Дони: В Аспарухово има работа за месеци напред.

Дони и Денис са от Варна. Научават за случващото се там и тръгват веднага. Помагат вече няколко дни на хората в Аспарухово. Освен с лопатите Дони информира в социалните мрежи от какво имат нужда хората на място, дава сигнали, споделя къде се съборат помощите.

Как решихте да тръгнете и какво заварихте в Аспарухово? Още в петък ли бяхте там?
Нямаше как да не тръгнем при първа възможност, просто не можехме да седим и да гледаме безучастно какво се случва в родния ни град. Пристигнахме във Варна в петък през нощта и в събота сутринта се включихме да помагаме с каквото можем

Кой помагаше?
Помагаха младите. В автобусът с доброволци, който тръгна от Катедралата в събота всички бяха до 30 – 35 г.

Какъв беше духът на хората на място?
Хората бяха преодолели първоначалния ужас и вече имаха само една цел пред себе си – да оправят нещата.

Сипят ли хората обвинения, или се бяха мобилизирали да помагат?
Не чух оплаквания, всеки гледаше да си върши работата без да се разсейва с приказки за това кой е виновен. Все пак всички знаеха чия е вината и че едва ли ще има последствия за виновниците, така че нямаше смисъл от обсъждане, а само от работа.

Какво още може да се направи в идните дни, за да сме от помощ?
Който може да отиде на място и да помага, да го направи – там има работа за месеци наред. Който няма как да се включи с кофа и лопата, да изпрати пари. Струва ми се, че има достатъчно бутилирана вода и дрехи, но като че ли тепърва ще трябва да се правят ремонти на къщите и да се купуват мебели от първа необходимост – матраци, столове.

Вярваш ли, че събраните средства ще се използват целесъобразно? Какво е най-важното, което да се направи сега?
Не вярвам 100%, че всички събрани пари ще отидат, където трябва, но пък се надявам …
Най-важното е да се работи на място и да се работи по превенцията на подобни трагедии не само в засегнатите населени места, а във всеки град и село в България, иначе тепърва ще има такива „природни бедствия”.

Какво пожелаваш на хората от Аспарухово?
Пожелавам им да заживеят в по-добра държава.

А в блога си е споделила: “Впечатлена съм от хората, които тръгнаха от София още същата нощ. Не Ви познавам, но Ви се възхищавам! Хората от Червения кръст бяха загрижение за доброволците, настояваха да си вземем храна и вода. Имаше и такива, които обикаляха по улиците с щайги със закуски и айряни и ни предлагаха да си вземем. Не чух нито една дума за оплакване, за трагедия – всички работеха в калта без да мрънкат.”

Дони, на теб и всички, които помагате във Варна, в Добрич – Респект! И благодарност!

Прочети цялата новина http://smiling.webreality.org/blog/?p=6906

Свързани новини: