ВСИЧКИ ЗНАЕМ КАКВО СЕ СЛУЧИ МИНАЛОТО ЛЯТО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ В София – катастрофалната загуба за БСП на евроизборите повдигна и въпроса за легитимността на управлението. Продължилите над 6 месеца протести с искане за предсрочни избори веднага бяха възстановени. По темата говорим с Пламен Асенов.

- Пламен, очакваше се ГЕРБ и БСП да са равни, но ГЕРБ получи над 10 на сто повече гласове и БСП има два мандата по-малко. Защо стана това голямо разминаване?

- Първо, социолозите ни подведоха, Фили. Те винаги са обвинявани в този грях, но не винаги с основание. Сега обаче наистина „не познаха” или не пожелаха да познаят заради пристрастността или откритата си зависимост. Второ, тази социологическа немощ или манипулация се отрази „пълноценно” от слугинските медии, тоест, почти всички – с много малко изключения. Силната пропагандна вълна, която първо видяхме да се разгръща в полза на руската агресия в Украйна, в кампанията за евроизборите преля в пропаганда на зле прикритите антиевропейски намерения на управляващата левица. Тази манипулативна комбинация създаде една паралелна реалност, в която БСП се представи за достатъчно силна. Но щом се отвориха урните, оказа се, че нещата не са такива. Смятам, че именно антиевропейските намерения, Фили, които социалистите демонстрират напоследък, им изядоха главата. Те предизвикаха мобилизация на проевропейски настроените българи и разколебаха електората на самата БСП, част от който също има своите европейски пристрастия. Най-малкото – защото вижда, че децата и внуците му отказват да емигрират в Москва.

- Пламен, какво показват официалните резултати на ЦИК като разпределение на мандатите и има ли и други изненади на тези избори?

- Седемнадесетте български мандата в европарламента се разпределят така, Фили – 6 места за опозиционната ГЕРБ, 4 за управляващата БСП, 4 за ДПС, която се води либерална формация, но управлява със социалистите, 2 за новата лява популистка формация България без цензура и 1 за дясната коалиция Реформаторски блок. Тази картинка откроява няколко интересни факта, освен споменатата вече голяма разлика между БСП и ГЕРБ. Първо, това е добавеният мандат от ДПС. Досега те имаха три, сега са четири. Макар че изборите не са национални, това прави тази партия още по-ключов фактор в общата българска политика. Второ – България без цензура получи не един, а два мандата. Всъщност, ето ги липсващите мандати на БСП – единият е у съюзника ДПС, другият – у новия политически Франкенщайн, начело с Николай Бареков.

- Всъщност, Пламен, при Бареков не отидоха ли повече гласове от партия Атака, която пък с резултата си на тези избори сякаш потъна във вечно политическо небитие?

- Слабият резултат за Атака беше ясен, Фили. Това всъщност е третият важен факт – България няма да изпрати в европейския парламент платен с руски пари ксенофоб, фашизоид и каквото още негативно политическо определение се сетиш. Но за мен и само платен с руски пари стига. И – да, в някаква степен гласове от партия Атака сигурно се преляха към формацията на Бареков. Тя изглежда толкова аморфна, но реално е толкова в ляво, че обира най-маргиналната част от активния вот. Всъщност, ако си спомняш, Фили, преди години, когато мнозина определяха Волен Сидеров като крайно десен, ние с теб говорехме за него като за толкова крайно ляв, та чак прилича на десен. Подобно е сега и с Бареков. Макар формацията му да е съвършено лява и силно популистка, заради противоречивите изявления мнозина изглеждат объркани за точната му политическа ориентация. Обаче колкото по-бързо приключим с тази заблуда, толкова по-лесно ще ни бъде занапред. Защото очевидно България без цензура ще продължи още известно време да е фактор в българския политически живот.

- А какво стана с АБВ, новата лява партия на бившия президент Георги Първанов?

- Това е четвъртото, което трябва да се спомене, Фили – да, част от гласовете на БСП отидоха при Първанов. АБВ, макар да не събра вот за цял мандат в европарламента, получи над четири процента подкрепа, което показва, че тя има потенциал и вероятно ще бъде фактор в следващите избори за български парламент. Друг е въпросът, че наблюдателите отново може да се объркат относно нюансите в нейната политическа ориентация. От АБВ твърдят, че те са социалдемократи повече от БСП, а в същото време, че са промосковски настроени – също повече от БСП. И двете едновременно няма как да бъдат верни. Затова съвсем ясно трябва да се каже, че АБВ и БСП са абсолютни политически близнаци, разликата между тях е въпрос само на интереси, на контакти с Москва, на пари, апетити и пропаганда – нищо повече.

- Пламен, както изглежда, в тези избори изненада няма само във връзка с реалната поява на десния Реформаторски блок на политическата сцена. Така ли е?

- В известен смисъл – да, Фили, но това има нужда от няколко уточнения. Първо, от резултати е ясно, че Реформаторският блок се крепи на твърдата основа на Демократи за силна България, бившата партия на Иван Костов, а не на аморфния електорат на Меглена Кунева, която се опитва да играе централна фигура в блока. На тази основа могат да възникнат противоречия, които да доведат до скоропостижна смърт на този опит за ново дясно. Второ – сегашният резултат на Реформаторският блок е почти максимума, който тази формация може да събере. А при очакваната доста по-висока избирателна активност на едни национални избори, все още стои въпросът дали тя ще прескочи четири-процентовата бариера. И ако я прескочи – ще успее ли да загърби неохотата си да партнира с ГЕРБ в едно евентуално бъдещо управление.

- Пламен, но за да се стигне до такова управление, трябва да се мине през нови избори. Очертават ли се те на хоризонта, след като вече са ясни резултатите от евровота?

- Може би да, Фили, като се имат предвид няколко фактора. Още в изборната нощ дясната опозиция – ГЕРБ и РБ се обявиха за нови избори и засега намерението им да работят в тази посока изглежда твърдо. Второ – веднага, още в сряда, бяха подновени уличните протести срещу правителството на Пламен Орешарски, за което всички са наясно, че е марионетка на БСП и слабият резултат на социалистите го прави твърде нестабилно. Тези протести засега са още крехки, но вероятно ще се засилят. И трето – ДПС веднага показа колебание заради новите реалности, като председателят Лютви Местан призна, че вероятно правителството няма да успее да изкара пълен мандат, а трябва да се мисли за предсрочен вот. Засега обаче всичко това са спекулации. Доколко те ще се реализират, ще стане ясно в близките седмици. Защото ако правителството не падне до парламентарната ваканция, оттам нататък има изгледи то отново да се закрепи. Всички знаем какво всъщност се случи миналото лято.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: