До Чудните мостове и Голям Беглик с Дачия Дъстър

Днес Оги ще ни качи на джипа и ще ни разведе из Родопите. Приятно четене:

До Чудните мостове и Голям Беглик

с Дачия Дъстър

Всичко започна около 1 април, почти на шега, на майтап, когато вече бях се регистрирал със снимката на моята кола с каяк на покрива, на един от популярните меандри на р. Арда в Родопите.

Запитах няколко мои приятели за подкрепа в гласуването, което изискваше да събера 20 гласа, за да бъда включен в жребия за наградите и „Седмица с Дачия“. Изборът на подходяща снимка беше важен, тъй като журито ме посочи като печеливш, именно поради факта, че моята кандидатура носеше духа на Дачия Дъстър. Тяхното писмо дойде на 7 април и гласеше накратко: „Вашата снимка впечатли целия екип на Dacia в България и журито обяви Вас за първия победител, като участник, който познава духа на марката Dacia и оценява възможностите на Dacia Duster. Затова смятаме, че точно Вие заслужавате да тествате Dacia Duster за една седмица.“

Договорихме се да взема колата седмица след моето пътешествие в Индонезия. На 13 май след работа

Седмицата с Dacia започна

Придвижвах се в града без затруднения, използвайки само предните задвижващи колела и включен режим ECO.

Радио системата разполага с USB вход, BLUETOOTH за връзка с телефон, RDS, стерео вход за плейър, а под волана има няколко бутона за контрол на системата. Неудобство е регулирането на силата на звука, което става с бутони, а интуитивното въртящо се копче служи за смяна на честотата на радио станциите. В дъждовните делнични вечери, късно вечер, когато трафикът намаляваше шофирането бе приятно, а системата за стабилност ESP осигуряваше сигурност и комфорт на пътя.

С наближаването на уикенда ентусиазмът нарастваше, прогнозите за времето се доближаваха до нуждите ни и всичко се нареди – събрахме екипаж и потеглихме – събота в 9 часа бяхме на

магистрала Тракия,

а гледките отвсякъде бяха разнообразни – различни облаци се преплитаха и допълваха на длъж и на шир. Магистралното каране се оказа повече от приятно, до Пловдив стигнахме неусетно, преминахме през Асеновград и се насочихме към

Бачково, където посетихме манастира

Хапнахме набързо и връщайки се към колата баба Иванка от с. Хвойна ни помоли да я качим до селото й.

В колата тя ни разказа за попът от тяхното село, който е на 107 г., но имал проблем с краката и вече не можел да ходи в църквата, но жена му на 106 г. се грижи за него в къщи. Баба Иванка ходи всяка седмица до манастира и разказите и компанията й бяха приатни за тези 30 км. В

с. Хвойна

купихме ягоди и череши и продължихме пътуването си. След няколко километра се отбихме от главния път, следвайки табелките за

Чудните мостове

Навигацията малко ни подвеждаше на места, тъй като крайната точка бе на друго място, но все пак стигнахме, след като се придвижихме по тясното шосе, преодолявайки завойчета и изкачване във височина.

Името на Чудните мостове наистина има съдържание, което отговаря на гледките – два чудни мраморни моста – големият е широк около 15 м. в по-широките части, дълъг почти 100 м., изграден от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м. от големия по течението на река Еркюприя – непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а само на арката – 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на реката изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км.

Обходихме района, който е около хижата, от която се носеше приятна миризма на боб чорба. Нямаше как – седнахме да я изпробваме, заедно с ПКС (пържени картофи със сирене) и люти чушки. Намеренията ни за ходене до Дяволският мост на р. Арда ще се реализира през лятото, тъй като сега нямаше как да стигнем по светло.

Чудните мостове, 4877, България

Допълнихме пътешествието с посещение на

с. Косово,

където похапнахме домашна баница със сирене и овче кисело мляко с боровинково сладко.

Надникнахме в костницата на селото.

Потеглихме към Града под тепетата

и около 18 ч. стигнахме до бирария Йегерхоф, където отпихме наливната мътна бира, местно производство.

Вечерта нощувахме в Пловдив, пихме по три бири в Апартамент 101 и зачакахме да дойде неделята. В барчето се засякохме с Ванчо Барабанчо и Гери Стоева. Зарибихме и тях за ходене на яз. Голям Беглик в неделя за гребане с каяк и истинският тест-драйв. Те пък ни поканиха да ядем череши от дървото за закуска.

Ето че и неделята дойде, времето ни зарадва с приятното слънце и отново красиви облаци. Отправихме се

по Пещерско шосе към Родопите

В далечината се формираха тъмно сиви облаци, които малко ни притесняваха. Преминахме Пещера, достигнахме Батак, хванахме разклона за

към Доспат

и облаците се отвориха – заваля силен дъжд примесен с град, а температурата падна до 6С. За късмет няколко километра преди язовира небето се отвори и слънцето отново проби. Преминахме през стената на

Голям Беглик,

спряхме на чешмата за да пием вода и си харесахме пресечен терен, за да пробваме 4х4 на Dacia Duster. Колата се справи брилянтно, комфорта беше на ниво, а емоциите на върха. Възможностите за включване и изключване на режима с двойно задвижване е голямо предимство.

Отбихме се вече към язовира по макадамовия път, в посока

м.Чатъма

Достигнахме терена на който обичайно къмпингуваме и пускаме лодките по вода. Веско и Станимира бяха там от предния ден. Направихме час-два гребане и се насочихме към стената по черния път. Преминахме през множество локви и теренът предразполагаше към приключение с Dacia Duster, на което всички се насладиха до момента в който трябваше да си тръгваме обратно. Закарахме част от групата в Пловдив и се отправихме към столицата.

Крайният резултат е 757 км. за „Седмица с Dacia“, в случая Duster, от които 101 км. градско каране при среден разход 7.7 л./100 км., както и 656 км. извънградско при среден разход 5.6 л/100 км. при ползване на 4х4 и над 200 км. магистрално каране с максимално разрешената скорост.

Като малък недостатък може да споделя, че индикацията за гориво при ниски нива на резервоара не е прецизна и се мени рязко. Също така бутоните за управление на задните прозорци на самите врати са в областта на обичайното място, на което попада лакътя и се натискат неволно.

Автор: Огнян Ковачев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Родопи– на картата:

Родопи

Прочети цялата новина

Свързани новини: