Най-краткият отговор на този вечен въпрос е: Защото пиеш грешната бира. Аргументите са идентични с тези, които Брудог изтъкват за да оправдаят малко по-високата цена на крафт бирата - качество на суровините и спазване на технологията.

Вината за това, че поколения българи пият блудкава бира без хмел, с малц от съмнителен произход, набутана в тумбести пластмасови шишета, уви ще трябва да хвърля на големите концерни. Определящи за тяхната дейност са единствено нетната печалба и пазарният дял. Резултатът, при това навсякъде по света, е ниско качество, изтласкване на по-малките конкуренти с цената на всякакви законни и незаконни похвати, погубване на традициите и закриване на работни места.

Капанът е заложен от самите компании. За да оптимизират производството те съкращават портфолиото си и затварят заводи - затова пиеш Шуменско, произведено в Сърбия. Променят се и рецептите - царевицата и оризът все по-често заместват ечемичния малц, хмелът, тази най-скъпа и ценна съставка, която превръща зърнената кашичка в свежа бира, присъства скромно и съмнително, ако изобщо благоволят да сложат, тъмната бира, която би трябвало да се прави с препечен малц, се оцветява с канцерогенен карамел, а времето за отлежаване, което за пиво тип пилзнер трябва да е около месец (самата дума lager идва от немски и означава складирам), се съкращава до няколко дни. Процесът се мултиплицира и, освен че унищожава по-малките производители с дъмпинг, свиква потребителите на ниски цени и поставя дори големите фирми под натиск да свалят стойността още повече. Проблемът не е само локален - преди няколко години, за да бъдат спестени пари от данъци, алкохолното съдържание на някои масови марки във Великобритания - Бекс, Карлсберг, Стела Артоа беше намалено, т.е. потребителите фактически получиха друга бира зад същия етикет и цена.

Какво да правиш ли? Колкото и първоначално да звучи неприятно, най-краткият съвет е: ориентирай се към по-висок клас бира. Въобще, културата на пиене в България е част от по-сериозния проблем с културата на хранене, но нещо в кутийка за 50 стотинки просто няма как да става. Белгийската бира, разбира се, е удачен вариант. Ако държиш на родното - небезизвестният Бял щърк, който се правеше там, скоро ще си има пивоварна в София. В началото по-богатите вкусове могат да те озадачат, но положението е идентично с първия ти контакт с щедро подправено азиатско ястие, което после обикваш. В случай, че си настояваш за светло, пивото на няколко проверени чешки производителя е лесно достъпно - заложи на Бернард, Конрад или дори мейнстрийма Будвайзер. После пък, кой знае, може да се засечем в 100 бири или Канаал.