РИА “Новости” рие по старому с лъжи и невежество срещу историческите факти

Чудя се кое преобладава в текста, който следва по-долу: нахалството или невежеството?

Защото е неприлично да си толкова невеж, а да претендираш да си „голям” и да обвиняваш в неприлично поведение „малкия си брат”- толкова „малък”, че те е покръстил, още когато си бил дивак и ти е дал език, който и до днес ( по признание на руски езиковеди) има поне 50 на сто стари български думи. И толкова да ти е „брат”, че руски пропагандатори, близки до Путин, нагло го оприличават на „невярна невеста” .

И това се отнася само до заглавието!

В текста, писан уж с някаква смесица от разочарование и самосъжаление, а всъщност от високомерната позиция на простия човек със самочувствието на ментор от последна инстанция, гъмжи от лъжи спрямо елементарната историческа фактология.

България била воювала в двете световни войни срещу Русия?

Ето тук идва почудата дали нахалството или невежеството са повече в това твърдение. Защото по време на Първата световна война руски войски воюват в Добруджа срещу България ( и търпят пълен разгром в натрапената на България пълномащабна руско-българска война, за която 99 на сто от руснаците вероятно не са и чували)- не е като български войски да са нападнали Русия.

През Втората световна война не друг, а Сталин признава България за достатъчно приятелска, за да поддържа с нея пълни дипломатически отношения до самия 5 септември 1944-та, когато решава да ги скъса под предлог, че България само е скъсала дипломатическите отношения с Германия, а още не й е обявила война ( което е било въпрос на часове). Съответно България не само не изпраща войски срещу СССР ( именно срещу СССР, а не срещу „Русия”, както се твърди в текста на руския неграмотник), но и при нахлуването на Червената армия на българска земя българската войска дисциплинирано спазва заповедта да не стреля, поради което няма нито един убит червеноармеец от българско оръжие.

Колко трябва да си лъжлив или неосведомен, за да твърдиш обратното!?

Колкото до предателствата за „жълти стотинки”, именно СССР предава България на Парижката мирна конференция, на която гласува воювалата с близо 40 000 жертви на страната на СССР България да получи унизителния следвоенен статут на победена държава ( докато САЩ например издействат на конференцията статут на победител за Италия, родината на фашизма).

Да не говорим, че СССР наказва допълнително България с три годишна издръжка на половин милионната окупационна Червена армия, което довежда българската икономика, една от най-запазените през войната на континента, до пълен фалит.

Да не говорим също, че през 1886 г., вбесеният от непокорството на българите да се обединят въпреки волята на Русия, руският император, българофобът Александър Трети, се опитва да подари обратно на султана българската Южна Румелия (като Русия си вземе Княжество България). Само здравият разум на османлията, който предпочита да има за съсед България, а не Русия в европейската част на империята си, проваля този пъклен руски план.

Впрочем, срещу заплахите на Александър Трети с ( повторна) руска окупация на България през същата 1886-та година се надига цяла Европа. Както никога преди и след това в нашата история, Европа спасява България от Русия, но паметник за това европейско освобождение от надвисналото над България руско иго ще намерите тук толкова, колкото можете да се поклоните на паметник на падналите за свободата на Европа близо 40 000 български мъже. Защото тук управлява под различни форми русофилията ( понеже става дума в текста на невежия руснак за „славянофилията”).

Ето за каква наистина тъпа пропаганда става дума в …англоезичния „ Moskow Times”:

Moscow Times: Малкият ни брат България се държи неприлично

OFFNews

Изострените дебати за или против строежа на газопровода „Южен поток“ на българска територия отново повдигнаха темата за митологизираната славянска дружба. Имат ли място международните отношения в братската връзка на славянските народи и защо България предаде жертвоготовната Русия за благоговението на САЩ?

Това пита журналистът от „РИА Новости“ Пьотр Романов, чийто полемичен текст със заглавие „В крайна сметка славяните не сме братски народи“ бе публикуван в The Moscow Times.

Публикуваме материала с незначителни съкращения:

Нямам идея как ще завърши ситуацията с газопровода „Южен поток“.

Естествено разбирам логиката на случилото се… България е под външен натиск, принуждаващ я да се оттегли от проекта.

Ясно е кой и защо приложи този натиск. Само най-големият наивник ще пропусне връзката между зачестилите визити на американски сенатори и последното изказване на българския министър-председател Пламен Орешарски относно „Южен поток“.

Имам предвид предсказуемостта на българското решение за оттегляне от проекта. България се е отказвала по подобен начин в продължение на векове. Братята от България на няколко пъти в миналото меко казано продадоха Москва за жълти стотинки.

Всеки път действията на България спрямо големия й брат потвърждават, че жертвите на Русия в името на славянофилията не са нищо повече от неизличими ментални проблеми тип Достоевски, които нямат общо с истинските руски политически интереси.

Само си спомнете колко много руски животи са пожертвани за сметка на България, Сърбия, Чехия, Словения и Черна гора – и колко безсмислено изглежда това днес. ( колко ли?- щом ще си мерим жертвите, то те от руска страна са в пъти по-малко през руско турската война, отколкото България пожертва под знамената на Червената армия срещу Германия през 1944-45 г., без това да има за тях нито един паметник от национално значение в България- бел. ivo.bg ).

Най-подходящият термин за този феномен е „достоевщина“ – в смисъл героите на Достоевски. Това се отнася до някой, който безкористно спасява другите, знаеки, че няма да получи дори благодарности за това. Дори, казва писателят, е възможно да отнесеш някоя и друга ругатня.

Обикновените руснаци имат лесен начин да разрешат проблема: те просто изтриват от паметта си тези неприятни епизоди от историята. Например, фактът, че България воюва срещу Русия и в двете световни войни.

Малко хора си спомнят този интересен факт. И ако се случи да бъде напомнен, те веднага ще те смъмрят и ще кажат: „Е, малкият ни брат се държи малко неприлично. Животът е такъв понякога!“.

Може би именно това непрекъснато опрощаващо настроение подтиква нашите славянски братя многократно и открито да отхвърлят Русия. Междувременно диалогът между Москва и София, Белград и Прага често прилича на този между братята в книгата „Облакът Атлас“.

Ситуацията с „Южен поток“ се различава от останалите и се усложнява от факта, че България също има интерес от потока на руски природен газ. Разбира се, София иска да угоди на Вашингтон, но не може да изкара зимата без топлина.

Иначе казано: или нов „по-стар доведен брат“ ще трябва да помогне на София, което изглежда малко вероятно, или България ще трябва неохотно, ако ще временно, да сключи мир с кръвната си роднина. Москва отново ще отвори ръцете си за нея. Това е то братската дружба!

Много от нашите „братя“ потърсиха членство в Европейския съюз и НАТО и дори се присъединиха към санкциите за Русия. Разбира се, те имат правото да участват в “Европейския концерт на сили”, ръководен от маестро САЩ.

И, разбира се, те никога не ще свирят първа цигулка в този оркестър, но биха се наредили да звънят по триъгълника от време на време.

Добре ще е Русия най-накрая да се успокои и да помисли за своите собствени интереси. Всъщност не е само добре, но е и крайно време да се случи, тъй като народът на Русия чака това от дълго време.

И между другото повечето руснаци също са славяни и ще е хубаво московските лидери най-накрая да покажат малко любов и към тях.

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: