В Юдея, край соленото море (Израел) (3): В Ейн Геди на плаж

Продължаваме обиколката край Мъртво море в Израел. Започнахме с едно дълго слизане към него, а после се разходихме наоколо. Днес отиваме на плаж и спа

Приятно четене:

 В Юдея, край соленото море (Израел)

трета част  -

В Ейн Геди на плаж

Мъртво море

 

            Пътуването ми наближава крайната си точка – кибуца,  базовия лагер „Ейн Геди“, отправна точка за всичките ми еднодневни пътешествия из забележителностите на долината на Мъртво море.

Но, що за аскетично определение дадох на най-натуралния хотел сред истинска ботаническа градина. Бунгалата са удобни и разпръснати на огромна поляна под зелените чадъри на гигантски боабаби, чиито слонски, светлосиви, гладки стъбла могат да бъдат обхванати от 5-6 човека. Градинките край алеите са изкусно подредени с различни субтропични вечнозелени растения. Това са дървета с въздушни корени и виещи се лиани; пищни цъфнали кактуси; разнообразни видове палми; поникнали директно от земята бодливи, нежнозелени, но дебели листа; непрецъфтяващи туфи от храсти, наред със ситни и напълно култивирани скромни цветенца. Сред целия този разнолик празник се кипрят терариуми с каменни статуи на козленца в естествена големина. Те са дали името на кибуца и местността.

„Ейн Геди” означава „изворът на козлето”

Всеки ъгъл е различен в невероятната си екзотика и тънко чувство за мярка и хармония. Напояването е много прецизно, както и в целия цъфтящ Израел – капково, до всяко растение и храст. От възторг неволно можеш да се загубиш из алеите, бродейки между дървените къщички, потънали в лабиринт от гигантски папрати, палми и лиани, засланящи слънцето. Като омагьосана се разхождах сред тази райска ботаническа градина и откривах нови и нови пикантни кътчета за свикналия да отпочива активно съвременник – боулинг, миниголф, футбол на малки врати, тенис корт, макси  шах с комични фигури и чаровен бъбрековиден басейн сред изрядно поддържана зелена поляна,кафе бар и натурални палми вместо чадъри.

Толкова хубост и буйна зеленина, на фона на съвършено обезлесените остри чукари наоколо, не очаквах да видя. Да не повярваш, че този оазис е в центъра на Юдейската пустиня. Но затова обърнеш ли поглед встрани, оставаш поразен от безметежния покой и величие на природата.

Всъщност библейският Ейн Геди е споменаван няколко пъти в Стария Завет и по-точно в поетичния изблик „Песен на песните” на Соломон. А поезията на този мъдър цар и днес се смята за най-древната любовна лирика, дала образец за изтънченост и фина стилистика на всички древногръцки поети. Той сравнява прелестите на любимата си с екзотичната природа на това неземно кътче в солено  каменната пустиня край вечното море.

Ein Gedi, Израел

 

Целият

кибуц „Ейн Геди“

е един просторен резерват на умело аранжирани и поддържани пустинни и тропически растения, събрани от цял свят, отглеждани тук в естествената им среда. Всеки любител  ботаник може да открие и растения, споменати в Библията, като например „мира” и „ладан”, които били изнамерени и впоследствие аклиматизирани. А кактусовият разсадник с над хиляда вида кактуси е в основата на десетките бодливи острови в този кибуц  градина. Тя е широко специализирана в този бизнес и сега успешно търгува с посадъчен материал по цял свят.

Впечатляващо е разнообразието на свободно летящи птици: цветнопери, райски, гласовити и с поразителен инстинкт – не летят извън територията на резервата, понеже знаят, че навън, в пустинята, храна и човешка грижа няма. Но усещането за живот сред девствената природа няма да е пълно, ако тук и там не се появяват неочаквано грациозни антилопи с изящно извити рога. Та нали тук е „изворът на козлето” – Ейн Геди  и те са на своя територия!

 

(((((((((())))))))))

 

Намирам се на планинско, наклонено към морето плато, край което извират два сладководни ручея – Давид и Аругот. Най-древното човешко поселение тук се отнася към периода на халколита. Запазени са следи от езически храм с кръгъл подиум  капище в средата. Явно, че виторогият козел е бил обожествено животно, съдейки по намерените култови статуетки. От по-късна епоха датират следите на три крепости, отнасящи се към времето на юдейските царе, с остатъци от ферми и водни системи.

Историята на тази малка „страна Ейн Геди”,

както се рекламира в туристическите справочници, е смесица от истина, интерпретации и безкрайна творческа фантазия. Накратко тя изглежда така:

До 1956 година тук било малко бедуинско село в солените планини, обърнато към морето и изолирано от външния свят с часове изморителен преход по прашна тясна пътечка. Не растяло и не цъфтяло нищо, освен няколко растения, способни да преживеят в четиридесетградусовата жега, върху солена почва, при годишни валежи максимум 50 мм на година. Първите пионери – членове на комунистическия кибуц, пристигнали тук по призива на правителството за усвояване на пустинята. Те били възпитаници на младежкото работническо движение – част от военизираното подразделение НАХАЛЬ (пионерска боева младеж на Израел). За 30-40 години от каменисто, самотно и безлично плато, Ейн Геди се превръща в райска градина с над 900 вида растения, събрани от цял свят. От 1994 година е в международната организация на ботаническите градини, като е единствената в света градина, намираща се в населено място. Вероятно затова и хората,  всичките 600 жители живеят открито и естествено, готови всеки момент да покажат домовете си и градинките си без огради – част от общата композиция; да разкажат на всички чужденци туристи, често любопитно бродейки из алеите улици и надничащи даже и в задните им дворове, що е то кибуц и как се живее в него – открито, задружно и много трудолюбиво, с любов към екзотиката и природата. 75% от доходите на кибуца са от туризъм, а определението, че сме в „страната Ейн Геди”  (EinGedyCountry), ни съпътства навсякъде.

 

((((((((())))))))))

 

И наистина, струва си човек да пропътува безкрайните километри, за да се потопи и потъне накрая в

Ейн Геди – СПА

Това са серните топли минерални извори на брега на морето. Не случайно преди стотици години в тези божествени води са се лекували Соломон, юдейските царе, Ирод, Клеопатра и римските патриции. Днес те са впримчени в лускозен комплекс с различни по вид и предназначение малки и големи басейни, кални бани, лечебни душове и джакузи, комбинирани с масаж, медицински и козметични процедури. Дебитът на водата от изворите не е голям, но обслужването, рекламите и търговският бизнес са на ниво. Половин ден е малко, за да се обиколят всички места в комплекса и опитат всички удоволствия и то без никакво заплащане – та нали сме със статут на гости на кибуца.

И така – влизаме! Даже и да не е болен от псориазис, артрит, ревматизъм или различни други кожни и ставни заболявания, жадният да види и изпита уникалните бани човек  получава още на рецепцията хавлия и ключ за шкафчето с дрехи. Първо удоволствие може да се получи в разделните басейни за жени и мъже, а при желание после и в общите, но вече с бански костюм. Това са всеизвастните серни басеини, които се пълнят от богатите термоминерални извори в подножието на планината. Никъде другаде не се среща такова високо съдържание на хлор, сероводород, въглерод, натрий, магнезий, калций… Естествената температура е 38-40 градуса по Целзий и тя се поддържа в лечебните басейни чрез непрекъснато попълване директно от извора. Несравнимо е удоволствието да бъдеш потопен и отпуснат на повърхността без опасност от потъване. Вкусът на водата е горчиво-солен, а  самата тя мека, гъста и топла съвсем като твоето тяло, но всички сребърни бижута по теб са тотално потъмнели. Добре, че на рецепцията има разтвор за почистване!

След това леко изморително удоволствие идва заслужената почивка в залата за отдих върху мек шезлонг. А после, жадни за изпитване на всичко в максимална степен, хукваме напред към новите неизследвани територии на комплекса. Подминаваме със съжаление външния голям басейн с прясна вода, покрит през зимата с мрежа; солариума – „евиния” и „адамовия” плаж; отделението за лечебен и козметичен масаж. Вместо да вървим пеша, догонваме електрическите вагончета на мотокара, гримиран като старинно влакче с гордото название „екологичен влак”.

Отправяме се към най-калното и черно място наоколо. Това е калолечебницата под открито небе. Всички сме по бански костюми, понеже сега, в края на декември, температурата е юнска, а и нали умираме от желание да заприличаме на манекените от рекламите за Мъртво море. Усилието за това е минимално – протягаш ръка в контейнера с катранено черната мазна и гъста кал и с демонична гримаса гнусливо и бавно започваш да се омазваш от главата до петите. Самовнушаваш си, че ти е ужасно приятно и усърдно следиш да не остане бял квадратен сантиметър по кожата ти. Даже с удоволствие помагаш на някой друг неизвестен черньо, който не достига гърба си, за да заприлича на негър по рождение. Отначало е малко студено, но после удоволствието е невероятно. Оглеждаш се в огромните огледала и търсиш родните си черти, но едва се познаваш, и като попаднал в залата на смеха, се киприш с приповдигнато настроение. Толкова си горд от това, което си сторил с любимото си тяло, че изведнъж пожелаваш да бъдеш увековечен. Няма по-снимано „смехуранско” място от черните кални бани – непрекъснато някой позира. Без колебание втриваш кал даже и в косата си, понеже е казано, че тя усилва кръвообръщението и укрепва корените. И докато чакаш калта да засъхне по теб и да получиш очаквания козметичен ефект – мека и гладка кожа, четеш информацията, че върху теб е изсипан рогът на изобилието по отношение на основните минерали: калций, магнезий, калий и натрий, а също така и микроелементите: цинк, желязо, сулфиди и сяра. Припомняш си Менделеевата таблица и узнаваш, че концентрацията на соли в калта по теб е една от най-високите в света. А после идва ред да се възгордееш, че периферното ти кръвообръщение е ускорено и отровите от организма ти са преобразувани позитивно.

И така, със самочувствие на чисто нов човек, новоизлюпен негър, със суха и слонска черно сивкава кожа, с леко съжаление, че екзотиката пътува неизбежно към своя край, се отправяш към душовете за измиване. А там – директно стъпваш в гейзер джакузи. От всички страни започват да те удрят горчиво – солени топли струи (това е водата от лечебните басейни по пътя си към морето). За броени минути от негатив се превръщаш отново в бял, бодър, щастлив човек. Изглежда наистина всички отрови и черни мисли от теб са окончателно пропъдени. Доизкъпваш се в близкия топло-солен басейн, а после, при желание, и на сладководните душове. И отново се мяташ на влакчето, защото последната му спирка след 200 метра, е най-уникалното, ниско и топло море в света –

Мъртво море

 

Външният вид на това солено езеро въобще не съответства на впечатлението, което създава популярното му име. Съдейки единствено по названието, непросветеният пътешественик вероятно очаква да види мрачно, самотно и тъжно езеро с голи брегове. Вместо това пред мен се простря една мила, усмихната, пълна със слънце и нежен бриз купа солена вода. Тази мокра, къдрава равнина се гънеше като разтопено сребро и с дребните си вълнички мамеше и привличаше със силата на магнит. Беше едно особено чувство на сливане с вечността.

Всъщност

тук никога не е имало риби, миди, водорасли или каквато и да е форма на живот

Невъзможно е, от биологична гледна точка, в тази мараня от тежка, горчива, солена вода да се появи клетка и зародиш. Плажът, макар и широк, е лишен от пясък – остри побелели камъчета режат краката.

За щастие и друг път съм имала шанса да общувам отблизо с това море, затова сега беше ред да се възхитя на умението на домакините да поглезят гостите си. Елегантна, дълга, виеща се алея от гладки дъски, издигната като подиум на половин метър над сиво белите преспи сол, мами за разходка любопитния посетител. Чувството е много особено – попаднал си над вкаменена река по време на ледоход. Случвало ми се е да бъда край Нева в Санкт Петербург през април, но там беше могъщ трясъкът на чупещите се ледени блокове на събудилата се от пролетта река, с юрналите се към Финския залив и движещи се като живи ледени късове с накацали чайки. А тук – асоциацията е подобна, но отсъства всякакво движение. Попаднали сме в бедна на цветове картина с мъртва природа. Добре е, че ние сме достатъчно живи, за да не си помислим, че сме в нереалността.

Тази равнина на тъмно белите плоскости свършва до шосето, а оттатък веднага, като висока стена се издига Юдейската планина във всички нюанси на пясъчния цвят, също съвършено гола, с дълбоки отчетливи бръчки на хълмовете и доловете. Повечето сурови гънки са корита на реки, пресъхнали от векове. Всъщност и сега по тях понякога тече вода. Няколко пъти през зимата, при проливни дъждове в Ерусалим, само на 60 километра по въздушна линия и 900 метра разлика в надморската височина, водите се събират в мощни потоци и хукват към морето. По пътя си събарят канари, страховито отприщени, имитират потоп в пустинята, дивеят и прекъсват крайбрежното шосе. Понякога вземат и човешки жертви.

Но сега е друго. Текат последните дни на старата година, слънцето неумолимо пече в бистро синьото небе и няма надежда за сянка в тази изцъклена солена безбрежност…

Грациозната алея свършва с ниско стълбище край водата. Скривам си за спомен парче матово бяла плочка сол и събирам в шепа малки бели бисерни топчета. Това са миниатюрни сферички от кристализиралия солен дъх на морето. Ако не беше толкова топло, бих си помислила, че бялата глазура по острите камъчета на плажа, скалите и снежно белите солени стълбове наоколо са лед. Най-често камъчето е център на гранулката, а около него кристалите сол са образували плътна, остра, непрозрачна обвивка. Невъзможно е да вървиш бос даже по дъното – солта не заглажда, а напротив, изостря кристалите сол и ти се струва, че стъпваш на габърчета.

Ако трябва да пиша

наръчник за поведение в това море,

бих препоръчала човек да се впусне да плува още щом водата е над колене. Но и плуването не е такова, каквото ние си го знаем. Трябва да легнеш внимателно и бавно по гръб върху водата и така да си релаксираш. Да се потъне е абсолютно невъзможно – в многовековната история на това море удавени няма! Водата е толкова гъста и мазна, че, за да се придвижваш успешно, са достатъчни леки движения с ръце и крака, но задължително само по гръб. Ако попадне вода в очите, устата или носа, започва едно лютене, сълзене, гадене…. Мъчиш се да се изправиш на крака, но е много трудно да заставиш тялото си да прореже това гъсто олио и от хоризонтално положение да застанеш във вертикално. Човек, навлязъл в това рядко желе, има чувството, че е попаднал в сюрреалистична действителност или, че е статист във филм със забавени движения. Немислимо е да бързаш! Тази тежка, но прозрачно чиста гъстота се преодолява трудно. Трябва бавно и напористо да плуваш или да вървиш, макар че повечето хора така си лежат или стоят като посадени във водата. А в тази балнеолечебница под открито небе няма даже вълни – само лек, нежен бриз къдри спокойната повърхност с температура и на водата, и на въздуха 25 градуса в края на декември. След подобна баня излизаш от оковите на плътната вода и освободено, с лекота пориш въздуха, вървейки. Като след педикюр ходилата ти са изпилени – меки и нежни; всички ранички са зараснали бързо, а кожата ти е наситена със здравословна, мазна сол и е невъзможно да се подсушиш с хавлия. Изстъргваш се с плътна кърпа, но неизбежно отнасяш със себе си един тънък и характерен мирис на очарователно зловоние. Даже след сладководния душ солта остава по кожата. Изобщо всичко е по-различно от обикновеното море и вода!

 

(((((((((())))))))))

 

Накрая, ето ме и мен – влизам бавно в гъстата солена вода, отпускам се по гръб и тръгвам към шамандурата. Там неочаквано ме грабва приятна изненада с новогодишна асоциация. Пластмасовият оранжев балон е скован от „лед” – полупрозрачна сол, блестяща на слънцето, а ресничките на спомагателното въже – с бели, еднакви, наредени като броеница топченца сол. Изглежда съвсем като нежен бял гирлянд от новогодишна елха. Приказно натурално великолепие! Близо до брега бавно се поклаща сал с бидони прясна вода – в случай, че развълнуваният от красотата плувец направи нерегулирано движение и попадне вода там, където не трябва. Тук изненадата отново е декемврийска и само географската дължина е много южна. Дъските на сала, сладководните кранчета за вода, даже въжетата – всичко е обвито с възглавници скреж, но не бяла и пръхкава, готова да се събори сама, а твърда и остра, с режещи ръцете нежно бели солени сталактити и сталакмити.

Невероятно, нереално и пълно с контрасти усещане на брега на вечно  соленото море, с природа също некултивирана от времето – гола и законсервирана, страховита в безплодната си грозота, но затова пък чаровна по своему и преоткривана от всяка поетична душа по различен начин.

 

 

 

Очаквайте продължението

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: