И Америка откри ( путинизирането на) България

Всеки път, когато получавам възможност да кажа нещо за пагубното руско влияние в България в някое телевизионно предаване, получавам задължителна доза присмех от някой от поканените да ми опонира. От години!

Това ми се е случвало няколко пъти с едно от лицата на русофилството в България Андрей Райчев- например при единственото ми участие в предаването „Панорама” през този век, където попаднах въпреки волята на водещия заради регламента, който ме изпрати да защитавам гледната точка на комитета срещу АЕЦ „Белене” в кампанията преди януарския референдум миналата година. Райчев ми се присмя за пореден път тогава, че съм намесвал Русия.

Не просто ми се присмя отново, но стоя с презрителна усмивка до мен дълго, докато спорехме по същата тема неотдавна в предаването „Лице в лице” по БТВ.

На „майтап” го удари и изкласилият вече като „доктор” мой (почти) съименник Иво Инджов в студиото на Милен Цветков в Нова телевизия. Реши, че ме закопава с остроумие, надсмивайки се над моите тези с иронично подмятане, че Путин е виновен за всичко в България. Поради което се наложи да обясня на зрителите кой всъщност го казва: един прононсиран публичен ласкател на Георги Първанов от времето, когато беше президент и в рамките на проектчето му АБВ, което тепърва щяло да се развива ( каза Инджов, след като му предложих да обясни лъжливата си прогноза за това, че АБВ щели „задължително” да имат евродепутат).

Сега нека и аз да се помайтапя малко с един все по-отчетливо видим факт: световните медии не на шега ме преписват. Майтап, бе!

Това, което предупреждавам, включително в книгата „Течна дружба” ( чиято втора част трябва да излезе от печат на 12 юни и се надявам на 16-ти да мога да представя пред Монумента на окупационната червена армия в София, както направих с първата част през 2011 г.) „изплува на повърхността”, се казва в публикация на „Уолстрийт джърнъл”. Така е, изплува. Течната дружба изби като гейзер на повърхността, защото не може да остане подмолен факт безкрайно. Прекалено е пълноводна, за да мине за безобидно южно поточе.

 

След коментарите на „Ройтерс” и „АФП” в тази посока; след публикациите в германските медии, във френския печат, в британските „Икономист” и „Файненшъл таймс”, въпросът вече се обсъжда и в тежката артилерия на американската преса. Уж американците били дърпали конците на Европа ( според Путин и путинофилите тук), но малко позакъсняха с прозрението. Дано не е фатално ( и за нас и за тях, които започнаха да разбират значението на българската карта, разигравана от Москва, която използва България като свой диверсант в западните съюзи по начина, по който превзе Крим).

Честно казано, можех и да пропусна да препубликувам ( от сайта на в. „Дневник”) статията на американския делови вестник- с или без моя блог тя си тежи достатъчно в публичното пространство. Но съм впечатлен от избора на снимка: на нея се вижда съветският окупационен монумент като стърчащ съветски аргумент, пред който местен фанатик вее червено знаме със сърп и чук, гарнирано с плакат на Сталин. Ние си го знаем, но вече го вижда и целият демократичен свят, който досега се дърпаше гнусливо от темата за съветските метастази България.

Ето я и самата статия в Уолстрийт джърнъл”.

“В някои западни столици се увеличава загрижеността, че България, която десетилетия наред бе един от най-лоялните членове на Съветския блок, може отново да попадне под влиянието на Москва, независимо, че преди години бе приета в западните съюзи.

И най-малкото залитане на София на изток може да подкопае усилията на ЕС и САЩ да създадат обединен фронт срещу руския президент Владимир Путин, докато Русия опитва да наложи влиянието си в Украйна и други бивши съветски републики.”

Това пише Джо Паркинсън за “Уолстрийт джърнъл” под заглавие “Западните съюзници на България са разтревожени от залитането на изток”.

Авторът описва културната и политическа свързаност на България с Русия и цитира Явор Симеонов от Младежкото обединение в БСП да казва, че понеже “Русия винаги ще бъде близка до сърцата на българите”, а “България винаги е била между Русия и Европа, тя не бива да бъде поставяна  ситуация да избира и може да следва среден път”.

Но през последните три месеца действия на коалиционното правителство са разтревожили европейски дипломати в София и представители на ЕС в Брюксел, пише авторът.

Той посочва, че министерствата на външните работи и икономиката, както и руското посолство в София не са отговорили на исканията за интервю или разговор по темата, а от БСП, представена като “пряк наследник на комунистите, управлявали до падането на Берлинската стена”, непрекъснато обяснявали ,че са за европейско бъдеще и че Сергей Станишев е и лидер на ПЕС.

Джо Паркинсън обаче изрежда как правителството опитва да заобиколи регулациите на ЕС с проектозакон за “Южен поток”, как от българския парламент поздравяват Москва в момент, когато останалите бивши страни от Варшавския договор осъждат анексирането на Крим и как депутати от БСП са предложили през май решение България да не подкрепя нови санкции.

“Притеснени сме, защото тук виждаме разширяващо се руско влияние в много сектори. Опре ли до санкции, българите са потенциално слабо звено за Европа, което може да е проблем”, казва високопоставен европейски дипломат от София, пожелал анонимност.

Джо Паркинсън обяснява на читателите на “Уолстрийт джърнъл” още за голямата енергийна зависимост на България от Русия и за това, че докато в балтийските републики гледат на Москва като на окупатор, в България тя е възприемана като приятел. София участва във военни маневри с партньори от НАТО и в същото време не забравя, че едва преди няколко зими остана напълно отрязана от руски газ, припомня още Паркинсън.

“Всички са се вторачили в Украйна, но кризата притежава потенциал за т.нар. меко разпадане на ЕС. Много разнопосочни са интересите на поляците и балтийските републики от тези на България, която не иска промяна и смята европейската позиция спрямо Русия за ненужно враждебна”, казва Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии.

В статията се посочва, че не е изключено тази двойнствена позиция на властите в България да е била свързана с кампанията за евроизборите, но резултатът от този вот показва, че опитите да се демонстрира една по-меко отношение към Москва не е донесло нищо на социалистите.

“Въпреки това социолозите отбелязват, че руската пропаганда, разпространявана от руски телевизионни канали и промосковски вестници, е все по-ефективна сред българите”, пише още Паркинсън. “Докато ЕС се занимаваше с дълговата си криза, руското икономическо присъствие – особено в енергетиката и медиите, се разширява. Русия е вторият след Германия външнотърговски партньор, а българското външно министерство твърди, че едни по-тежки икономически санкции срещу Москва биха ударили около 2000 компании с близо 80 000 служители.”

Авторът цитира Боряна Димитрова от “Алфа рисърч”, според която “В момента България е разкъсвана между две реалности. ЕС не донесе благосъстоянието, на което мнозина се надяваха, а мнозина изпитват носталгия по съветското минало. Наричаха ни Троянският кон на Русия в ЕС заради миналото ни, но днес това може да се окаже вярно.”

Статията завършва с цитат от 38-годишната Магдалена Генова, ръководител във фирма за информационни технологии: “В България мнозина от нас искат да бъдат европейци, но всичко се обърка. Руското влияние винаги е било много голямо, но е било сенчесто. Сега вече е на повърхността.”

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: