Украйна на мотор, 2013 (12): През Румъния към дома

Днес завършваме обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до Одеса, посетихме Катакомбите на Одеса,  разгледахме центъра на Одеса,  отидохме до Музея за восъчните фигури в Одеса, а така също и на руска баня,  стигнахме до Любимовка на Крим, и Балаклава и  Ялта, тръгнахме в посока Бахчисарай, разгледахме  крепостта Чифут кале, а за последно стигнахме в село Затока южно от Одеса. Днес от Украйна ще поемем пътя през Румъния към Силистра и София.

 

Приятно четене:

Украйна на мотор

част дванайсета

През Румъния към дома

 

 

Ден 7 14.06.2013 г. 455 км

Станахме към 7:00 ч., стегнахме багажа, зададохме на GPS-а Силистра и се придвижихме до центъра на селото да закусим. 

Хапнахме на бързо и тръгнахме. Първоначално пътят беше приличен, но в един момент стана смъртоносен: дупка до дука, във дупката дупка и около нея дупка – хаха, сега видях това, за което бях чел и как са си направили

успореден път – черен,

който в случая не беше оферта защото имаше огромна локва и закъсали коли в нея.

И тирове закъсали имаше:

Оказа се , че е само 10-ина километра е така и криво-ляво се придвижихме,  като на места се изправях на степенките. Моторът хлътва целия отпред и излизам с леко газ, все едно слизаш от висок бордюр и веднага се качваш на друг такъв  :)  Но се минава с мотор – с кола не знам, не ми се мисли

 След това се включихме на Е87, където беше добре познато от на идване. Този път

бяхме решили да минем през Измаил и Рени за разнообразие

На един разклон бяха спряли Наско едни полицаи, след което ни спряха и нас със Шидера. Един нахъсан младок почна да се прави на отворен, как сме пресекли някаква линия и не-знам-си-колко глоба. Вкара ни в една будка, където имаше офицери, които надушиха ко става и се изнесоха като бити педераси  Сложи тоя документите на масата – „ко ще правим“. Оттам се сетихме, че Димата ни беше казал, ако се правят на интересни, повече от 10 евро да не даваме и Шидера му хвърли 10 Евро. Оня още иска, ние му обясняваме, че нямаме повече гривни, щото излизаме от държавата – оня „дайте левове“ и Шидера му хвърли още 2 лв  и оня ни върна документите  

После си разделихме на 3 глобата и всичко е на ред:)  Продължихме по пътя и в едно село спряхме за кафе където имаше следния надпис:

Да, но музеят не работеше  Щракнахме някоя друга снимка и потеглихме.

Имаше някакво шествие което не ми беше ясно за какво е:

И статуя на машинитем дето нещо пръскат в житата – пак не знам какво, но ги има доста такива на всякъде:

Златен паметник:

Спряхме на един лиман да се фотнем.

И продължихме към Рени.

Рени, Одеска, Украйна

На места беше доста добре пътя на други не чак толкова, но реално

пътят Измаил – Рени

е почти из цяло нов асфалт като на места още го правеха но предполагам до месец ще е нов асфалт на всякъде.

На

границата Украйна – Молдова

В участъка от 2,4 км между двете граници украинската и

румънската

Стандартните процедури нищо особено освен, че някакви Молдовци се ръгаха да се пререждат на спуснатата бариера и една рускиня се ядоса слезе от колата и запречи пътя докато не мине нейната кола :)  След като влезнахме в

Румъния

разбрах що е то мизерията на Евросъюза – веднага цигани на хоризонта, някакви състезатели се опитват да те блъснат. Изчезна рязко културата и дисциплината у хората. В Украйна не видях нито един циганин, колко и да е странно.

Спряхме в Галац

да хапнем и веднага някакъв крякащ мангал се залепи за нас и ръкомаха нещо – вика, смрад ужасна. 

Потеглихме за Силистра.

Стигнахме до бака само, че го нямаше и се наложи да го почакаме бая. Вместо да се разминават, двата вървяха заедно – иначе 6 лв струваше, та не може да се оплакваме.

Точно се натоварихме и като рукна един дъжд не можем да сварим да сложим дъждобраните. Минахме в

Силистра

доста лесно на границата и отидохме да видим Адриан в работилницата и да изчакаме да спре дъжда. След като спря, се пренесохме на гости у Тихомир, където преспахме и похапнахме доволно, за което – големи благодарности на домакините. Наско даже се опитваше да счупи на малкия мотора

А малкия се справяше доста добре

По бърборихме до късно разменихме снимките от апаратите и легнахме.

Ден 8 15.06.2013 г. 435 км

Станахме сутринта отидохме на кафе с Адриан и Анета закусихме и хванахме пътя кой от къде е. Аз – за София, Шидера и Наско за Варна. По пътя се наложи само веднъж около Силистра да слагам дъждобран, иначе след това не ме валя. Заредих на Русе, след което спрях чак преди Златна панега, да хапна в едно заведение до реката много приятно. Прибрах се ранния следобед в София  за около 5 часа.

Аз лично навъртях за тези 8 дни 3 525 км. Искам да изкажа огромни благодарности на компанията и на хората които ни спомагаха по пътя. Шидера, Наско, Димата и Аня, Тихомир, Адриан радвам се, че се познаваме и ще се радвам да се виждаме по често. 
До нови срещи приятели !!!

Ето и клипче от цялото пътуване:

Всички снимки можете да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Ukraine/

Видео клиповете в FullHD формат са тук:

http://www.tonyco.net/video/index.php?dir=Ukraine/

И няколко 3D снимки можете да намерите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/3D/Ukraine_09_06_2013/

Инструкции за гледане на 3D снимки тук:

http://www.tonyco.net/pictures/3D/

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

 

Украйна

Прочети цялата новина

Свързани новини: