Управляваща партия, която бъде свалена от власт с предсрочни избори, не трябва да има право да участва в следващото управление.

Такова правило би внесло макар и мъничко хигиена в политическия живот. Но дебелоочието (илитъпигьозлука, както биха се изразили в ДПС) е достигнало такива висоти, че никой вече не си прави труда да се старае пред електората, уверен, че електоратът ще преглътне всяка глупост, която му се каже: „Ние се провалихме, затова ще си самоотнемем властта и пак ще управляваме!“. Но тъпигьозите не са виновни, щом електоратът е такъв. Напоследък електоратът не прави нищо друго, освен да се вайка, че положението вече е абсолютно, крайно и скандално нетърпимо. Но същевременно да продължава да го търпи. Следователно положението е търпимо. Корупцията е вредна, но между нас казано, не е лоша – помага ни лесно да си решаваме проблемите, дори когато не сме съвсем прави, а човек много рядко е съвсем прав. Сивата икономика е бич, но пък създава истински работни места. Ако спрем контрабандата, ще предизвикаме икономически и социални катаклизми в десетки погранични селища. Олигарсите не плащат данъци, но плащат заплати. Изобщо, положението е напълно търпимо и ние го търпим, колкото и някои от нас да крещят, че е абсолютно нетърпимо и повече няма да го търпят. Вижте и протестиращите – това острие на гражданското съзнание: и те търпяха никой да не им обръща внимание цяла година.

Наглостта и безогледното лъжене пораждат доверие.

Това са го разбрали не само в ДПС, не само в БСП, но и във всички останали организации, които се стремят към властта в държавата и ключовите позиции в администрацията и институциите. Затова сега вече всички трескаво мислят с каква наглост и с каква лъжа да надминат наглостта и лъжата на конкурентите си на идващите предсрочни избори, та да предизвикат по-голямо доверие у избирателите. Сигурно ще се намери някой да ме обвини: „Ти говориш като Бай Ганьо, за когото всички са маскари“. Е, какво да направя! Да кажа, че всички са 18-годишни балерини с дантелени роклички ли? Направих си труда и удоволствието да отделя две години от живота си, за да разгледам политиката съвсем отвътре, с всичките ѝ технологии, игри и амбиции. Бил съм на места и в ситуации, в които онези, които ще ме ругаят в коментарите под текста, надали някога ще попаднат. Уверявам ви, в политиката девственици с дантелени роклички няма. Предсрочните парламентарни избори няма да покажат нищо ново. Никаква нова перспектива няма да открият. БСП ще се снишат, както ги е учил др. Живков, докато образът им отново стане приемлив на фона на чудовищния образ на следващите управляващи. Както сега е приемлив образът на ГЕРБ на фона на образа на БСП. ДПС ще поддържат следващите управляващи по познатия начин, без изобщо да ги интересува как изглеждат на хората с идеологическите си плонжове, защото очевидно не изглеждат никак и хората не се скандализират от това ДПС да подкрепят последователно субекти, които иначе се правят, че са непримирими опоненти помежду си. Но щом пък хората преглъщат ДПС да се представя за либерална партия и същевременно за нея да гласуват избиратели, по-близки до феодализма отколкото до либерализма, то хората очевидно могат да преглътнат всичко.

След като БСП, ГЕРБ и ДПС разпределят новите си роли, в миманса ще останат някакви ентертайнъри, които ще се опитат донякъде да компенсират отсъствието на яркия и незабравим Яне Янев. Разбира се, самороден талант като Яне Янев трудно се засенчва и затова г-н Бареков ще трябва не само кебапчета да пече по бяла престилка, ами и чеверме да върти, като лично му акомпанира на гайда, докато търси общото между народната република и монархията. За жалост, в този миманс вероятно за пореден път ще попадне и „автентичната“ десница.

Очевидно предсрочните парламентарни избори няма да ни изненадат с нищо ново и следователно нищо по-различно от тях няма да произлезе.

Но пък ние не искаме да е така и се надяваме все някога от усилията ни да произлезе нещо различно. Следователно въпросът е какво да се предприеме. Най-лесно е да се протестира и да се искат оставки, да се пита #Кой? и да се вилнее из социалните мрежи. Но, за съжаление, нашите протести са твърде меки, твърде средиземноморски и карнавални. Те бързо се превръщат в сцена за изява на амбициозни неформали, които търсят да изразят неповторимата си идентичност. Те не са протестите на Украйна, че дори и на Арабската пролет. Сред протестерите има и по-люти, които говорят за революция и анархия. Но те само говорят. Тяхната сила е дотогава, докогато изглеждат извънсистемни. Поканят ли ги обаче два пъти по телевизията, веднага стават системни и публиката ги забравя. „Революционна ситуация“ по стандартите на ИСМАТ-а у нас няма. Революция без промяна в структурата и субектите на собствеността що за революция е? А такива промени в момента обществото не иска. Напротив, в момента обществото копнее за стабилност и дългосрочна предсказуемост. Така че всички неуморни революционери на този етап ще трябва да се ограничат в рамките на художествената самодейност. А ние ще трябва да търсим някакво друго решение.

Очевидно решението трябва да се търси в рамките на системата. Системата не е лоша. Тя може да има дефекти, може да има извращения дори, но като цяло системата е така наречената многопартийна парламентарна демокрация, която толкова много харесва на всички ни с изключение на няколко псевдонацисти и псевдоболшевики. Според мен решението вътре в системата не е сложно. Или ако е сложно, то сложността идва не от обективни трудности, а от субективно нежелание. Трябва да се намери политически субект, който да е достатъчно кадърен да вземе властта, без да се увърти в зависимости, и да е достатъчно сърцат да направи това, което трябва да се направи, за да потръгнат нещата. А то не е много. Трябва да се осигури честен и представителен избирателен процес чрез преструктуриране на избирателните райони, така че всеки мандат да тежи еднакъв брой гласове, и чрез въвеждане на задължително машинно гласуване. И преди някой да подскочи и да каже, че поддържам БСП – не, БСП застана на тази позиция онзи ден, а аз говоря за задължително гласуване от години. Всяка мярка, която увеличава избирателната активност, е добра. Пък и хората, като цивилизовани членове на обществото, приемат безропотно стотици други задължения, сред които задължителното гласуване е най-малкото. Тази мярка не е насочена към градските либерали с развети перчеми. Но ако някой от тях се чувства онеправдан, защото е решил да изразява себе си, като не гласува (твърде тъпо решение), то нека си помисли колко по-героичен би изглеждал, ако бойкотира нещо задължително. Априлското въстание не би било така драматично, ако Османската империя не беше задължителна по него време.

След като се въведат тези лесни промени в избирателния кодекс, идва ред на Конституцията. Разбира се, че трябва да има нова Конституция. Но не говорим за чудатостите на Стефан Софиянски, който иска чрез Конституцията да разписва правила за напускане на Европейския съюз. Такива правила със сигурност са разписани в Лисабонския договор и не са конституционен въпрос, защото иначе в Конституцията ще трябва да запишем и какво се случва с гражданин, който закъснее да си плати сметката за GSM-а. Новата Конституция трябва да промени главно две неща – съдебната система и формата на държавно управление. Прокуратурата да стане независима от съда и да се промени начина за избор на ВСС. Що се отнася до формата на държавно управление, има три възможности – монархия, президентска република и парламентарна република с двукамарен парламент – и една четвърта преходна възможност: първото плюс третото или второто плюс третото. Което и от трите да се случи, със сигурност ще е по-добре от сегашното състояние на парламентарна република с еднокамарен, тежко компрометиран парламент.

И ако промяната в изборния кодекс е едно добро оперативно решение, а промяната в Конституцията – добро тактическо решение, то остава да се вземе и едно трето, стратегическо решение – промяна на програмата в училищата. Със сигурност има специалисти по образователна реформа, които с часове могат да говорят за учебните програми и сигурно ще споменат неща, които е трябвало да се направят преди десетилетия, но още не са направени. Аз обаче държа само на два нови учебни предмета – история на социализма игражданско обучение. От сегашните ученици социализмът е отдалечен почти толкова, колкото от нас беше отдалечена Втората световна война. Следователно, както на нас не ни беше рано да изучаваме войната, така и на сегашните деца не им е рано да изучават годините на тоталитаризма, петилетките и дружбата със Съветския съюз, така жизнено необходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество. Младите българи трябва да познават света, от който идват техните родители, за да осмислят своя собствен свят. Тогава ще погледнат с други очи на ежедневието си и много процеси ще им станат ясни.

Гражданското обучение пък е това, което ще научи децата как е устроено обществото, какво да очакват от него и какво то очаква от тях. С какво се занимава правителството, с какво се занимава парламентът и какви са функциите на президента. Ще знаят какво се прави в министерствата, агенциите и другите административни институти. Ще познават местната власт и ще правят разлика между функциите на кмета и общинския съвет. Ще имат представа как се формира и за какво се харчи един бюджет, бил той държавен или общински. Ще знаят какво трябва да очакват от полицията, прокуратурата и съда, независимо от коя страна на закона се окажат. Най-накрая в подходяща възраст ще добият представа за националната доктрина и националния идеал (дано по-скоро се появят такива), както и за отношенията на народа си с другите народи по света.

Разбира се, аз бих добавил и още два предмета, но те се нуждаят от отделен разговор – история на изкуството и история на етиката. Както се казва, и горните два предмета да ги въведат в задоволително количество и качество – берекет версин! Така ще можем да разчитаме, че след едно поколение пред урните ще се изправят много по-информирани хора, които ще бъдат в състояние да вземат много по-полезни за себе си решения. Тогава и политическите субекти ще бъдат принудени да се стараят повече.

Със сигурност има още стотици промени, които може и трябва да се направят по пътя към „оправянето на положението“, но и тези са достатъчно добри като начало. Нека направим тях, за да видим бързо благотворната промяна в десетки други области на обществения живот. Нов изборен кодекс, нова Конституция и ново образование. Това, мисля, е едно доста добро начало. И, най-важното, нито е невъзможно, нито даже е трудно за постигане от която и да е власт. Но дали ще се намери достатъчно далновидна и морална власт? Един Господ знае. Но пък на нас ни остава възможността на предстоящите предсрочни избори да се оглеждаме за такива кандидати, които максимално да се приближават до тази представа. И когато циркът на поредните избори разпъне своя пъстър шатър, да се надяваме освен клоунада и шеметни премятания, в него да намерим и малко вълшебство.