Исфахан, Иран (3): Кервансараят – най-големият в света

Продължаваме с обиколката на Цветан из иранския град Исфахан. Започнахме с храма на Заратустра, после разгледахме Петъчната джамия, а днес сме в най-големият от иранските кервансараи, днес – луксозен хотел 

Приятно четене:

Исфахан, Иран

част трета

Кервансараят – най-големият в света

 

 

Но да излезем на открито и тръгнем към най-високото минаре в Исфахан – на джамията Али (Masjed – e – ‘Ali). Но уви –  катинарът на портата (вляво) вече беше увиснал.

Селджукският султан Санджар (1118 – 1157г. ), който наследява баща си – отровения Малик шах, е издигнал това кирпичено минаре на височина 49 м посветено на имама Али.

Минарето е стълба между небето и земята. То е фар на Бога за изгубените в пустинята, който събужда заспалите души и им посочва посоката.

На 11 години малкият принц Санджар се разболял от шарка. Омар Хаям бил извикан да го прегледа като придворен лекар. Тогава Хаям се изказал, че принцът е много хилав и трудно ще оцелее. Това дълбоко се запечатало в паметта на бъдещия султан Санджар, който веднага уволнил Омар след възкачването си на престола. Хаям се завърнал в родния си град Нишапур, където до последния си час като суфи е писал философски трактати и рубаи.

Когато отзвъни последният ми час,

когато като стон замлъкне моят глас,

от мойта пепел да изваят чаша –

напълнена докрай – ще оживея аз!

 

 

Това е стенопис за първият шиитски имам Али от джамията Iman Zahdah Chah Zaid в Исфахан. Тежко раненият Али (Ali Ibn ‘Abi Talib, 4 – ти халиф (602 – 661), братовчед и зет на Мохамед е с ореол на шиитски светец. В решителната битка сунитите нанизали на копията и мечовете си страници от Корана и шиитите не посмели да се извършат светотатство, като им окажат съпротива. Лицето на пророка прозира тъжно зад воала. Подобен експресивен, свободен от догмите начин на изображение на пророка е характерен за ислямското изкуство на Иран. Дори е валиден и за съвременната иранска мода, когато задължителната русари (забрадка) покрива само част от косата на жените.

През този мрачен средновековен кирпичен тунел се измъкваме навън на зеления булевард.

 

Тук съсредоточени в работата си младежите брулят черницата и събират бубонки в разпънатата бохча. Ако сънувате, че берете или ядете черници, ще се оправдавате. Ако сънувате бели бубонки, тогава ще ви простят провинението. Е, белите бубонки бяха много вкусни

Време е да сръбнем едно кафе като Хаджи Баба в

най-големия в света кервансарай

Недалеч от пазара е построен от шах Абас Велики този двуетажен дворец за керваните. Тук можеш да паркираш камилите, да разтовариш багажа си и пеш – кеш (подаръците), да си положиш своя матрак или килим и да се измиеш и изкъпеш безплатно. Храниш се за своя сметка и можеш да ползваш съдовете в кухнята безплатно. Тази стара концепция за безопасни места за нощуване на пътешественика е жива и до днес в Couchsurfing.

 

 

 

Кервансараят на шах Абас Велики в Исфахан. Той изградил система от 999 кервансарая в Персия, като всеки кервансарай е на 30 – 50км от следващия или на един ден преход с камили.

Amadegah Street, Исфахан, Иран

 

 Тюркоазена хармония и златното сечение са запазени в реставрирания кервансарай „Hotel Abassi”.

 

 

Пищни персийски орнаменти посрещат гостите на втория етаж, където са апартаментите на хотела.

Днес двойната стая със закуска е 202 лева на вечер.

В Персия майстори на

изпичането на кафените зърна

били дервишите от мистичната секта суфи. Напитката им помагала да останат будни по време на нощния им ритуал dhikr. Те проповядвали в кафенетата и рекламирали „qahwa” като „виното на исляма” или „ангелско кафе”, защото било сервирано първо на задрямалия Мохамед от архангел Гавраил (Габриел).

Иранският чай с шафран е сварен в големия самовар.

Синьото небе се оглежда в шадравана.

Просторният вътрешен двор днес е ресторант – градина.

Кафето, чая и лимонадата на чардака са за нас от шаха

 

За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!

Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.

И тежките вериги на твоят глупав разум,

затворник временен, снеми от своя гръб!

 

 

Персийската нощ се спуска нежно с аромата на димящото наргиле.

Кервансараят изглежда отвън като луксозен хотел, който можеш спокойно да отминеш.

 

Превъртат ни годините на шиш:

повеселиш се миг и… трябва да вървиш

към края, затова, приятелю, ни дума –

дай виното и пак в очите й се виж!

 

 

Моят приятел М. от Швейцария бе запленен от персийските красавици.

Опиянен и млад, пред поглед мил, възвишен,

под ласки на ръце върви по път всевишен!

Със кана подир кана велик или пък нищ,

пожара си гаси дори шейсетгодишен.

 

инж. Цветан Димитров, 28 февруарий, 1954 – 2014

 

Цитирани са:

„Рубайят” на Омар Хаям в превод на Йордан Милев – http://slavuncho. blogspot. com/p/blog – page_01. html

„Приключенията на Хаджи Баба от Исфахан”от Джеймс Морие

„The Mysterious North Dome” by Fahad – http://aliqapoo. com/2008/11/01/the – mysterious – north – dome – of – esfahan%E2%80%99s – great – mosque/

„Comparison of Iranian Mosques Architecture in Three Dynasties” by Mohammad Jooshesh, Negar Kolahi – http://article. sapub. org/10. 5923. j. arch. 20120206. 02. html

 

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът  

Други разкази свързани със Иран – на картата:

Иран

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=48178

Свързани новини: