ЕСПЧ: видеозаписи и неприкосновеност на личния живот

Фотографиране, филмиране, записване.

Важни теми за медиите – важни и в светлината на проекта за нов Наказателен кодекс.

Съдът за правата на човека действа от години за създаване на стандарти в тази област. С променлив успех понякога, съдейки по сагата Von Hannover  и Print Zeitungsverlag.

Стана известно решението по делото De la Flor Cabrera v Spain (10764/09), което се отнася до видеозаписи и защитата на правото на лична неприкосновеност.

Гражданинът Кабрера е ударен от кола, докато се разхожда  с велосипед. След инцидента Кабрера завежда граждански иск за обезщетение срещу водача и твърди, че вследствие на инцидента има посттравматично стресово разстройство и страх от подобни дейности. По време на процеса застрахователната компания предоставя като доказателство видеозапис, който показва Кабрера да кара мотоциклет. Клиповете са записани без знанието на лицето от частни детективи, наети от застрахователя. Кабрера получава обезщетение, но по-малко от исканото и завежда граждански иск за вреди срещу застрахователното дружество за нарушение на правото му на личен живот. След като губи делото, се обръща към Съда в Страсбург, като твърди нарушение на чл.8 Конвенцията (право на неприкосновеност на личния живот).

Съдът напомня, че личен живот няма изчерпателно определение, но във всички случаи става дума за информация, която едно лице е разумно да очаква, че не може да бъде публикувана без негово съгласие. Публикуването на снимка и на видеозапис е намеса.[30]

Нещо повече, самото заснемане е намеса и лицето има право на контрол върху такива актове, тъй като в противен случай образът може да бъде използван в бъдеще. Това е изяснено в решението Reklos Davourlis v Greece: заснемането е самостоятелно нарушение. [31]

Държавата има задължение не само да се въздържа от намеса в личния живот на гражданите, но и активно да съдейства  за защита на правото им на личен живот по отношение на трети лица. Естеството на действията на държавата и изборът на мерки са в зоната на преценка на държавата. [32-34]

В конкретния случай намесата се състои в а)заснемане и б) предоставяне на видеозаписа на съда по гражданско дело. Съдът трябва да прецени дали при липса на публично разпространение решението на националния съд е в нарушение на чл.8.

Съдът взема предвид, че

1. Правото на личен живот не е неограничено право, то може да бъде ограничавано в защита на други конституционни права или интереси.

2. Лицето е било на обществено място. [37]

3. Заснемането е законно, от агенция с разрешение за такава дейност, вписана в съответен регистър.

4. Видеозаписи и доклади на частни детективи се допускат като доказателство в съдебен процес според испанския ГПК. [39]

5. Снимките са направени с цел и са използвани единствено като доказателство пред съда.[35]

6. Налице е оправдан обществен интерес от справедлив съдебен процес. Записаните изображения са били предназначени да представят пред съда доказателство, че Кабрера е способен и след инцидента да управлява моторни превозни средства, обратно на собствените му твърдения пред съда, и извън това не са обсъждани обстоятелства от частен характер. [40]

И с оглед зоната на национална преценка решението е, че  намесата в правото на неприкосновеност на личния живот не е несъразмерна с оглед на изискванията на член 8 от Конвенцията и не е налице нарушение на тази разпоредба от Конвенцията. [42]

Решението Cabrera  показва

•  как според ЕСПЧ се действа  при балансиране на   право на лична неприкосновеност и интереса от  справедливо правосъдие;

• при какви обстоятелства намесата е допустима – но   при  законно събиране на информация.  В български условия   при наличието на 339а НК ситуацията е различна. Други решения  на ЕСПЧ  съдържат повече ориентири, относими към нея.
  

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2014/06/17/privacy-3/

Свързани новини: