Во(л)т на доверие

В предпоставено от мандатоносителя БСП последния ден от живота си това правителство реши да покаже физиономията си като за последно. За целта изпрати на парламентарната амбразура тайното си оръжие Петър Чобанов.

 

Кой е той ли ? Извинете за подценяването, но съм сигурен, че мнозина неизкушени в политиката читатели като нищо са пропуснали да го забележат. За колебаещите се давам жокер: министър е. На какво ли? На финансите. Аааа, да бе, вярно…

 

Същият направи възможното да приспи със счетоводителското си очарование пленарната зала тъкмо в момента, когато тя се оживи от неочакваната поява на самия премиер Орешарски и депутатите от ГЕРБ предизвикаха чувство за хумор на др. Миков, определил от висотата на председателското си място техните викове „оставка” като проява на „забавление” , характерно за това 42-ро (полумъртво- бел. авт.) Народно събрание.

 

Този кабинет беше заченат в грях като недоносено дете на няколко майки, които се напънаха да го родят напук на избирателите. С прохождането си направи беля в гащите на спотаените зад него бащи, която по обем и воня надхвърли многократно потенциала на крехкото му телце да изхвърля нечистотии в количества, които буквално го заринаха.

 

Гнусливата Европа демонстративно отказа да си играе с отрочето, вмирисано на руски партенки. За цяла година нито една западноевропейска столица не покани на официално посещение лицето на тази наакана българска управленска действителност и тя си отива сега по съответния наакан начин- с вот на недоверие, който е точно толкова излишен ден преди ритуалната смърт на кабинета, колкото вкупом непотребни бяха участниците във водевила с т.н. „експертно правителство”.

 

Шаването, което ни демонстрират на принципа на жабата на лабораторната маса, реагираща на нисковолтов ток, е безславен край на едно нахално начало, предизвикало най-дългите протести (поне) в българската демократична история, на които от правителственото блато дебелокожо предпочитаха да не отговарят.

 

Мълчат и крякащите проправителствени контри, които бяха шепа народ, но имаха претенцията да говорят от името на мълчаливо несъгласния с протестите български народ.

 

На цялото нямане в България си имаме едно нещо в големи количества: разполагаме с несметни залежи от нахалство на т.н. политически елит, който има претенцията да води на нацията по разписаните от него правила, без обаче да ги прилага към себе си.

 

В коя друга сфера на живота самият живот би търпял абсурдът начело да бъдат откровени профани? Може ли този самоубийствен лукс да си позволи медицината, образованието, земеделието, строителството? Та нали ще ни паднат къщите върху главите, ако имахме за архитекти и арматурчици откровени халтурчици, каквито наблюдавахме цяла година на върха на държавната ни конструкция!

 

Изводът е, че политиката се оказа най-абсурдната далавера в държавата. Търпимостта към най-нетърпимите й представители трябва да се промени, ако не искаме да живеем в обстановка на постоянен блокаж- от чужбина ни съветват като приоритет да се борим с корупцията и неефективността на управлението, а ние тук гледаме навъсено на този факт. С какви очи? Да не би да не е вярно?

 

Съобразяването с правилата на съюзите, в които България членува, е последният спасителен пояс за самите нас. Така се измъкнахме от блатото на АЕЦ „Белене”, за да нагазим в подобния „Южен поток”. Сега изпълзяхме на брега му малко преди в него да ни удавят руските кюлчета, натъпкани в джобовете на нашите плувци по течението на личното обогатяване.

 

Сега отиваме на нов изпит за зрелост- матура, на която трябва да отстраним лакомите мутри от капитанското място на нашата европейска гемия, ако не искаме да я потопят нашите другари, действащи като корсари.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: