De Profundis: СЛЕДИЗБОРНА ИСТОРИЯ С МАРКУЧ ЗА БОКЛУЦИ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/21534-de-profundis-sledizborna-istoriya-s-markuch-za-boklutzi.html

Има няколко неща в този живот, които отдавна се опитвам да разбера, но очевидно не ми достига интелектуален багаж за това.
Едното е смисълът на числото 137. Няма да обяснявам повече, за да не ви стане то и на вас доминанта, никак не е приятно, да знаете.
Другият важен въпрос е – защо колата на общинска служба „Чистота”, която шуми и свети като космическа совалка, мъчеща се едновременно да излети и да кацне, трябва да минава под моята тераса всяка сутрин в 5 часа. Няма празно, упорито минава – но защо точно в 5?
И третият ми голям дерт гласи следното – откъде другарят Станишев се е научил така безсрамно да проявява толкова много безсрамие? Ходил е някъде на специална школа, за да развие това свое умение ли, някакъв добър самоучител ли си е купил или просто ей така, отвътре си му идва?
Но пък много талантливо го прави, за да му е чисто природна даденост…..
Все си мислех, че откъм политически гьонсуратлък в тази страна съм виждал вече всичко, но се оказа, че не само под дъното може да има и още дъно, но и над тавана може да има по-висок таван. Онази вечер, след като станаха ясни резултатите от изборите за Европейски парламент, това момче разигра пред целия български народ истинско показно как не трябва да се държи един политик, особено след като за пореден път загуби избори. Толкова пореден, че вече всички загубихме бройката на неговите загуби.
А после пък отиде и в Брюксел, за да направи показно и пред цяла Европа как ехото на глупостта, на комунистическата наглост и на безмерното желание за власт никога няма да заглъхне, освен ако не го изметем с голямата метла.
Вместо като нормален човек да си подаде оставката от постовете, които заема и в БСП, и в ПЕС, другарят Станишев докара мътна вода от девет дерета и я плисна насред София и Брюксел, само и само да каже – „няма пък”.
Не точно с тези думи го каза, де, а йезуитски заяви в НДК – „в момента не планирам такива действия”. Че то да не би словенските партийни другари – Игор Лукшич и Грегор Вирант, да са планирали такива действия? Не са – но веднага заявиха, че си подават оставките заради инкасираната изборна загуба. Същото направи и Алфредо Перес Рубакалба, лидерът на Испанската социалистическа работническа партия, потресен и той от загубата?
Това означава, че тези хора, може да са социалисти, може да са всякакви – но имат морал. Човешки на първо място, политически на второ – и знаят какво изисква този морал в определени условия, знаят как се прави то. Не се срамуват от това, което е най-нормалното нещо в политиката, защото никой не е женен за властта.
Ако мене не вярвате, питайте сър Уинстън Чърчил. От всички хора по света, той е достигнал най-близо до титлата „женен за властта”. И вероятно точно заради това е ял най-много бой от същата тази власт, за която е бил почти женен.
Но случаят с нашето момче не е такъв. Изобщо не е такъв. Сигурно за да докаже, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено от комунистите в България, първо в София той каза, че няма да направи удоволствие на своите политически противници, като подаде оставка. И каза също – тепърва предстои да анализираме, да видим, да решим…..
Стандартното „от умрял – писмо”.
После пък Сергей Дмитриевич се изтъпани насред Брюксел, столицата на европейската демокрация, и категорично отказа да отговори на журналистически въпрос дали ще си подаде оставка като председател на ПЕС. Отказа, защото – дръжте се за стола – „въпросът се задава от медия от друго политическо семейство”.
Ами че то в България само по времето на Живков медиите бяха от едно и също политическо семейство, бе, другарю Станишев. Пък в Брюксел те никога не са били такива, защото демокрацията означава свободни медии. А свободни медии означава, че могат да задават въпроси всякакви, дори най-неудобни. И също – че вие, политиците, сте длъжни да им отговаряте, защото чрез тях отговаряте на своите избиратели, на онези, които заделят от залъка си за данъци, за да получавате вие заплати.
Това да не ви е платеният с руски пари вестник „Дума”, който е научен единствено да ви пита – ще обичаме ли по-първо руските другари или още по-първо ще мразим европейците?
Но всъщност – сигурно точно от „Дума” трябваше да дойде въпросът за оставката, та да му отговори треперещото от страх комунистическо отроче. Иначе всички останали са от другата страна на барикадата.
Добре, де, няма аз да казвам нищо повече по тема та за неговата оставка, защото той мен така или иначе ще ме подмине като вражеска медия. Но ще цитирам един истински другар на другаря Станишев. Не, не другаря Янаки Стоилов, заместник-председател на БСП, който вчера каза, че „някой в БСП трябва да поеме отговорността за изборния резултат” и че „на следващите избори БСП трябва да се яви с ново ръководство”. Той, Стоилов, затова е сложен на върха на партията – да говори нещата, които редовите комунисти искат да чуят и така да създава привидност за наличието в БСП на градивна критика, партийна откритост, справедливост и други дрън-дрън, та пляс.
Да си спомняте някога Янаки да е казал нещо погрешно за бъдещето на БСП? Не, той винаги е прав, когато критикува ръководството на левицата от леви позиции. Да си спомняте обаче някога да е станало това, което Янаки е казал? Не – и няма да стане. Защото той е господин никой в БСП, той е човек, който само дрънка, но не държи нито парите на партията, нито контактите – било в подземния свят, било в света на сенките, било в руския свят, нито държи връзките с електората…..
Затова ще цитирам Минчо Казанджиев, социалист, кмет на община Ловеч вече много години. Той все пак, от една страна, знае що е то реална власт, а, от друга – много по-близо е до настроенията и желанията на тъй наречените „обикновени хора”. „Аз като гражданин, като член на БСП, считам, че загубата е катастрофална. Никой не е очаквал подобна загуба. Централното ръководство на партията по най-бързия начин трябва да вземе най-адекватното решение – да си поеме отговорността. Начинът за това е ясен“.
Това са думите на Минчо Казанджиев. Тук наистина всичко е ясно.
Но другарят Станишев, както става видно с всеки нов ден, все още „не планира такива действия”.
Той неистово иска да продължи да бъде начело на партията и има за това вероятно поне четири причини, които се смесват и допълват. Едната е обикновеното човешко его, властолюбието, което това момченце демонстрира все по-силно, колкото повече време прекарва на върха. И с всеки изминал провален от него избор.
Втората причина е, че ако падне от партийната власт, на Станишев ще му се потърси сериозна отговорност за много неща, при това не само по партийна линия – като започнем от едни документи и стигнем до едни пари.
Третата причина е, че човекът се страхува за бъдещето си. Освен като партиен кадър, той няма нито ден трудов стаж и много е вероятно никой да не го вземе на работа. А като остане на борсата, как ще си гледа децата, с които наплоди Моника на бърза ръка? Пък може и Моника да му духне под опашката, защото те модерните жени като нея безработни и безпарични не харесват.
Четвъртата причина вероятно е в това, че Станишев изпълнява нечия задкулисна поръчка да стои начело на БСП и на власт в България колкото може по-дълго. Такава поръчка е възможно да идва само от едно място – Москва. Тоест, момчето има още работа да свърши на московските си господари и те му пускат фитилите да стои до край, по матросовски.
Ще го сменят, чак когато стане открито неудобен за тях. А иначе сега на тях какво им е – от някаква си изборна загуба за някакъв си европарламент? Нали не е загуба на изборите за евразийски такъв?
От друга страна обаче, като се замисля по-сериозно за всичко, казано до тук, започвам и аз да се колебая – трябва ли Станишев наистина да подава оставка или не. Кой е по-добрия ход за България, за нейния европейски и демократичен път?
Ами разбира се – ако Станишев остане начело на БСП, това значи нови и нови загубени от тях избори, а следователно – и вероятен разпад на тази партия, както би трябвало да стане още преди 25 години. А ако Станишев сега подаде оставка, това може да заздрави БСП политически.
Мерси, бих искал, ако е възможно, да ме отмине тази горчива чаша.
Представяте ли си? Станишев се маха, АБВ веднага се обединява с БСП и начело на партията пак застават двоицата юнаци Георги Първанов и Румен Петков. Към какво ли ще ни тласнат тия двамата, след като чрез АБВ се опитаха да ни качат на двугърба камила – хем да ни научат на европейска социалдемокрация, хем да подпомогнат до крайна степен братските интереси на Русия в България.
От друга страна обаче си мисля, че оставането на Станишев начело на партията, което може и да изглежда примамливо от една гледна точка, е абсолютно неприемливо от друга – имам предвид, че той трябва да си отиде колкото може по-бързо, за да си отиде и марионетното правителство на Пламен Орешарски. Иначе то ще продължи да тормози всички хора в България, не само симпатизантите на Европа.
Ето защо, последно, мнението ми е – Станишев да си ходи. Ако не си ходи сам – да си ходи чрез метлата. А ако и метлата не помогне, ще извикаме на помощ машината на общинската служба „Чистота” – 5 кинта на момчето и веднага ще го дръпнем с маркуча за боклуци.
Но ако не стане от първия път, ще стане от 137-я, вервайте ми.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: