Исфахан, Иран (1): Храмът на Заратустра и Танцуващите минарета

От днес започваме една поредрица за иранския град Исфахан. Започваме с храма на Заратустра и танцуващите минарета, а наш водач ще бъде Цветан. 

Приятно четене:

 

 

Исфахан, Иран

част първа

 Храмът на Заратустра и Танцуващите минарета

 

 

От картината на Н.Рьорих древният ирански пророк Zarathustra или Зороастър магически ни зове: ,,Отиди до където можеш да виждаш и когато стигнеш там, ще можеш да виждаш по-далеч.”

Благодарим на Бога, че имахме възможност да видим

най-красивия град в Иран – Исфахан,

столица на провинция Парс или Персия.

 

 

Прохладна майска вечер, пред нас в далечината величествено се издига гола скална грамада подобна на пловдивското тепе. Там на върха се намира свещеният

храм на огъня Atashgah,

 незагаснал до завладяването на Исфахан през 642 г. от арабите. Днес около 1% от населението на Иран все още изповядва древната религия на огнепоклонниците (парсите), проповядвана от Зороастър.

 

Съгласно легендата, Зороастър (زرتشت‎ на фарси) е бил единственото бебе на света, което при раждането си не е заплакало, а се е засмяло. Такова е и неговото учение –жизнерадостно и пълно с любов към околния свят. Мъдрецът страстно призовавал към доброта и справедливост. Неговите последователи трябва да се ръководят от принципа: благи мисли – благи слова – благи дела. Любопитно за нас е, че той се е родил в Балх, в древна Балхара (България?!), днешен Афганистан.

Atashgah, Исфахан, Иран

За улеснение на нашите благи намерения в западната част на Исфахан се намират два интересни обекта, до които най-евтино се стига с градския автобус. И двата са на един и същи път и следователно най-добре е да започнем от този, който се намира най-далече – на 9 км от центъра –

Храмът на Зороастър (Атешкаде йе Есфахан)

Автобусът изглежда разделен на две части: отпред са мъжете, а отзад са жените. Домакинът ни вади електронен билет и маркира на автомата билети за трима ни. Сядаме отпред, жената до прозореца и аз плътно до нея. Зер да не скандализираме морала в Иран!

Спирката пред хълма. Входът за храма е безплатен. Все пак имам доверие на домакина и ги оставям заедно с жена ми долу на сянка до езерцето. Хълмът се издига на 210 м над околната равнина.Тръгвам нагоре придружен от опитен планинар от Швейцария.

Сред тези руини жреците са съхранявали свещения огън. Изкачването ни до там не е лесно, тъй като се налага да се катерим по чукарите, понеже няма пътеки.

 

На върха се издига цилиндрична кула, която някога е била 20 метра висока. Тя е наричана от местните Burj – i Kurban или ,,Кула на Курбана (Жертвоприношението)”.

 

Заради обиколните прозоречни отвори се предполага, че това е била военна сигнална кула. В нея се е палил огън, сигнализиращ като фар за приближаването на врага.

Може да предположим, че след завладяването на тракийските земи по Черноморското ни крайбрежие от персийците, водени от сатрапа Мегабаз на Дарий I, те са издигнали храм на свещения огън на Мадарското плато и са издялали прочутия Конник. Вероятно по-късно той е бил доработен по времето на хан Тервел, а езическият храм е разрушен от християните.

След като накрая стигнах до върха и си поех въздух, можах да се насладя на прекрасната панорама. В краката ми долу се разпростира Есфахан, реката Заяндех проблясва и се вие като змия, а зъберите на планината Загрос заграждат хоризонта.

Арабите, водени от халифа Омар в свещен джихад превземат Персия през 651г., като налагат със сила исляма.Тогава в града е имало много храмове на огъня. Арабите са ги разрушили всичките освен този на хълма. Защо той единствен е оцелял? Може би заради стръмното и трудно изкачване на храмовия хълм под палещото слънце. Предполагам, че арабите също са били така изтощени, че не са им останали сили да съборят напълно храма

Наздраве от стария ,,огнепоклонник”! Спомням си, че като пионер стоях горд на стража до вечния огън

 

 Вечният огън продължава да гори в снега пред Мавзолея на падналите руски воини за освобождението на Плевен.

 

Горещо пладне е. И без свещения огън камъните вече са нагрети и излъчват топлина. Затова тръгваме бавно и внимателно надолу.

Опитваме се да се слизаме срещу стрелките на маркировката. Последна глътка вода и…

Зачервен като рак и вир вода, слава Богу вече съм долу.

В маранята недалече от храма стърчат древни кръгли кули. Това са специални гълъбарници.

Вътре във всяка отделна килийка са настанени двойка гълъби. Външният корниз е така извит, че да не могат да изпълзят змиите. В гигантския кошер гукат до 14 000 гълъби, които имат само едно задължение срещу безплатното жито – да произвеждат еко тор за околните бостани, където се отглеждат ароматните и захарни пъпеши и дини.

 

 

А това е действаща

еврейска синагога

Исфахан е основан от евреи, избягали след превземането на Йерусалим от римляните през 70 г след Христа.

 

 

През 1051г. арабите са прогонени от селджукските тюрки. Повечето от тях са от мистичната секта суфи, която почита своите светии като строи текета или мавзолеи като на горната архивна снимка.

Връщайки се от храма на огъня към града след 2 км спираме пред зеления жив плет от храсти, ограждащ градинката с

мавзолея на Абу Абдула

 

Под арката е гробницата на дервиша Абу Абдула.

 

Под шарената сянка са задрямали ирански туристи в колата си в очакване на шоуто.

 Това са

,,Танцуващите минарета” (Minar Jomban – Shaking minarets)

Входът също е безплатен, а опашката е за дервишки сладолед.

 

В очакване на представлението младата и красива публика се разхлажда с млечен сладолед.

 

На всеки половин час един як дервиш се качва в дясното минаре и започва да го разклаща силно увиснал като гимнастик (или орангутан за хейтърите на гредите отвътре. Лявото минаре също започва да се клати в синхрон с дясното. За да може всички да видят танца на минаретата вътре в тях има камбанки, които започват да бият по време на танца. Децата се радват, когато зазвънят камбанките като че ли идва Дядо Коледа с шейната! Jingle Bells!!! Така от ХIV век тези кирпичени минарета се клатят всеки ден без да паднат.

 

 

 

Обяд е! От близката фурна се носи сладката миризма на прясно изпечен хляб.

Замесените питки се полагат върху специални релефни скари.

 

Внимание, вратата на пещта се отваря!

След малко най-вкусната и най-голяма пърленка е за нас.

Слава Богу!

 

Цветан Димитров, Освобождението на България, 2014

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът  

Други разкази свързани със Иран – на картата:

Иран

Прочети цялата новина

Свързани новини: