Рибна реч омайна, сладка

Двуметров сом извади на брега рибар-рекордьор

Както виждате от тлъстото заглавие в един мастит сайт, придобит при голямото пазаруване на медийно влияние от един още по-едър собственик с неосъществени амбиции да ръководи ДАНС,  у нас сомовете ловят рибари. Брррр!

Но това не е единствената недостоверна информация, побрана в кратичкото послание на заглавието- общо са две. Защото от снимката е видно, че за да бъде двуметров въпросният сом, който лови рибари, самият рибар би трябвало да е някъде около два метра и половина висок. Вижда се от съотношението между  набедения за човекоядец сом и неговата предполагаема жертва Пламен Петров ( който изглежда напълно жив, въпреки уверенията, че е уловен от “двуметровия сом”, а  сомът, както знаем, е хищен и при тези свои гигантски размери би трябвало да е глътнал нещастния рибар заедно с очилата и късите панталонки).

Понеже някои от нас имаме дълга памет за произхода на този маниер на писане, трябва да припомним, че това е школата на така наречените “часови вестници” от зората на нашата криворазбрана демокрация в началото на 90-те години.Като казвам школа, в случая имам на ум фактът, че замогналите се по онова време “честни частници” от пресгрупата действително създадоха школа за обучение на млади кадри ( по образ и подобие на чорбаджиите в бизнеса и най-вече по вкуса на занаятчията Блъсков).

По онова време риби непрекъснато ловяха рибари, което правеше сензационните вестникарски рубрики да звучат на пръв поглед още по-зарибяващо. Нищо, че на практика лъжеха лековерните консуматорите на тази лъжежурналистика, над които на практика се надсмиваха, продавайки им поредната порция пържен вятър. Да изпържиш читателя с някое излияние ( от рода на тирадите на Блъсков, който обичаше да се позовава на баба си), се превърна в любимо упражнение на самодоволните от успеха си в кампанията по опростачването на българската публичност законодатели на тази основополагаща част от “прехода”. Днес само берем плодовете на дълбоката оран на онова плиткоумие.

Въпреки протестите на скромни труженици на журналистическия фронт, като автора на тези редове, нищо не бе в състояние да спре  инвазията на глупостта по страниците на българския печат, пусната по течението на посредствеността с цел лов на читатели в мрежите на маскарите, които издигнаха своето верую”всички са маскари” в символ на медийната действителност в България.

Глупостта се оказва удобно заразна, което не противоречи на научните твърдения, че е по наследство.

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: