толкова манипулативно като подход, че само доказва колко не ставаме за европейци.
Ама може и това да е целта пък, знае ли човек.
Най-големия проблем в цялата тази азбучна история обаче според мен се съдържа във въпроса – толкова ли сме изпаднали ние, българските европейци, та чакаме на Първанов да ни съхрани и възроди. Разбирам ДПС да чакат точно той да ги възроди – но всички ние, останалите шмульовци?
За разлика от комуниста Първанов, комунистът Станишев, който вече омръзна на всички с опитите си да се изкара социалист, все пак споменава горката Европа в лозунга на БСП за евроизборите. Разбира се, той не по-малко, а дори повече от Първанов, се опитва да измами българо-европейското народонаселение, като ни уверява, че ще се бори „За справедлива България и социална Европа”.
Ама ние вече този филм за гладната кокошка, която сънува обещаното просо, а то все не пада от небето, сме го гледали многократно, бе, другарю Станишев. Не само сме го гледали, ами и продължаваме да играем главната роля в него. Да, може на някой нормален човек да му звучи шизофренично, че хем играем, хем се гледаме отстрани как играем, но това е положението тук, в България.
И то е такова именно поради цялата справедливост и социалност, за която българските комунисти се бориха и която ни уредиха през последните 70 години.
Искаше ми се да кажа, че в този калейдоскоп на простотията по никакъв начин не се вписват предизборните лозунги на десните български партии. Разбирате ме, имам предвид онези десни, които не, че са такива, но минават за такива, само защото няма други, които да са такива наистина.
Според ГЕРБ „България няма време за губене”.
Ако предизборните лозунги получаваха оценки като в училище, това щеше да получи 0. Чиста 0. Защото е толкова абстрактно, че губи смисъл.
Ами представете си на фона на тези думи каквато си поискате картинка и ще видите, че и тя ще им пасне. Например сложете портрет на опълченците на Шипка и прочетете – идеално. После си представете картинка как Големият брат доброволно подарява на Малкото братче газопровода „Южен поток” – пак пасва прекрасно. Или сложете към текста „България няма време за губене” снимка на един-двама коленопреклонни руски Волени, прегърнати с няколко народно-републикански Дудука – и веднага ще разберете, че България наистина няма време за губене.
След като вече си е загубила акъла.
Що се отнася до кампанията на Реформаторския блок, сред която се откроява снимка на Меглена Кунева с отбор юнаци около нея и текст „Европейският отбор на България”, имам само една забележка – това не е европейският отбор на България.
Ако беше…..Но да не изпадаме в мечти.
Поради всички тези и още много беди, които ни се струпаха на главата в тази предизборна кампания, граждани, имам подозрението, че на 26 май ще се събудим с тежък махмурлук. Така че за целта си изрязах някои рецепти, които може да ни помогнат за преодоляването му.
Можем например да направим като унгарците, които изпиват чаша бренди с разтворени в нея изпражнения от врабче. Или като монголците, които пият на екс чаша доматен сок, заедно с плуващите отгоре мариновани овчи очи. Най-добре според мен обаче е да послушаме големите специалисти, ирландците. Те казват, че перфектното лекарство срещу махмурлук е да те заровят до ушите в студения мокър пясък на брега на някаква река.
Представяте ли си прекрасната гледка – 7 милиона българи, заровени до ушите в пясъка край Дунава, следят само с очи как животът минава покрай тях и чакат заедно с него да им премине и политическият махмурлук.
За да започнат да пият отново.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: