Горби ни изгърби с демократичната гьостерица, “сделана” в СССР

Михаил Горбачов твърдо подкрепя присъединяването на Крим към Русия.

Това стана ясно от думите на последния президент на СССР, наричан “баща на перестройката” Михаил Горбачов в интервю за програмата „Вести в субботу” със Сергей Брилев, цитирано от ИТАР-ТАСС.

Горбачов заяви, че ако анексирането се е случило против волята на народа, то той би бил “един от тези, които биха били категорично против”. Но, изтъкна той, такова е “настроението на народа”.

През 1954 г., когато е бил на 23 г., той е бил “категорично срещу” прехвърлянето на Крим в състава на Украйна.

Горбачов коментира и политиката на Запада.

Според него само германците са останали последователни в политиката си, докато Съединените американски щати са започнали да разрушават споразуменията, залегнали в основата на изграждането на един нов свят.

Попитан дали вярва, че е бил измамен от западните си партньори относно плановете им за Източна Европа, “бащата” на перестройката отговори, че както има “справедлива политика”, така има и “измамна политика”.( Faktor.bg)

Има много начини да се коментира тази демонстрация на посредственост и деградация във възгледите на човека, който с опитите си да спаси остатъците от легитимност на съветския комунизъм отвори без да иска вратата за проветряването на затиснатата от ботуша н СССР Източна Европа и тя бързо напусна съветската мечешка прегръдка. За което Горбачов си остава най-мразеният от примитивната част от руското общество комунистически деец на 20-ти век.

 

Избирам обаче само лаконичната реплика срещу претенцията на Горбачов към запада и особено към САЩ за липса на последователност. Защото тъкмо той, бащата на изпусната от контрола на партията му демократизация на СССР и поробените от него народи, демонстрира грозна липса на последователност с изявлението си за Крим като обоснована анексия от страна на Русия по искане на „народа”.

 

По същата (анти)логика народът на СССР трябваше да го обеси като Мусолини на уличен стълб, защото в качеството си на диктатор ( в СССР никой никога не е избирал вождовете!) решаваше съдбата на огромната държава без никакви допитвания и други подобни демократични глезотии. Днешният руски народ му търси сметка за това, а той се подмазва с индулгенция за Путин и неговата кримска авантюра, която тепърва ще струва скъпо тъкмо на руския народ.

 

На стари години Горбачов си проси сега народната любов. Той не успя да се превърне в гражданин на света ( каквито, за щастиe има в Русия и тъкмо в техните среди се води неравната съпротива срещу адмирирания от Горбачов пълзящ, а вече и маршируващ путлеризъм).

Маргарет Тачър, която „откри” Горбачов, го препоръча като събеседник на Рейгън и го легитимира пред света като първия нормален съветски вожд, би се обърнала в гроба, ако можеше да чуе днешните националистически брътвежи на онзи „младеж”( на фона съветската геронтокрация), белязан с петното на челото, когото въведе в диалога със световните лидери за плавно и безкръвно завръщане на Русия сред цивилизованите държавни без това да й струва ново многмилионно братоубийствено клане.

 

За съжаление Горбачов не е прецедент. Ще оставя на руските специалисти по анализ на необятните простори на руската душа (която, според Бердяев „умом не понять”) да се произнесат с диагнозата. Само ще констатирам, че и Александър Солженицин, най-значимият руско-съветски писател- от гледна точка на политическия ефект на неговия „Архипелаг ГУЛАГ” за моралния разгром на болшевизма- в залеза на своя живот се изстреля до зенита на руския шовинизъм, включващ антисемитизма като негов задължителен елемент. Нещо повече, Солженицин, бито куче по мазета и концлагери от всякакви чекисти и кагебисти, възторжено залая в хора на почитателите на Путин, който му организира за благодарност подобаващо погребение с държавни почести..

 

Горбачов се опозорява като мужик, който не може да надскочи рамките на своята болшевишка младост. Той така и не успя да се издигне до нивото на руските интелектуалци, които имат храбростта да освети най-мрачните тонове от картината на руското традиционно мракобесие, приучено да тълкува света в черно-бели тонове със запазено място за белия цвят за собствения руски свят.

 

А за България най-тъжната констатация днес е, че се намираме тук, на дъното на Европа, защото демокрацията ни беше дар от човек, като „Горби”. Той трайно ни изгърби с бухалката на своята пета колона, на която повери командните лостове за преустройване на България по начин, който я устройва.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: