В Юдея, край соленото море (Израел) (4): Кумран и свещените манускрипти

Продължаваме обиколката край Мъртво море в Израел. Започнахме с едно дълго слизане към него, разходихме се наоколо и даже ходихме на на плаж и спа. Днес ще научим нещо повече за Кумран и кумранските ръкописи.

Приятно четене:

 В Юдея, край соленото море (Израел)

четвърта част

Кумран и свещените манускрипти

Кумранските ръкописи

 

 

 

            Обичам историята и географията, обичам да пътешествам. Където и да отида, търся музей или археологически разкопки. А тук – околностите на Мъртво море са особено богати на находки и музейни колекции. Уви, обаче, не съм на мнение, че човечеството има навик да се поучава от предишните си грешки, даже и да знае добре миналото и произхода си. Впрочем известно е, че най-добрият учебник по история за този библейски регион на земята е самата Библия – Книгата на книгите. Разбира се, тя трябва да се чете и между  редовете – задълбочено и много подробно, да се отсее религиозното от фактологическото, да се работи с карта. Старият Завет не само разказва за минали събития, но и много точно указва мястото, времето, пълководеца, числеността на армиите даже и на противниците, загубите в жива сила, както и спечелените или загубени градове и области; уточнява имената на владетелите, периода и характера на управлението им, а също и строителите на издигнатите на всяка крачка крепости или култови храмове.

И докато началните моменти от Библията – сътворението на света, Адам и Ева, потопът и Ноевият ковчег се отнасят въобще за зараждането на човешкия род.  (нещо, което Дарвин опровергава, а ние сега живеейки в ХХІ век сме атакувани от различни космически теории), то следващите глави – за Авраам, потомък на Ной и баща на еврейския народ, стесняват темата и я насочват по-конкретно към тези земи тук и към този народ, които са обект на описание.

В Стария Завет не е трудна и кръстосаната проверка на достоверността на събитията даже и те да са с голяма давност. Често за едно и също пишат няколко летописци и бели полета на терена на разкопките почти липсват. Елиминирайки гледната точка на анонимните и силно религиозни автори,   обективният съвременник преоткрива времена, събития и хора, живели по тези многострадални земи преди хиляди години.

 

(((((((((())))))))))

 

Мисля си колко ли добре би било, ако за нашата стара Европа или за „новия континент” Америка някой се беше сетил да напише подобно изложение, пък било то и пълно с мистика и религия. Но – уви! А може би някога и някъде старателните археолози ще открият аналогично, компактно събрано описание на събитията около зараждането на човешкия живот в нашите земи. Засега оскъдните трохи от изотопните изследвания на дописмения период ни карат само да тънем в неми догадки и редки доказателства.

Не на тази база работят археолозите в Израел

Те четат внимателно Танах и после знаят къде и какво да търсят. Или обратното: ако случайно при строителство се открие находка, те лесно узнават какво е това и откога датира – просто сглобяват пъзела от писмени и веществени доказателства.

Но  нещата не са толкова елементарни. Особено, ако интелигентният любител историк е бил в  Храма на книгата в Националния музей в Ерусалим. Там, като най-голяма светиня, се пазят свитъците манускрипти, намерени в

Кумранските пещери

близо до Мъртво море през 1947 година. Сега те се считат за една от най-големите археологически сензации от средата на миналия ХХ век. Тези най-древни от намерените до сега текстове на Танах са изключително ценни документи за историята на юдаизма. Писани са преди повече от 2000 години и разкриват в нова светлина историята на тясната връзка между юдаизма и християнството.

(((((((((())))))))))

 

Точно тук, в

Кумран,

 

дойдох и аз, за да се потопя в една невероятно древна обстановка, имаща отношение не само към световната култура, но и към личността на моя духовен баща Иисус Христос и към първоизточниците на Неговото учение.

Кумран, Израел

 

По ирония на съдбата

ръкописите били намерени съвсем случайно

не от археолози, а от трима пастири – бедуини от племето Таамра. Историята е следната:

Те пасли козите си в тази безплодна, каменна пустиня, когато една от тях се загубила и те тръгнали да я търсят. Неочаквано се натъкнали на редица стръмни и труднодостъпни пещери, в които явно човешки крак не бил стъпвал от столетия. Имало много глинени амфори, старателно обезвъздушени и с кожени свитъци в тях. Пастирите не могли да ги разчетат и с надежда за печалба занесли седем от тях на пазаря във Витлеем. На този многолик азиатски пазар свитъците преминали през ръцете на много търговци, но никой не могъл да разпознае тяхната ценност. Когато фрагменти от тях видял Елизар Сукеник, професор по древна история от Еврейския университет в Ерусалим, той,  рискувайки живота си, се прехвърлил на арабска територия тук, в Кумран, и то в навечерието на Войната за независимост, за да купи три от свитъците. След щателно изследване на пергамента, Сукеник установил не само тяхната автентичност, но и фактът, че се отнасят към времето на Втория Храм, тоест те са с минимум хиляда години по-стари от най-древните известни дотогава еврейски ръкописи. Били написани на древен иврит, гръцки и арамейски езици. Съдържали: „Книгата на Исай”, „Химн на избавлението” и „Войната на синовете на Светлината против синовете на Тъмнината” – ръкопис, изписан върху меден лист. Четирите останали свитъци били вече собственост на мар Самуел – архиепископ на сирийския манастир в Ерусалим. Отначало той предполагал, че се касае за християнски документи, но даже като разбрал, че греши, не пожелал да ги продаде на професор Сукеник, надявайки се да получи за тях добра цена в САЩ. Цели пет години след това ръкописите още не били продадени. Накрая мар Самуел ги обявил за продажба на борсата в Уол Стрийт. И отново случайността изиграла своята решаваща роля. Синът на професор Сукеник – Игаел Ядин, също археолог, в този момент бил в Ню Йорк и без да подозира нещо, случайно прочел обявлението. С помощта на израелски официални лица и посредник той купил свитъците за 250 000 долара – огромна за времето си цена.

На 1 юли 1954 година ръкописите се върнали в Израел. Те съдържали: „Книгата на Хабакук”, „Уставът на кумранската община”, „Апокрифите на битието” и „Втората книга на Исай”. Така били събрани всички книги на Стария Завет с изключение на „Книгата на Есфир”. Впоследствие професор Сукеник, преоблечен в арабски дрехи, неведнъж прекосявал границата, за да търси нови ръкописи в Кумран.

Така щастливо за науката свършва този полукриминален сценарий за филм, пълен с низ от съдбоносни случайности – азиатски предразсъдъци, арабски инат, еврейска пресметливост, откривателски хъс и късмет за нас, хората от следващото поколение.

 

(((((((((())))))))))

 

Но кой и защо е написал тези манускрипти? Отговор на този въпрос бил даден едва след като обстоятелствена археологическа експедиция предприела подробни разкопки на терена на Кумран и околностите. И ето, в тези строги планини, ограничени от стръмните хълмове на Юдейската пустиня на запад и Мъртво море на изток, в месност с наистина апокалиптична красота, опалена от слънцето и лишена от всякаква растителност, било намерено манастирско селище, преживяло своя най-голям разцвет вероятно между 150-тата година преди новата ера и 68-ата година след новата ера. Племето, заселило се в това негостоприемно място, се състояло от така наречените есеи – членове на еврейска секта, забягнали тук от суетната столица, по-далеч от дворцовите интриги на Ерусалим, където управлявала династията на Хасмонеите.

Есеите се оформили като течение в юдаизма приблизително 200 години преди новата ера и живеели не само в Кумран, но и по цялата дължина на Мъртво море – в Ейн Фешхе и Ейн Геди. Те се наричали „синове на светлината” и живеели в святост и чистота, очаквайки идването на Месията. Възприемали буквално думите на пророк Исай да приготвят прав път за Господа и направят в степта стъпки за Бога. Те следвали Божието учение и обрядите свето кръщение, ритуално измиване, духовно прочистване, възприети после и от първите християни. Проповядвали живот в абсолютно въздържание. Монашеското братство на есеите представлявало най-чисто въплъщение на юдейския монотеизъм. Начело стоял така нареченият „учител по праведност”, който вероятно е и първообразът на Йоан Кръстител. Затова и за християнската теология кумранските ръкописи също се явяват изключително важна находка и източник на знания. Даже твърде основателно се предполага, че Иисус Христос се е възпитавал в тази секта и бил един от дейните и членове. Но докато основната доктрина на есеите била тяхната изключителност и очакване близкия край на света, Христос се обръщал към обикновените хора и възвестявал нов морал в нова епоха.

Есеите

избягвали суетата, живеели от простия земеделски труд и считали полезно и богоугодно всестранното въздържание – философия много близка до философията на християнството. Членовете на комуната проповядвали скромност, не се женили и не създавали семейства. Те даже спорили може ли да се занимават с физическа любов и да се раждат деца – спорове, които противоречат на каноните на юдаизма. Въпреки давания обет за безбрачие, от пълното въздържание ги удържала само мисълта, че в този случай сектата им бързо и неминуемо ще отмре. Освен ритуала те спазвали и духовна чистота – не участвали във войни и не се занимавали с търговия, понеже считали, че тя е източник на социално неравенство. Есеите не принасяли жертви на Бога, но ревностно спазвали съботния ден, даже с по-големи ограничения. Да се стане член на братството можело едва след  тригодишен изпитателен срок. През първата година бъдещите отшелници трябвало да спазват всички закони на сектата, но да живеят и се хранят отделно. През втората и третата година им се позволявало единствено да извършват ритуално измиване заедно с останалите. И едва след третата година, когато богомолецът давал клетва, че никога и на никого няма да издаде тайните на сектата, бивал приеман окончателно.

Животът им е описан от Плиний Филон и доста подробно от еврейския летописец Йосиф Флавий, който сам е живял сред тях три години  преди да отиде да се учи в Рим. Той описва нравствения им идеал във втора книга на „Юдейската война” така: „Чувствените наслаждения те избягват като грях и почитат като най-голяма добродетел умереността и потъпкването на страстите. Те презират богатството и е достойно за удивление общото притежание на имуществото, тъй като сред тях няма нито един, който, да е по-богат от другите… На свой ред те са много набожни…”(соб.пр.). Есеите живеели по свой календар, спазвайки общоприетите еврейски празници, но на съвършено други дати, като спазвали само правилата на писмената Тора. Въобще сектата водила доста затворен и аскетичен начин на живот, организиран в комуна.

Дневният режим започвал с ранно ставане преди първите слънчеви лъчи. Преди колективната закуска всички извършвали ритуално измиване. Хранили се на обща трапеза с най-проста храна, която приготвяли свещенослужителите и която имала сакрално значение. До трапезата не допускали странични лица. Накрая всички били благославяни и всеки се отправял да върши задълженията си. Надвечер, след края на работния ден, сектантите отново се събирали на общата трапеза – втора и последна за деня, преди която отново се извършвало ритуално измиване. При почистването на общата трапезария ползвали вода – нещо, което е доста несвойствено,  като се има предвид изключителната засушливост на района. Но древните жители на Кумран успешно се справили и с този проблем. Изобретената от тях система от водопроводи и цистерни им помагала да събират и съхраняват водата, която в дъждовно време се спущала от планината на потоци. След почистване и утаяване тя се отвеждала в седем големи цистерни, откъдето вече се отправяла към всички помещения на манастира.

 

(((((((((())))))))))

 

Едва след шестдневната война през 1967 година, когато територията на западния бряг на Мъртво море влиза в държавните граници на Израел, тук били проведени

сериозни и систематични разкопки –

и на територията на есейското селище, и в пещерите, където живеели част от сектантите и където били скрити знаменитите ръкописи.

Били изследвани още десет пещери и намерени общо девет основни текста на Танах и около осемстотин други с различно съдържание. Много от тях са посветени на бъдещото идване на Месията и борбата между силите на доброто и злото. Сред ръкописите има устав на сектата, където се уточняват задълженията на членовете на това манастирско общество, условията за приемане на нови хора, наказанията за нарушения, правилата за общо ползване и други подробности. В „Книгата на Хабакук” в иносказателен вид са събрани сведения за миналото на сектата и се съдържат пророчества за бъдещето и. Част от манускриптите са коментари към текстовете, химни, псалми, благодарствени молитви, официални документи и писма, адресирани до висшите служители на Храма в Ерусалим, лични архиви. Като материали са използвани кожа, папирус и само един свитък е гравиран на меден лист, за да се запази вечно. Той описва с най-големи подробности вътрешната уредба на Втория Храм и изброява богатствата и скъпоценностите, които го украсявали. А битовите и култови предмети от пещерата Наал–Хевер днес заемат цяла зала в Храма на Книгата в Ерусалим. Всичко било законсервирано в сравнително непокътнат вид ХІХ столетия във високите ветровити планини, единствено благодарение на сухия чист въздух и почти постоянната температура през цялата година.

Били разкопани рефекториум – обща трапезария; скипториум – зала, в която книжниците пишели свитъците; микве – басеин за ритуално измиване и древно гробище. Тук е намерен плотът, служил за обработка на кожите и приготвяне на пергаментовите свитъци. Намерено е и грънчарското колело, на което са се извайвали делвите за запазване на ръкописите. Добре личат ниските тухлени маси, на които преписвачите разполагали обработените животински кожи. Мастилото, смес от въглен и каучук, пазели в глинени или бронзови мастилници. Освен това на масите имало и малки съдчета с вода – всеки път, когато в преписвания текст се срещало името на бога YHWE(ЯХВЕ), преписвачът трябвало да измие в съда пръстите си.

След като работата над всеки един от свитъците била завършена, ги запечатвали, обвивали в кожа всеки поотделно и ги поставяли в глинени амфори. Но не във всички пещери намерените манускрипти били толкова старателно обработени и скрити. Този факт позволява да се предположи, че непредвидени обстоятелства принудили есеите спешно да напуснат Кумран. Това съвпада по време с Юдейската война, когато римските легиони подложили на огън и меч всички, изправили се на пътя им. Последните живи есеи избягали в крепостта Масада, където след продължителна съпротива загинали геройски. Това се случило през 68-та година след новата ера. След тях никой повече не дръзнал да живее в Кумран цели две хиляди години.

 

(((((((((()))))))))

 

Днес известна част от безценните находки е пропаднала или се намира в частни колекции.

В Израел консервацията и пазенето на тези уникални ръкописи е много специално.

В Ерусалим, на територията на националния музей, близо до входа, прави впечатление монументално здание с необичайна архитектура. Представлява изкуствен хълм с форма на глинена делва. Вътре е изложена самата експозиция. Отгоре – красива бяла полусфера, непрекъснато обливана с фонтани вода, изобразяваща капак на делва. Тук белият цвят е символ на „синовете на светлината” – есеите. До полусферата е изправена дълга черна, базалтова стена, въплъщаваща техния антипод – „синовете на тъмнината”. Така философски и недвусмислено, както в манускриптите, е представена вечната борба на противоположностите в живота – борба, без която няма прогрес. Конструкцията е съоръжена така, че в случай на опасност, капсулата с оригиналите да се спусне веднага в бетонна шахта, дълбока четиридесет метра. Никакви други ценности в Израел нямат толкова надеждна защита!

Намирането на кумранските ръкописи е една от големите сензации на ХХ век, предизвикала ожесточени спорове между теолози и религиозни лица. Тяхното най-важно значение не е само в потвърждаване автентичността на текстовете от Стария Завет, нещо в което са се съмнявали много учени до намирането на свитъците, но и в разбирането произхода на много християнски идеи и текстове, книгата „Апокалипсис” на Йоан Богослов и други. Удивително е също пророкуването на есеите за разрушаването на Втория Храм и Ерусалим, както и това, че техните манускрипти ще бъдат намерени след две хиляди години, когато отново възникне на тази земя еврейска държава.

 

(((((((((())))))))))

 

Скитах се безцелно из чукарите на рижите кумрански планини,

катерих се по прокараната тясна пътечка между скалите, на която всеки завой е отбелязан, а най-стръмните места са обезопасени даже с перила. И тук, вече горе, изгледът, открил се пред мен от височината на птичи поглед, мигновено ме порази. Иззад солените облаци неочаквано прогледна слънцето, винаги горещо през цялата година, и освети с неземна светлина Моавските планини отсреща и Йорданските хълмове. Планините станаха пурпурночервени, а когато по тях пробягваше сянката на облаците, те сякаш потрепваха. Прибавям към това бездънната пропаст, простряла се под краката ми, гигантската зеленикава чаша на морето и миниатюрните като играчки палми до елегантния басейн долу с големината на капка вода. С възторг погледнах света отвисоко, от самия край на хребета, разделящ Азия и Африка, и отново, за кой ли път, хилядолетната история на тази древна земя ме погълна.

Спуснах се обратно до знаменитите пещери, вдъхнах невидимия аромат на каменната пустиня, а после, на територията на археологическите разкопки, прилежно следвах картата. Кракът ми стъпи в ритуалната зала, в залата за ръкописи, в хранилището  библиотека. Надникнах в резервоарите за вода и в жилищните помещения. И все като че ли търсех нещо. Преследваше ме навсякъде странното и много ново за мен усещане, че някога вече съм била тук, живяла съм сред тези горди, диви планини, че всичко ми е познато и близко, че съм у дома си. Нещо ме омагьоса, нещо ме издигна над себе си и привлече интереса ми. Видях се огряна от нечия светла обич, видях в предългите си отрудени ръце юздите на собствения си живот. Дали не слънчасах от яркосиньото нежно небе, декемврийското огромно слънце, абсолютно чистия въздух и проблясващото сребърно море в далечината? Като мълния ми се яви сентенцията, че нищо в този живот не е случайно – всичко е на мястото си и така трябва да бъде. Бях много смутена от този проблясък. След четиричасово бродене си тръгнах тъжна и объркана от напрягане да си спомня нещо, което все ми убягваше. Имах чувството, че не си тръгвам изцяло.  Времето изтече изпод пръстите ми, но част от мен остана в Кумран. Посях сърцето си в тези планини и с това станах по-мъдра и богата…

Хубаво ми е да живея така – омагьосана!

 

 

Очаквайте продължението

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: