В Юдея, край соленото море (Израел) (2): Мъртво ли е Мъртво море?

Заедно с Галина продължаваме обиколката на Израел. Започнахме с едно дълго слизане към Мъртво море, а днес ще се разходим край него. 

Приятно четене:

 

В Юдея, край соленото море (Израел)

втора част

Мъртво ли е Мъртво море?

 

 

С тези съвсем невесели думи започва разказа си за едно от най-уникалните кътчета на земята американският писател Марк Твен. Било 1867 година и морето – на отметка само 300 метра под нивото на световния океан. Любознателният литератор не знаел, че се намира на брега на най-голямата солена локва в света. По негово време морето било малко по-голямо и може да се предположи, че писателят и неговите спътници са се потопили във водата съвсем не там, където днес са луксозните плажни комплекси.

Днес Мъртво море се е проточило от север на юг на дължина 75 км, като максималната ширина на този уникален водоем е 17 км, а дълбочината – около 100 м на 400 м подморско ниво.

Това е най-необикновеното море на земята!

Нищо тук не се вписва в нормалните човешки понятия за бряг, плаж, пясък, вода, вълни, плуване, слънчеви бани и т.н. На гръцки език се превежда като „асфалтово море”, на иврит „солено море”, а на английски, руски и български език – „мъртво море”.

Край него се срещат три пустини – Юдейската, разположена от Ерусалим до тук, Негев, която започва от Мъртво и свършва на Червено море край прекрасния курорт Ейлат, и между тях – по-малката пустиня Арава.

В Мъртво море се влива само река Йордан, оттичаща се от езерото Кинерет – единствения източник за сладка питейна вода за цялата страна. Границата с Йордания минава по средата и на реката, и на морето и дели този природен уникат на две по дължина.

Мъртво море

 

След голямото спущане надолу, започва и голямото обикаляне на морето от северната до южната му част, където е Ен Богег – зоната на модерните хотели, плажа и разрешеното къпане. Защо е така? Защото тук за всяка педя бряг добри пари плащат най-големите парфюмерийни и козметични корпорации в света. Зад привидно скучните хълмове лунен, неземен пейзаж се крият техните лаборатории. Тръби денонощно смучат горчиво–солената гъста вода на този уникат на природата, чийто химичен състав е неидентичен с никоя друга вода на планетата и в него е цялата Менделеева таблица. Живеем в епоха на големи екологични промени. От една страна, тотално засушаване и замърсяване на природата, а от друга, топящи се ледници, повишаващи нивото на световния океан. Индустриалната зона край южните части на Мъртво море ускорява намаляването на водата и приближава времето на абсолютното му пресушаване, но…бизнесът – на първо място.

Водата в морето и най-вече черната субстанция – кал от богатата аптека на природата, която се извлича от дъното, лекуват псориазис, кожни заболявания, травми, заздравяват костната система, а соленият и сух въздух разрешава белодробни и дихателни проблеми.

Навлизаме в царството на солта, в земята на солените скали, където кристализиралата сол блести като посивяла пряспа сняг на яркото зимно слънце. Разликата е само в температурата и в редките треви и храсти около шосето. Ландшафтът е лунен. Потънали в забравата на времето, столетия продухвани от ветровете на пустинята, бели и тъмночервеникави скали, пресечени с бели ивици солени пластове, се точат с километри. Някога тук е било дъното на това море, а сега невероятно причудливите форми на огромни солени гъби, скални зъбери или фигури на животни вълнуват въображението. Мястото е много подобно на „земята на червените скали” от американските уестърни и аз имам чувството, че иззад завоя ще излезе индианец на кон, макар да зная, че всъщност тук е царството на бедуините и камилите. Панорамата е същата. Далеч, зареян сред неправдоподобните скални гиганти, криволичи старият път – тесен каньон с каменна къщичка – пункт за събиране на соления данък. Явно, добивът на сол и търговията с нея винаги са били поминък на хората тук. Сега обаче шосето е широко, панорамно и камерата жадно поглъща древния пейзаж, в много участъци изобщо незасегнат от цивилизацията.

 

(((((((((())))))))))

 

Тук някога, но неизвестно за археолозите кога и къде точно, са били двата враждуващи града Содом и Гомор. Известна е библейската история, случила се още по времето на праотеца Авраам. Жителите на двата града не се съобразявали с божествените заповеди, живеели разгулно и грешили по всички възможни начини (даже един от човешките грехове днес носи името „содомия” – ядене на жива плът). Господ решил да ги накаже, като ги унищожи и изтрие от лицето на земята. Авраам, обаче, се застъпил и краткият му диалог с Господа е много показателен. В Битие (18:24-25) той Му казва:”…не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивия заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе….В тоя град може би има петдесет праведника…“ Пресмятали, преброявали, но не намерили петдесет. А може би тридесет или двадесет? Но не намерили даже и десет. Но все пак в Содом се открил един праведник – племенникът на Авраам – Лот, живял там със своето семейство. Библията потвърждава честността на Лот, като разказва за изпитанието проверка, наложено му от Господа.

Веднъж на вратата на дома му почукали пътници и потърсили подслон. Всъщност това били преоблечени ангели господни, дошли за да го изпитат. Лот ги приел по всички закони на гостоприемството, а когато злобните му съграждани започнали да тропат на вратата, искайки той да им предаде гостите си, за да се забавляват с тях, Лот им предложил да вземат собствените му дъщери. Така Лот заслужил Божието благоволение и му било позволено да напусне обречените на унищожение градове. Условието било да бяга и да не се обръща назад. Жена му, обаче, вярна на вроденото си любопитство, се обърнала и за наказание Бог я вкаменил за вечни времена. Днес една скала високо над шосето напомня женска фигура, гледаща към пустинята, натам, където някога са се намирали злощастните Содом и Гомор. Според легендата това е паметникът на женското любопитство.

Сега, ако се вгледаме в хилядите бръчки – долове, зъбери, чукари, възвишения и извикаме на помощ фантазията си, наистина можем да различим скала, напомняща самотна фигура на ръба на пропастта. И неволно в паметта избликват стиховете на Анна Ахматова:

„Кто женщину эту оплакивать будет?

                        Не меньшей ли мнится одна из утрат?

                        Лишь сердце мое никогда не забудет

                        Отдавшую жизнь за единственный взгляд.”

 

Днес учените имат оформено мнение за естеството на „Божия гняв”, изпепелил Содом и Гомор. Градовете се намирали на границата на две тектонични плата, движещи се в противоположни посоки и с висока сеизмична активност. Вероятно по тази причина преди четири и половина хиляди години тук станало най-силното земетресение, което помни съзнателната човешка история. Газът метан, натрупан в разлома под морето, се възпламенил и предизвикал мощна експлозия. Геологичните слоеве се смесили, на повърхността излезли втечнени магматични скални породи, в резултат на което земната гънка се вдлъбнала още и двата града били сринати в бездната и засипани. Тази апокалиптична трагедия лаконично се описва в Библията, тълкувайки се според манталитета на тогавашния доисторически хомосапиенс като висше Божие наказание: Битие (19:24-25): „Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън. …и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни…”.

Днес това е един съвършено необичаен планински масив, състоящ се от меки скали (мергел) и кристали сол. Поради това, макар и редки, потоците дъжд с течение на вековете са образували множество оврази, сипеи и пещери. Счита се, че злополучните градове са се намирали именно на мястото на хълмовете между Масада и южния край на морето.

 

(((((((((())))))))))

 

Мъртво море е един от най–уникалните водни басеини в света, с най-висока соленост – 32%, лежащ в най-ниската точка на нашата планета, на мястото с най-високо атмосферно налягане. Съдържанието на хлорист калий в него е 25% и това е огромна цифра, сравнена с 4-5 – процентното съдържание в световния океан. Площта на Мъртво море е над десет хиляди квадратни километра, но от високите температури дневното изпарение е почти осем милиона кубически метра. Това обяснява и повишената плътност на водата – десет пъти превишаваща плътността на обикновената вода. Чаша вода, изпита от това море, е в състояние да отрови човек.

Една от легендите разказва, че по време на обсадата на Ерусалим от римляните през 70-тата година, когато е разрушен Вторият Храм, група от най-смелите защитници били осъдени на смърт, оковани във вериги и хвърлени в Мъртво море. Обаче пленниците не потънали, а изплували всеки път, след като отново и отново ги хвърляли в морето. Това така поразило римляните, че решили да помилват осъдените.

Мъртво море векове наред е било феноменална загадка, но живеейки в днешния технологичен век, хората вече успешно са го изучили и са отговорили на почти всичките си въпроси. Тук е най-дълбоката в света низина – част от Сирийско–Африканския разлом, който след няколко милиона години би трябвало да доведе до разделяне на материците. В резултат на това Израел трябва да се окаже на източното крайбрежие на африканския континент, понеже се намира точно на тази платформа. Най-явно доказателство за този бъдещ разкол са честите земетресения по дължината на морето. Сеизмични колебания 5-6 бала се случват няколко пъти в годината, а малките тласъци, регистрирани само от приборите,  няколко пъти на ден.

Според геолозите долината на морето се е образувала преди 60 милиона години и веднага била залята от водите на океана Тетис. Била е съединена с коридор с бъдещото Средиземно море, прибрало впоследствие водите на Тетис. Океанът се отдръпнал, на няколко пъти морето пресъхвало – нещо, което добре се вижда от естествените напречни разрези на планините по крайбрежието. Оттук идват и необичайно нюансираните цветове на глинените хълмове около Масада – от сивкавобели, през млечнорезедави, до пясъчножълтеникави. Преди около един милион години тази котловина била залята от много солената вода на морето Лашон (език), простирало се почти до езерото Кинерет. Пресъхнало, то оставило след себе си плътен слой сол, достигаща в южния край на Мъртво море сега дебелина повече от два километра – това е планината Содом. Сегашното море се е образувало само преди 20-40 хиляди години от пресноводни източници. То и сега се пълни от река Йордан, но понеже е неотточно, а и температурите са високи, водата предимно се изпарява, разтворената сол остава, като постоянно се концентрира. Така разходът на вода превишава прихода и морето бавно, но непрекъснато намалява. За последните десет години водата се е отдръпнала с 40 метра. Екологичната катастрофа бавно, но неумолимо приближава, независимо че според сметките на специалистите Мъртво море напълно ще пресъхне едва след 700 години. Твърди се успокоително, че водата, която черпят козметичните, минералодобивните и солни предприятия на Израел и Йордания, не играе значителна роля в този процес.

В различни времена са съществували множество проекти за спасяване на морето и използване на природните му ресурси. Още Теодор Херцел – основателят на ционисткото движение и теоретик на идеята за създаването на еврейска държава, подкрепян от швейцарски инженери, в книгата си „Старата нова земя” (1902г.) предлага проект за съединяване на Средиземно море с Мъртво и използване на четиристотинметровия пад височина за получаване на евтина електроенергия. Проектът, намира свои последователи и в наши дни, но е достатъчно сложен за изпълнение не само от техническа, но и от екологична гледна точка. През годините са правени множество проекти, предлагани в парламента от част от управляващата върхушка и после отхвърляни от незаинтересованата олигархия. Основно грандиозният замисъл е в това, че част от канала, свързващ двете морета, може да протича по земната повърхност, а част да преминава в тунел под планините. Тази 400–метрова разлика в нивата позволява да се построи електроцентрала с мощност 560 мегавата, чиито инвестиции от 700 милиона долара, да се покрият още през първите пет години.

 

(((((((((())))))))))

 

Впрочем и солената планина Содом, и самото Мъртво море, поради уникалната си геохимия и географско местоположение, винаги са привличали човешката мисъл и технологичната фантазия. Преди сто години от Сибир пристига руският инженер Моше Новомайски. Прочел книгата на Херцел и пресметнал несъстоятелността на плана тук да се добива електроенергия, той предложил друго. Мъртво море да стане бъдеща главна икономическа база на Израел. Страдайки от невероятно силната жега, той пръв осъществил идеята за използване на слънчевата енергия за добиване на полезни изкопаеми при изпаряване на морската вода. Той дълго търсил плитка лагуна и накрая я намерил в най-южния край на морето, където водата била едва половин метър. Това било идеално място за строителство на фабрика. Обаче тук нямало прясна вода, изворите били на противоположната страна – в Йордания. Новомайски успял да убеди емир Абдулла да доставя за фабриката му вода и работен персонал, а в замяна да получи технологията за приготвяне на калиева сол.

Днес тази фабрика и къщичките на инженерите са музей, а Содом е огромна промишлена зона, в която хора не живеят поради тежкия климат. Отдавна по американска технология работи нов модерен завод за добив на всички видове соли за химическата промишленост, а също на хлориди, бромиди, магнезий, сода и готварска сол. По-редките минерали са суровина за процъфтяващата козметична индустрия в лицето на концерна „Ахава” (любов), произвеждащ пълен комплект козметика за съвременния човек. Освен това през последното десетилетие тук се разви качествено нова промишленост – добиване на метален магнезий от морската вода с приложение в електрониката и космическата промишленост. „Фолксфаген” изработва тук леки сплави за корпусите на своите автомобили. В момента Израел е основен износител на магнезий, който, по икономически разценки, тук е в количество, достатъчно за следващите няколко века.

Всъщност в резултат на тази технологична интервенция от 1977 година южната част на морето е напълно пресъхнала и се използва като естествен изпарителен басейн. Морската вода в него се подава по канал от северната част на морето, а естествената южна граница на Мъртво море сега е на нивото на Масада.

 

Очаквайте продължението

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Прочети цялата новина

Свързани новини: