Височинна политическа болест

Но нашият човек бърза. ТОЙ вече кара влака и останалите трябва да се съобразяват с него. С пълна пара се втурва към тъмния тунел на политическото си бъдеще, без да се съобразява с дългата опашка от вагони, които не са излезли още от завоя. И естествено дерайлира. Ето това е нещото, което винаги забравят. Че съзнанието им е като една повърхност, зад която дебне дълга опашка от колебания и слабости, от комплекси и предразсъдъци, за което те не си дават сметка. Неизменно вярват, че биха могли да вървят право напред, въпреки сериозните си недостатъци и често излизат от релсите, преди да са постигнали целта си, защото не вземат предвид „опашката”, която влачат.

Прочети цялата новина

Свързани новини: